Решение № 12635 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5289/2009 г.

Решение № 12635 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5289/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 56/22.01.2009 г. по ахд № 569/2004 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, с която е отменена частта от данъчен ревизионен акт № З - Р - 353/19.01.2004 г. на данъчен орган на ТДД - Русе, потвърдена с решение № 185/01.04.2004 г. на директора на РДД - Варна, с която вследствие увеличение на финансовия резултат за 2002 година на "ЕЛ" ЕООД е определен допълнителен размер данък общини - 12 814, 88 лв., данък печалба - 17 300, 10 лв. и лихви за просрочие върху тях. Касаторът поддържа в касационната жалба, че спорната част от решението е неправилна - необоснована, материалноправно незаконосъобразна, постановена в нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната и, отхвърляне на жалбата срещу спорната част от ДРА и присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба -"ЕЛ" ЕООД, гр. Русе не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, ВОС е приел, че с ДРА незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат на ревизираното дружество за 2002 година на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) с 21 652, 10 лв. разходи за месечен абонамент за интернет доставка по фактури на "Региана" ТВ, с 22 026 лв. разходи за монтаж и пробна експлоатация на съоръжение за интернет доставка, с 12 085, 20 лв. разходи за създаване и поддържане на уеб страница и на основание чл. 23, ал. 2, т. 17 ЗКПО (отм.) с 37 002, 87 лв. - разходи за строително - монтажни работи (СМР). По отношение на разходите за интернет - доставки, с половината от които е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2002 година, съдът е посочил, че разходите за интернет са идентични по своя характера с разходи за други средства за комуникации и са пряк административен разход. Според съда е без значение дали ползването на интернет услугите се е осъществило само през 2002 или както твърдят данъчните органи - през второто полугодие на 2002 и 2003 година, тъй като плащането е изцяло през 2002 година и дори спорната част от сумата да е авансово плащане, същата следва да се отчете като текущ разход през 2002 година съгласно счетоводния принцип за текущо начисляване. Разходите за монтаж и пробна експлоатация на съоръжение за интернет (приемателно съоръжение) са разходи за специфичен вид услуга, която данъчните органи неправилно са счели за разходи за придобиване на дълготраен материален актив (ДМА). Жалбоподателят не е собственик на изграденото от него съоръжение, поради което правилно е осчетоводил разходите си като текущи - касае се за разходи, направени във връзка с получаване на далекосъобщителна услуга. Данъчните органи неправилно са приели, че разходите за поддръжка на уеб страница в интернет са разходи, свързани с придобиване на права върху интелектуална собственост и страницата представлява ДМА. Съдът е изложил доводи, че поддържането на уеб сайт не е право на интелектуална собственост и не следва да се осчетоводява като дълготраен актив. Фактурираните от "СПМ - Топлоремонтстрой - М" ЕООД строителномонтажни работи са извършени реално предвид събраните по делото доказателства, няма отклонения в стойността на услугата и сделката не е сключена с цел отклонение от данъчно облагане, поради което не е налице основанието по чл. 23, ал. 2, т. 17 ЗКПО (отм.) вр. чл. 14 от ЗКПО за увеличаване на финансовия резултат на жалбоподателя. Видно от фактури № 39/13.08.2002 г. и 372/19.12.2002 г. всички разходи за интернет - услуги по фактури на "Региана" ТВ са за 2002 година - първата месечен абонамент за 12 месеца за 2002 г. и втората - надлимитен трафик за 2002 година. Договорът и обясненията на управителя не дават основания да се твърди, че всъщност част от разходите са за 2003 година. Обстоятелството, че през първата половина на 2002 година жалбоподателят е заплащал "информационна услуга" и на друго дружество също не обосновава констатации за невярно фактуриран период на получаване на процесните доставки. Предвид изложеното възражението на касатора, че се касае за разходи за бъдещ период - 2003 година е неоснователно. С оглед разпределението на тежестта на доказването и формулираното от жалбоподателя твърдение, че изграденото съоръжение за пренос на интернет не е негова собственост (твърдения за отрицателни факти не подлежат на доказване), в тежест на данъчните органи е било да докажат, че е негова собственост, което не са направили. Предвид изложеното изводът на съда, че не се касае за разходи за придобиване на ДМА, а за текущи разходи за услуги е обоснован. Твърдението на касатора, че представлява съществено процесуално нарушение различния правен извод на съда относно правната същност на уеб - сайта на жалбоподателя и дали се касае за разходи, свързани с право на интелектуална собственост, е неоснователно. Липсата на нови доказателства не задължава съда да направи същите правни изводи като данъчните органи в ревизионното производство, а касаторът не излага доводи за неправилно приложение на материалното право в тази част на решението. За съда не е имало основание да не кредитира заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза относно количеството извършени спорни строително-монтажни работи, което не е оспорено от представителя на директора на дирекция "ОУИ". Разликата в стойността на фактурираната услуга и изплатените заплати от изпълнителя на работниците не представлява основание да се приеме, че сделката е сключена с цел избягване на данъчно облагане. Няма задължение за изпълнителите на услугите да ги фактурират по себестойност, подобен подход е в разрез с принципите на пазарната икономика и свободното договаряне. С оглед така установените факти съдът правилно е приложил материалноправните норми на чл. 23, ал. 2, т. 13 и т. 17 ЗКПО (отм.) и е преценил, че не са налице посочените в тези норми основания за увеличение на финансовия резултат за 2002 година, което води и до обоснован извод за незаконосъобразност на определения вследствие на описаните увеличения допълнителен размер данък общини, данък печалба и лихви върху тях за 2002 година. Доколкото касационното оплакване в тази му част - относно размера преки данъци и лихва, не е ясно формулирано, в случай, че касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е изчислил размера на преките данъци и лихви, това е основание за искане на поправка на явна фактическа грешка от първоинстанционния съд. Решението не страда от твърдените в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсулско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение