Решение № 4820 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2977/2018 г.

Решение № 4820 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2977/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. Г. срещу решение № 75/05.01.2018 г., постановено по адм. д. № 8797/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град (АССГ). Сочи доводи за неговата неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че както в обжалваното решение, така и в оспорената заповед не са обсъдени оплакванията против заповед № 4 от 07.06.2017 г. на началника на затвора в гр. С.. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената заповед на комисар Б. С. - Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Претендира разноски. Ответникът – комисар Б. С. - Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд – С.-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. Г. против заповед рег. № 1-3327/2/13.07.2017 г. на комисар Б. С. за главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН). За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, административнопроизводствените правила и относимите материалноправни разпоредби. Решението е неправилно. Съдът е сезиран с жалба на В. Г. против заповед рег. № 1-3327/2/13.07.2017 г. на комисар Б. С. за главен директор на ГДИН. Административният съд не е съобразил, че заявеното от жалбоподателката касае първоначалния административен акт, който по своята правна природа е индивидуален административен акт, а не посочената в петитума заповед на по-горестоящия орган, с който същият е потвърден. Първоинстанционният съд е следвало да даде указания на Генева да уточни кой административен акт обжалва. Съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. По този начин АССГ е нарушил принципа на служебно начало съгласно чл. 9, ал. 4 от АПК, като не е осъществил процесуално съдействие на страната за законосъобразното и справедливо решаване на делото. В случай, че В. Г. потвърди, че оспорва заповед рег. № 1-3327/2/13.07.2017 г. на комисар Б. С. за главен директор на ГДИН, производството би било недопустимо. Заповед № 4 от 07.06.2017 г. на началника на затвора в гр. С. е индивидуалният административен акт, който е допустимият предмет на оспорване и подлежи на съдебен контрол. След даване на указания административният съд е длъжен да конституира надлежната страна – началника на затвора в гр. С.. С оглед на това решението следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение