Решение № 10581 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9828/2014 г.

Решение № 10581 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9828/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Атава" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Виолета Минчева, против решение № 1424/16.06.2014 г., постановено по адм. д. № 640/2014 г., по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 181201417/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта потвърдена с Решение № 656/15.10.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ - Варна при ЦУ на НАП /сега "ОДОП" - Варна/. В полза на Дирекция "ОДОП" - Варна са присъдени разноски по делото в размер на 1 360 лева. Обжалваното решение е постановено след като с влязло в сила решение № 2063/13.02.2014 г., постановено по адм. д. № 6961/2013 г. по описа на ВАС е отменено решение № 3098/28.12.2012 г., постановено по адм. д. № 3856/2012 г. по описа на Административен съд - Варна и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА относно непризнат ВОД, но относно включеното в РА задължение за д. п. м. 05.2011 г., произтичащо от подадена от търговеца СД по ЗДДС липсват каквито и да е доводи. Касаторът моли за отмяна на решението и обжалвания ревизионен акт. С представена писмена молба на 15.09.2015 г. претендира разноски. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на обжалване пред АС - Варна е бил Ревизионен акт № 181201417/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 656/15.10.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ - Варна при ЦУ на НАП /сега "ОДОП" - Варна/, в частта, в която за д. п. м. 07.2010 г. е начислен ДДС в размер на 23 469.95 лв. вследствие на непризнат ВОД по 16 фактури /с данъчна основа в общ размер 117 349.76 лв./, издадени на румънското дружество "HARD MAGMA" S. R. L. и в частта, в която за д. п. м. 05.2011 г. в РА е посочено като дължима сума в размер на 21 178.12 лв. /на ред 35 от таблица 1 в ревизионния доклад/. За да отхвърли жалбата срещу РА, в частта на непризнатия ВОД съдът е приел, че липсва извършен ВОД поради липса на редовно издадени документи, удостоверяващи превозването на стоката извън територията на страната и реалното й получаване в Румъния. Приел е, че представените международните товарителници и писмените потвърждения, не отговарят на законоустановените изисквания. Според съда представените писмени потвърждения не съдържат всички нормативно установените реквизити, а именно вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното следство, с което е извършен транспортът. За да достигне до тези си изводи съдът е обсъдил всички събрани писмени доказателства и доказателствени средства, както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното производство. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА и в частта му, в която е включено задължение за ДДС за д. п. м. 05.2011 г., произтичащо от подадена от "Атава" ЕООД СД по ЗДДС, а именно посочената като дължима сума в размер на 21 178.12 лв. /на ред 35 от таблица 1 в РД/. Обжалваното решение е правилно постановено. От правна страна съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и не е засегнат от пороци, пораждащи неговата нищожност. По същество съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на РА предвид следното: Установено е, че за периода от м. 07.2010 г. ревизираното лице е декларирало в дневниците за продажби и СД по ЗДДС ВОД с данъчна основа в общ размер на 117 349,76 лв. по извършена доставка в Румъния. Органът по приходите е начислен ДДС за д. п. м. 07.2010 г. в размер на 23 469.95 лв. по фактури, издадени на румънското дружество "HARD MAGMA" S. R. L., като е приел, че не са налице доказателства за извършен ВОД. Въз основа на анализ на приложените по делото писмени доказателства, съдът е приел, че в процесния случай не са налице условията за признаване на ВОД, по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, извършен през процесния период от РЛ, тъй като не е доказано по категоричен начин прехвърлянето на собствеността и движението на стоката от територията на Р България до територията на Румъния и нейното получаване съответно от "HARD MAGMA" S. R. L В мотивите си съдът е посочил, че във връзка с доказването на ВОД представените международните товарителници и писмените потвърждения, не отговарят на законоустановените изисквания. Относно транспортирането на стоките по декларираните ВОД, е отбелязано, че е за сметка на клиента - румънското дружество, като превозвач в транспортните документи са вписани румънски транспортни дружества, не са представени обаче никакви съпътстващи документи, нито фактури за извършения превоз. Съдът и органите по приходите не са кредитирали представените документи и потвърждения от получателя, защото те не отговарят на изискванията и не съдържат задължителната информация регламентирани в чл. 45 от ППЗДДС. Всичко установено от съда е констатирано и при ревизионното производство. Тези факти не са опровергани в съдебната фаза, а именно не е доказано, че са извършени вътреобщностни доставки за процесния период от страна на жалбоподателя. Дружеството неправилно е приложило нулева ставка на данъка, поради което законосъобразно приходният орган, на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 3 от ЗДДС, е начислил допълнително ДДС в размер на 23 469.95 лева. Според съда след като дружеството разполага с негодни документи по чл. 45 от ППЗДДС, то приложение има нормата на чл. 53, ал. 3 от ЗДДС и законосъобразно е констатирано от приходния орган, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. За да е налице ВОД на стоки, е необходимо те да бъдат транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка, а транспортирането безспорно се доказва с необходимите документи. В случая са налице негодни транспортни документи, няма съпътстващи документи, липсват доказателства, установяващи по безспорен начин осъществяването на ВОД, поради което е обоснован изводът за законосъобразност на РА. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е анализирал приложените по делото писмени доказателства. Неоснователни са възраженията за наличие на доказателства, установяващи осъществен ВОД. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностните доставки по чл. 7 се облагат с нулева ставка, а съобразно разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС, жалбоподателят е следвало да депозира документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Представените документи не доказват извършването на доставките, няма документи, удостоверяващи транспортирането и получаването на стоките, фактурирани от жалбоподателя. Писмените доказателства в случая са частни документи без обвързваща доказателствена сила за административния съд, поради което правилно са обсъдени съвкупно с всички останали обстоятелства по делото. Предвид наличието на противоречия и съобразно разпределението на доказателствената тежест, ревизираното лице е трябвало чрез други допустими доказателствени средства да установи положителния факт, твърдян от него, а именно, че стоките са транспортирани извън територията на Р България. Правилно съдът е обосновал извода, че не е установено с надлежни доказателства транспортирането на стоката и нейното физическо преминаване през границата на Р България, поради което не е установена основна предпоставка по чл. 7 ЗДДС, обосноваваща осъществена ВОД, а именно - напускането на стоката на територията на България и придвижването й до територията на друга държава-членка. Предвид на посочените обстоятелства, неоснователно е и позоваването от страна на касатора на практика на СЕС, обективирана в решение по дело С-409/04 Teleos. По отношение задължението за д. п. м. 05.2011 г., произтичащо от подадена от търговеца СД по ЗДДС, включено в РА съдът е посочил, че посочената от касатора грешка касае РД. Видно от РА, за д. п. 05.2011 г. органът по приходите е взел предвид АПВ и сумата от 1343.89 лв., като е установил, че неплатеният данък, деклариран със СД е 19 834.23 лв., като е начислил дължимата за неплатеното в срок задължение лихва до датата на издаване на РА. Правилно е прието от административния съд, че с РА не е определено ново задължение, а е констатиран размерът на непогасено задължение по СД и поради невнасянето му в срок е начислена лихва. С оглед на изложеното решението на административния съд като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Ответникът по делото не е претендирал разноски по делото. Водим от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение