Решение № 8493 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2481/2017 г.

Решение № 8493 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2481/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Агенция "Митници" (АМ), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 392 от 18.01.2017 г., постановено по административно дело № 157/2016 г. от Административен съд Хасково, с което е отменена негова заповед № 414/11.01.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Н. Г. Н. чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение АС-Хасково по жалба на Н. е отменил заповед № 414 от 11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното правоотношение на Н. поради съкращаване на длъжността "митнически инспектор" с ранг V младши в Митница Свиленград на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), Постановление № 393 на Министерски съвет от 2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция "Митници" и заповед №ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на Министъра на финансите. Приел е, че в конкретния случай длъжността, заемана от Н. не е съкратена реално, тъй като по делото е установено, че общият брой на служителите в Агенцията е запазен, макар броят на длъжността "митнически инспектор", каквато е заемал Н. да е намалена с 37 щатни бройки от 795 на 758, като в структурата на същата са налице общо 20 щатни бройки за същата длъжност в различни структури – 1 бр. в Митница Бургас, 5 бр. в Митница Пловдив, 8 бр. в Митница Аерогара София и 6 бр. в Митница Столична. С оглед на това съдът е извел извод, че при така установените факти е налице превратно упражняване власт при извършеното съкращение в рамките на оперативната самостоятелност на органа. Освен това е установено, че в митницата, в която е заемал длъжност Н. е налице служебно правоотношение със служител, който макар да заема длъжност "митнически инспектор" от около две години (към датата на постановяване на решението) изпълнява задължения на деловодител. Постановеното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено, но с други мотиви. В оспорената заповед като фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение на Н. Г. Н. са посочени Постановление на Министерския съвет № 393/2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция "Митници" и заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на министъра на финансите. Със заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. Министърът на финансите, считано от 00, 00 ч. на 11.01.2016 г. закрива следните митнически учреждения: 1. Свиленград Териториално митническо управление; 2. Жп гара Свиленград Митнически пункт; 3. Капитан Андреево Митнически пункт; 4. Кърджали Митническо бюро; 5. Свободна зона Свиленград Митническо бюро; 6. Хасково Митническо бюро, като в т. II от същата заповед, считано от 00. 00 часа на 11 януари 2016 г. се създават следните митнически учреждения: 1. В структурата на Митница Бургас: 1. 1. Жп гара Свиленград Митнически пункт; 1. 2. Капитан Андреево Митнически пункт; 2. В структурата на Митница Пловдив: 2. 1. Свиленград Митническо бюро; 2. 2. Кърджали Митническо бюро; 2. 3. Хасково Митническо бюро. Изрично в т. V - 3 от горепосочената заповедта е разпоредено, че дейността, компетентността, правата и задълженията на Свиленград -Териториално митническо управление, Митница Свиленград преминават към Свиленград Митническо бюро, Митница Пловдив. В случая е налице правоприемство между митнически учреждения и изводът на АС - Хасково за липса на такова е необоснован и противоречи на доказателствата по делото. При наличие на правоприемство е приложима разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл. По делото не се спори, че касационният ответник е имал качеството на държавен служител в Митница Свиленград. От цитираното съдържание на посочената по - горе заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на министъра на финансите се установява, че са закрити структурни звена от Митница Свиленград, подробно посочени по-горе. Същевременно с направената промяна в Устройствения правилник на Агенция "Митници" ДВ бр. 2 от 08.01.2016 г. в сила от 11.01.2016 г. се установява, че в структурата на Агенцията, посочена в чл. 7 не съществува Митница Свиленград. При това в случая е налице съкращаване на администрация – с приемането на промените в УП на практика е закрита административната структура на Митница Свиленград. Констатираното разминаване между промяната в чл. 7 УП АМ и заповедта на Министъра на финансите, в която не е изрично посочено закриването на цялата структура, а закриване на отделни звена в същата и откриването им в структурата на други митници води до два извода 1. Налице е преместване на звена от една структура в друга и 2. в случая заповедта не отразява конкретно направените промени в структурата на Агенцията с промените в Устройствения правилник. Независимо от съдържанието на заповедта, при констатираното закриване с устройствения правилник на структура от агенцията е налице закриване на администрация по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 Закона за държания служител. При това с оглед безспорния факт на запазена численост на персонала на Агенцията и преминаването на различни звена от тази администрация към други структури в случая е приложима разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл. - при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. Преценката за приложението на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл спрямо служебното правоотношение на касационния ответник е в зависимост от приложението на разпоредбата на чл. 87а ЗДСл в процесния случай. За посочената хипотеза законът изрично разпорежда, че служебното правоотношение с държавния служител се запазва. В случая от доказателствата по делото безспорно е установено и обстоятелството за наличие на свободни щатове за длъжността, заемана от Н. – 1 в Митница Бургас и 5 в Митница Пловдив, в които структури са преминали длъжностите от закритата Митница Свиленград и при установеното обстоятелство, че е налице формално заемане на същата, като заеманата от Н. длъжност от служител, изпълняващ функциите на деловодител следва извод, че заповедта е незаконосъобразна. Предвид така установеното настоящият състав намира, че правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Н. е незаконосъобразна. Този извод следва, както от факта, че при закриване на администрация служебните правоотношения със служителите се прекратяват в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл, а в случаи като конкретния, който дейността преминава от една администрация в друга се преназначават по реда на чл. 87а от с. з., както и от безспорно установения факт, че в случая служебното правоотношение на Н. е прекратено при превратно упражняване на власт от страна на органа, тъй като макар броят на служителите, заемащи тази длъжност да е намален са налице свободни щатни бройки за същата длъжност, при което органът е упражнил правомощията си в нарушение на закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК АМ следва да бъде осъдена да заплати на Н. Г. Н. направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение