Решение № 13102 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3849/2016 г.

Решение № 13102 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3849/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител против решение № 39 от 15.02.2016 г. по адм. дело № 522/2015 г. на Административен съд - В. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-060-2600/3858 от 29.09.2015 г. и преписката е върната за ново произнасяне съобразно указанията на съда. Правят се доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - Сдружение "Устойчиво земеделие в планинските и полупланинските райони", представлявано от Р. Б., в писмен отговор оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с обоснованост на извода на съда за неспазване на процедурата, предвидена в чл. 32, § 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Счита, че е нарушено правото на защита на земеделския производител, поради което съдът правилно е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката за ново произнасяне. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Сдружение "Устойчиво земеделие в планинските и полупланинските райони" против уведомително писмо изх. № 02-060-2600/3858 от 29.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С него му е отказано подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/; Схемата за преразпределително плащане /СПП/ и по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/. Възраженията са били, че актът е немотивиран и че жалбоподателят не е уведомяван за извършени проверки на място и констатациите от тях. От приложената административна преписка съдът е установил, че представителят на сдружението е подал на 15.05.2014 г. общо заявление за подпомагане по СЕПП, СПП и НР2. На 28.08.2014 г. му е направена проверка на място чрез дистанционно проучване, извършено чрез сателитна снимка, като е прието, че парцели с № № 43712-142-2, 43712-125-3 и 03438-47-6 са извън контролираната зона и подлежат на бърза проверка. Такава е извършена на място между 4-10.11.2014 г. Констатирано е, че няма допустими площи по НР2, а по СЕПП са допустими 15 ха от общо заявени 29,97ха. Резултатите от проверката на място са залегнали в мотивите на уведомителното писмо и въз основа на тях е изчислен процентът на наддекларираните площи, а именно: по СЕПП и СПП - 61.39 %, а по НР2 - 100 %. При тези данни по делото, съдът е направил и правните си изводи, че уведомителното писмо е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочил е, че административният орган е отказал изцяло финансовата помощ и е наложил санкции за бъдещ период, като е приел, че жалбоподателят е заявил площи, които не стопанисва, базирайки се на извършена проверка на място. Съдът е установил, че контролният лист с констатираните несъответствия не е връчен на представителя на сдружението, поради което последният е бил лишен от възможността да направи възражения. Съдът е посочил още, че изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение за крайния резултат по искането за подпомагане и неизясняването му е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. По тези съображения е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката със задължителни указания съобразно изложените мотиви. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че контролният лист от извършената проверка на място съдържа всички елементи на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 1122 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. Съгласно чл. 32, § 1 всяка проверка на място подлежи на доклад за проверките, за да има възможност да се прегледат детайлите на извършената проверка. В § 2 на същата разпоредба е посочено, че на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да добави забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава копие от доклада за проверката. По делото е установено, че в периода 4-10.11.2014 г. е била извършена проверка на място на заявените от сдружението парцели. В контролният лист е записано, че кандидатът е информиран предварително и че на проверката е присъствала Р. Б. - председател на сдружението. Това обстоятелство обаче никъде не е удостоверено с неин подпис. О. от това по делото не са ангажирани доказателства заявителят да е получил копие от съставения доклад за проверката с цел защита срещу констатациите в акта. На страница 8 и 9 от контролния лист е посочено, че кандидатът има право да направи забележки и възражения по извършената проверка в писмен вид в 14-дневен срок от получаването му, за което има отредено място за дата, подпис и трите имена на кандидата. От представения контролен лист е видно, че кандидатът не е запознат с констатациите от проверката. Твърдението на касационния жалбоподател, че за резултатите от осъществените административни проверки, бенефициентите се информират от крайния акт - уведомителното писмо е вярно, но само по отношение на административните проверки. Проверките на място са описани в чл. 32 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., за които се издава нарочен акт - контролен лист, с който кандидатът следва да бъде запознат и да му е обезпечена възможността да направи възражение. Изрично в § 1 от разпоредбата е посочено, че изискването е приложимо за "Всяка проверка на място съгласно настоящия раздел" /Раздел II Проверки на място/ като, когато проверката на място се извършва дистанционно в съответствие с чл. 32, държавите членки могат да вземат решение да не дават на земеделския производител или негов представител възможността да подпише контролния доклад, ако не са констатирани нередности по време на дистанционната проверк Ако обаче вследствие на такива проверки бъдат открити нередности, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. В случая е установено, че са извършени кръстосани проверки, при които административният орган е констатирал нередности, както и проверка на място по смисъла на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., което обуславя задължение за административния орган за изготвяне на доклад и подписването му от земеделския стопанин. Изготвянето на контролния доклад и подписването му от лицето предхожда заключението на компетентните органи от констатациите на проверката по отношение на произтичащите намаления или изключвания на площи. По делото е приложен контролен лист от извършена проверка на място, който не е подписан от земеделския производител и няма данни да му е предоставен за подпис, което е съществено процесуално нарушение в процедурата по извършване на проверка на място. В касационната жалба е посочено, че изводите на административния съд за липса на мотиви в уведомителното писмо са неправилни, тъй като в него се съдържат правните основания за неговото издаване и са описани причините, по които на жалбоподателя се отказва финансово подпомагане. Като неразделна част от процесното уведомително писмо са приложени таблици, в които се съдържат фактически и правни основания за наложените санкции и редукции към заявлението на Сдружение "Устойчиво земеделие в планинските и полупланинските райони". Административният акт е мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на мотиви е основание за отмяна на административния акт, но когато липсват изцяло, тоест такива изобщо не са изложени, а не когато са посочени, но не са изчерпателни. В този смисъл изложеното от Административен съд - В. се явява неправилно. Споделя се обаче извода, че липсват данни контролният доклад от извършената проверка на място да е предоставен за подпис на заявителя и той да е запознат с констатираните несъответствия, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Ответникът по касация е претендирал такива, но не е представил списък по реда на чл. 80 ГПК, както и доказателства за реалното им извършване, поради което разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение