Решение № 6624 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2619/2011 г.

Решение № 6624 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2619/2011 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на "Родопа Шумен 1884" АД гр. София, против решение № 43/5.01.2011 г. по адм. д. № 962/2010 г. на Административен съд - София град като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Национална агенция по приходите чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба с искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и обсъди посочените в нея пороци на обжалваното решение и служебно валидността и съответствието му с материалния закон, намира че допустимата за разглеждане жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е отхвърлил предявения от дружеството жалбоподател иск против НАП за претърпени имуществени вреди в размер на 150000 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 363/2004 г. на РС - София, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съдът е изложил съображения, че наказателните постановления не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като с тях се реализира административно-наказателна отговорност. Тяхната отмяна в съдебното производство по реда на ЗАНН не обуславя наличието на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че наказателните постановления по своята правна природа не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което след тяхната отмяна по реда, предвиден в ЗАНН, не обуславя приложението на отговорността за обезщетение, предвиден в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл са съображенията, изложени в ТР № 2/2009 г. на ОС на ВАС, че по делата с административно-наказателен характер не се дължат разноски. Поради това в случая не е налице предпоставката за ангажиране на отговорността на НАП по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 АПК и чл. 204 АПК, предвиждащи наличие на отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минимални размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, Върховният административен съд, III отделение