Решение № 1819 от 17.2.2023 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение17.02.2023 г.докладчик Росен Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 451 от 05.04.2022 г., по адм. дело 2680/2021 г. на Административен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ Членове: /п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Брилянт Слънчев Бряг ООД, [ЕИК], представлявано от управителя Р. Стефанов, подадена чрез пълномощника адвокат П. Владикова против решение 451 от 05.04.2022 г., по адм. дело 2680/2021 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 1040-02-213/04.11.2021 г. на директора на Териториално поделение на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане 5104-02-80/07.09.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Бургас, и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, с твърдения и за неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. По подробно изложените в жалбата доводи се иска отмяна на решението. Ответниците директорът на ТП на НОИ Бургас, А. Ангелов и А. Ангелов при редовно призоваване, не се явяват, не се представляват и не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Брилянт Слънчев бряг ООД, срещу решение 1040-02-213/04.11.2021 г. на директора на Териториално поделение на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане 5104-02-80/07.09.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Бургас. С последното на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука вх. 5101-02-45 от 03.06.2021г. на Териториално поделение-Бургас от осигурителя Брилянт Слънчев бряг ООД, станала с А. Ангелов на 27.05.2021г. е приета за трудова на основание чл.55, ал.2 от КСО. Съдът е приел, че в случая са налице всички необходими предпоставки на чл.55 ог КСО за приемането на злополуката за трудова. Решението е правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Установено е от фактическа страна, че на 10.08.2020 г. между "Брилянт Слънчев бряг" ООД и А. Ангелов е бил сключен трудов договор 276/10.08.2020 г., по силата на който същият е назначен на длъжност "работник строителство", на пълно работно време осем часа, с място на работа обекти и със задължения съобразно длъжностна характеристика за длъжност по код НКПД 93120003. Между "Лог Сиберия" ЕООД, като възложител и "Брилянт Слънчев бряг" ООД, като изпълнител, във връзка с договор с предмет строителство по Проекти 3AF31020 "Осигуряване на склад за гориво-смазочни материали (ГСМ)" и 3AF31025 "Възстановяване на вътрешен път" в Авиобаза "Безмер" от Пакет от способности СР 9А1304 "Многоцелеви самолети в сферата на отговорност на SACEUR по програма на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP), от дата 13.04.2020 г. е сключен договор за възлагане на строително-монтажни работи от 15.09.2020 г., с предмет извършване на строително монтажни дейности по част "ПЪТНА" и "ОТВОДНЯВАНЕ", в изпълнение на проект "Възстановяване на вътрешен път" в авиобаза Безмер. На 27.05.2020 г. работниците от "Брилянт Слънчев бряг" ООД трябвало да извършват асфалтови дейности в обект ГСМ- Авиобаза Безмер и връзване на армировка за бетон в резервоарен парк (между обваловки). В същия ден служебният автомобил "Хюндай M1" с peг. [рег. номер] бил управляван от Д. Съсков, който имал задача да вземе работници на "Брилянт Слънчев бряг" ООД от уговорените места и да ги откара до работния обект Авиобаза "Безмер". След приключване на работния ден Съсков е следвало да върне екипа обратно, откъдето е взел всеки един от работниците. Сутринта придвижил групата до обекта и започнала да изпълнява трудовите си задължения. Около 17 ч. на 27.05.2021 г., на обекта имало още асфалт за полагане, но асфалтоподаващата машина се развалила (шейната й се откачила от чоповете). Изминал около час, докато работниците успели да изчистят асфалта, наместили шейната и продължили асфалтополагането до около 19 ч. След приключване на работа, в служебния автомобил "Хюндай M1" с peг. [рег. номер] се качила същата група работници: Х. Съръчобанов, А. Ангелов,Д. Реза, Р. Ружди, С. Сюлейман и В. Кънев. На Антимовския разклон слязъл В. Кънев. Около 19, 25 ч./според подадената декларация за трудова злополука/, а около 20, 16 ч. според Констативен протокол за ПТП с пострадали лица служебният автомобил се движел по Автомагистрала "Тракия". На км. 356+250 автомобилът се ударил вляво в еластичната преграда (мантинела), отскочил вдясно и се преобърнал извън пътното платно.При възникналото ПТП Съсков, Ружди и Ангелов починали на място. Съръчобанов и Риза били откарани от специализирани медицински автомобили до УМБАЛ Бургас АД, гр. Бургас, където били незабавно приети за лечение по спешност, но починали на 03.06.2021 г., Сюлейман получил мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Осигурителят "Брилянт Слънчев бряг" ООД декларирал трудовата злополука пред ТП на НОИ Бургас на 03.06.2021 г., като представил и протокол 2 от 02.06.2021 г. за вътрешно разследване на трудова злополука. Със заповед 1015-02-88/28.05.2021 г., на основание чл. 29, т. 1 и т. 5 от Правилника за организация и дейността на НОИ, във вр. чл. 58 от КСО и чл. 7 чл. 10 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, директорът на ТП на НОИ Бургас, възложил разследване на декларираната злополука, настъпила на 27.05.2021 г. За хода на разследването на злополуката и констатациите на комисията бил изготвен протокол 5103-02-17/01.09.2021 г. След като описали хронологията на злополуката, в част "VI. Отклонение от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения. ", проверяващите посочили: "Възникнало ПТП със служебен автомобил, управляван от един от работниците по обичайния път от работното място до постоянното местоживеене на всички превозвани работници. ". Протоколът бил връчен на осигурителя и на наследниците на пострадалия Ангелов.Възражения срещу констатациите в него не били подадени. С разпореждане 5104-02-80 от 07.09.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Бургас, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната от осигурителя "Брилянт Слънчев бряг" ООД злополука с вх. 5101-02-44/03.06.2021 г. станала на 27.05.2021 г. с Ангелов била приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО. Длъжностното лице приело, че се касае за внезапно травматично увреждане на здравето, станало през време на връщане по обичайния път от работното място до постоянното местоживеене, като се позовало на факти, установени с протокол 5103-02-17/01.09.2021 г. Посочило, че според съобщение за смърт 854/28.05.2021 г., причина за смъртта на Ангелов е политравма при ПТП. На 14.10.2021 г. "Брилянт Слънчев бряг" ООД обжалвал разпореждането по административен ред. С оспореното решение, директорът на ТП на НОИ Бургас оставил в сила разпореждането. В мотивите на решението посочил, че в случая липсват данни за проявен умисъл пряк или евентуален за умишлено увреждане на здравето. Преценил, че е налице и функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа или условия на труд. Подробно обсъдил и приел за неоснователно възражението за противоречие с чл. 1а от Регламент (ЕС) 349/2011 на Комисията от 11 април 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд по отношение на статистическите данни за трудовите злополуки (Регламент (ЕС) 349/2011 на Комисията). Според директора на ТП на НОИ - Бургас Регламент (ЕС) 349/2011 на Комисията има за предмет водене на статистика и за тази цел е дефинирано и понятието "трудова злополука", българският закон - КСО, има за предмет уредба на социалното осигуряване и за тази цел е дадено и легалното определение за "трудова злополука" в чл. 55 от КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че касаторът не установява по неопровержим начин посочените в касационната жалба недостатъци и нарушения при постановяване на съдебното решение. При извършената от настоящия касационен състав служебна проверка, не се констатира нарушение на материалния закон, не са налице и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на съдебното решение. Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1/ внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2/ злополуката да е станала с осигурено лице; 3/ неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4/ причинна връзка-неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5/ увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6/ наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Настоящата касационна инстанция не приема наведените от касатора доводи за липса на предпоставките за приемане на злополуката като трудова. Нормата на чл.55, ал.2, т.1 от КСО повелява, че трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. За такава е приета и станалата с Ангелов злополука поради обстоятелството, че той се е придвижвал от работа към основното си място на живеене. Твърденията на касатора за съществуване на алтернативен маршрут, който се различава от маршрута, по който работниците са пътували на 27.05.2021 г., съответстващ на местоживеенето на лицата, пътуващи със служебен автомобил са неоснователни. Не е доказана необходимостта от ползване на алтернативен маршрут, който да заобикаля движението по главния път автомагистралата. Не са навеждат доводи за отклонение на служебния автомобил, при движението си по този маршрут, в деня на пътно транспортното произшествие. С изготвените протокол за трудова злополука 2 от 02.06.2021 г. и декларация за трудова злополука 4 от 03.06.2021 г. , самият осигурител е признал, че посоченият път е обичаен от работното място до дома на работниците. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в разпоредбата на чл. 55 КСО не се дава легална дефиниция на "обичаен път при отиване или връщане от работа", но се налага изводът, че става дума за повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време за това, за да се приеме, че това е част от трудовия процес и е осигурен социален риск. В случая е без значение поведението на пострадалия работник или служител, стига той умишлено да не е увредил здравето си. Няма данни поведението на пострадалия по време на обичайния път при връщане от работното място да е било провокиращо или застрашаващо живота му и това поведение да е съпричинило пряко и непосредствено вредоносния резултат. Няма посочени такива материални предпоставки в закона, които да изключват злополуката като трудова, поради което, при липса на такива в сегашната му редакция, правилно съдът е приел, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО и е отхвърлил жалбата на дружеството. Според чл.55, ал.3 от КСО, не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. От събраните доказателства по делото и протокола за извършеното разследване на злополуката, безспорно се установява, че същата има характер на трудова, тъй като са налице задължителните елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл.55, ал.1-3 от КСО. Инцидентът с лицето е настъпил при връщане от работното му място. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. С първоинстанционното решение е отговорено на направените възражения, като обосновано са приети за доказани фактическите и правните основания за издаване на акта. Предвид изложеното, решението на Административен съд- Бургас е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила към приетата за установена всестранно и пълно фактическа обстановка, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,