Решение № 3056 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7461/2016 г.

Решение № 3056 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7461/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Кавиен" ЕООД, гр. П., чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 935 от 11.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2443 от 2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001614002582-091-001 от 09.06.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 683 от 21.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна политика" /ОДОП/, гр. П., в частта, с която на "Кавиен" ЕООД, гр. П. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6063,12 лв. по фактура № 31/11.02.2010 г., издадена от "Николов север 2009" ЕООД и са начислени лихви за забава в размер на 3202,70 лв. Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства установяват реалното извършване на спорната доставка. Намира, че поведението на доставчика не може да е основание за непризнаване на претендираното право, като в тази връзка се позовава на посочената практика на СЕС. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението в тази му част и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция " ОДОП" - П., чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: За да достигне до извод за неоснователност на оспорването на Ревизионен акт № Р-16001614002582-091-001 от 09.06.2015 г. в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 31 от 11.02.2010 г. първоинстанционният съд е приел следното: След анализ на събраните доказателства в ревизионното производство приходните органи са счели, че те не установяват реалното извършване на спорната доставка. Поради това са приели, че на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъкът е начислен неправомерно и за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Този извод е възприет и от първоинстанционният съд, който е ценил в съвкупност събраните доказателства и заключението на експерта по проведената ССчЕ, в резултат на което е преценил, че не е установено главно и пълно реалното извършване на доставката. Решаващият състав е счел, че не е доказано прехвърлянето на собствеността върху горивото от доставчика към получателя, плащането по доставката, транспортирането на стоката, извършването на разходи за гориво и амортизационни отчисления за автомобили, които представляват ДМА или за наети МПС, кадровата обезпеченост на доставчика и възможността на получателя да съхранява горивото. Посочил е още, че не е установена разполагаемостта със стоката при доставчика, тъй като не са представени фактури от предходни доставчици и справка за стоковия поток. Счел е, че твърдението на ревизираното дружество за осъществена транзитна продажба не се подкрепя от събраните доказателства, с оглед на което е приел, че представеният приемо- предавателен протокол не установява предаването на фактическата власт върху стоката от доставчика на получателя. В обобщение съдът е формирал заключението, че спорната доставка не е реално извършена и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС законосъобразно с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви. Нормативно обоснован и съответстващ на константната практика на ВАС е доводът на касатора, че преценката за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се извършва конкретно и само за доставката, за която това право се претендира. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с качеството на данъчнозадължено лице на получателя и притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства, при съобразяване и на правилата за разпределение на доказателствената тежест в съдебния процес. З. установяването на положителния факт на извършването на доставката съгласно чл. 154 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК тази тежест лежи върху ревизираното лице, в качеството му на страна, която черпи за себе си благоприятни правни последици от осъществяването му. В случая първоинстанционният съд е осъществил дължимия анализ на представените частни документи, въз основа на който е достигнал до обоснования извод, че верността на съдържащите се в тях изявления не е подкрепена от останалите относими доказателства по делото. При изричните твърдения на ревизираното дружество, че то е било само посредник по доставката, а горивото е предадено директно на трето лице, обосновано съдът не е кредитирал съдържанието на съставения приемо- предавателен протокол по спорната доставка. Верността му се опровергава и от обективираното в протокол № 400/31.03.2010 г. на Териториално митническо управление - П. изявление на законния представител на ревизираното дружество, според което фактическото доставяне на горивото е извършено не на 11.02.2010 г., а на 18.02.2010 г. Същевременно, според представената справка за стоков поток за извършени доставки и продажби на тежко гориво последващата доставка от ревизираното дружество към С. Е., действащ като ЕТ " САЕ С. Е." е на 02.03.2010 г. Това несъответствие между датата на спорната доставка по фактура № 31/11.02.2010 г. и последващата сделка изключва възможността да се приеме, че е осъществена транзитна продажба, а на 11.02.2010 г. на ревизираното дружество са представени копия от документите, които придружават стоката. Не са ангажирани и никакви доказателства, че горивото е получено от третото лице, поради което обосновано първоинстанционният съд е преценил като неприложима разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ТЗ. Като не е кредитирал верността на представения приемо - предавателен протокол и е приел, че не е установено предаването на фактическото разпореждане с горивото като собственик от доставчика на ревизираното дружество, решаващият състав е достигнал до правилния извод, че реалното извършване на спорната доставка не е установено. Противно на аргументите на касатора, необходимостта от изследване на действителното осъществяване на доставката не е отречена с посоченото Решение на СЕС по обединени дела С-80/11 и С- 142/11, разрешенията по което не изключват необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на действителна престация. Това е изрично подчертано в Решението на СЕС от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В случая извод за това следва от неустановеното прехвърляне на правото на разпореждане върху горивото като собственик, поради което крайният правен извод на съда за наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС се явява правилен. Начисляването на данък за фиктивни доставки е неправомерно, а събраните обективни данни сочат, че не би могло да се приеме, че ревизираното лице е действало добросъвестно. То е следвало да прояви грижата на добър търговец, вземайки всички необходими мерки, за да не допусне да бъде въвлечено в симулативна сделка и след като не е сторил това, то законосъобразно с РА му е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 594.96 лв., определен на основание чл. 9, ал. 3 вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Първо отделение