Решение № 595 от 7.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 539/2008 г.

Решение № 595 от 7.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 539/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение от 7.07.2008 г., постановено по в.н.о.х.д. № 87/2008 г. на Апелативен съд гр. Б. е подадена касационна жалба от подсъдимия С. Я. К., с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието, които се поддържат в съдебно заседание от подсъдимия и защита. Частните обвинители и граждански ищци С. Д. и И. Д. не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно, а подадената жалба неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 7.07.2008 г. постановено по в.н.о.х.д.. № 87/2008 г. на Апелативен съд гр. Б. е изменена присъда по н.о.х.д.. № 282/2007 г. на Окръжен съд гр. Б. като деянието, извършено от подсъдимия С. Я. К. е преквалифицирано в такова по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 НК и наказанието за това престъпление е определено на шест години и в престъпление по чл. 131а НК във вр. с чл. 128, ал. 2 НК, за което и при условията на чл. 54 НК е определено наказание осем години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК Съдът е определил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем години. Подсъдимият е оправдан по първоначално предявеното му обвинение за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК. Отхвърлен е и гражданския иск на С. К. Д.. В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия С е признат за виновен в това на 13.08.2004 г. в гр. К. да е отнел от владението на св. Д, с намерение противозаконно да присвои сумата от 15 лв., като употребил за това сила, за да запази владението на отнетото и причинил тежка телесна повреда на И. Д. и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 и 4 НК вр. с чл. 198 ал. 3НК вр. с чл. 29 ал. 1НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от единадесет години. С присъдата са уважени граждански искове за неимуществени вреди в полза на св. И в размер на 15 000 лв. и на С. Д. в размер на 6000 лв. По жалбата на подсъдимия С: Доводите за съществени процесуални нарушения касаят според защитата липсата на отговори на направени възражения пред въззивния съд, неправилност на оценката на доказателствата, игнориране на гласни доказателства и липса на категоричност в изводите на съда по авторството на деянието. Доводите са напълно неоснователни. Инстанционните Съдилища са събрали по предвидения в НПК ред, необходимия обем доказателства и доказателствени средства, подробно са ги обсъдили и са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствени основа. Подробни са и съображенията, на кои гласни доказателства и в коя тяхна част следва да се даде вяра и защо. Показанията на свидетелите на защитата не са игнорирани, а обсъдени подробно и от въззивния Съд, който е споделил извода на първоинстанционния, че не следва да им се дава вяра, поради тяхната непоследователност, вътрешна противоречивост и тенденциозност. На възраженията на защитата направени във въззивната жалба подробно е отговорено съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК, посочени са и основанията поради които не се приемат. С изменение на присъдата и преквалификация на деянието от квалифициран грабеж в, квалифицирани кражба и тежка телесна повреда въззивния Съд е съобразил указанията на Върховният касационен съд в отменително решение по к.д. № 284/2007 г., т.е. приложен е законът, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Доводите на защитата в касационната жалба са, че наказанието не съответства на целите по чл. 36 НК, не е съобразен дългия период от време извършване на деянието, подсъдимия имал безупречно поведение и се грижел за трите си малолетни деца. При определяне размера на наказанието за всяко едно от извършените престъпления въззивния Съд е съобразил всички обстоятелства от значение, степента на обществена опасност на деянията и подсъдимия. Наказанието определено при условията на чл. 54 НК, при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно, а подадената касационна жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение