Решение № 7057 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2021 г.

Решение № 7057 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Л. С., чрез процесуален представител адвокат П. С. от САК, за отмяна на влязло в сила решение № 15464/14.12.2020 г., постановено по адм. дело № 8618/2020 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на пето отделение, с което е оставено в сила решение № 960/18.02.2019 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 2482/12.05.2020 г. по адм. дело № 5785/2018 г. по описа на Административен съд – София град. С последното е отхвърлена жалбата на Л. С. против заповед № 2387/02.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "инспектор по приходите" в сектор "Оперативни проверки", отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" на Териториална дирекция на НАП - София. В искането за отмяна са релевирани основания по чл. 239, т. 3 и т. 5 АПК. Твърди се, че въпреки развитите възражения от оспорващата в първоинстанционното и касационното производство, съдът не се е произнесъл досежно валидността, респ. законосъобразността на заповед № 3 ЦУ-560/23.04.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която се утвърждават длъжностни разписания на ТД на НАП – Бургас, ТД на НАП – Варна, ТД на НАП – Велико Търново, ТД на НАП – Пловдив и ТД на НАП – София, считано от 01.05.2018 г. Въз основа на горната заповед с новото длъжностно разписание са съкратени 114 бройки от длъжностите: "началник на отдел", "началник на сектор", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София. Предвид изложеното, искателят намира, че съдът е отказал правосъдие по смисъла на чл. 127 АПК и е ограничил правата му на страна в процеса, което се явява основание за искането за отмяна на постановеното решение по чл. 239, т. 5 АПК. Наведени са доводи, че съдебните инстанции, избягвайки обсъждането на направените възражения и пропускайки да констатират нищожността, респ. незаконосъобразността на посочената заповед, са постановили неправилни съдебни актове. Искателят сочи, че изложеното представлява и формално основание на искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл. 239, т. 3 АПК – актът е основан на документ, който е признат за подправен. Искателят изрично подчертава, че действително горната заповед не е подправена, но същата е нищожна и като такава не поражда предвидените последици, каквито са промяна на структурата на НАП, закриването на отделни отдели и съкращаването на служители на това основание. Формулиран е петитум за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото на първата инстанция за ново произнасяне по съществото на спора. Ответникът – Изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, в писмено възражение, оспорва основателността на искането за отмяна. Поддържа становище за отхвърляне на същото, като намира, че изложените съображения за отмяна на влязлото в сила съдебно решение не попадат сред изчерпателно предвидените основания по чл. 239 АПК. Твърди, че някои от доводите се навеждат за първи път с искането за отмяна и не са заявявани нито в първоинстанционното производство, нито пред касационната инстанция, поради което не следва да бъдат разглеждани от съда в производство по чл. 237 и сл. АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на искателя и данните по делото, намира следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Приложното поле на института на отмяната е императивно и изчерпателно дефинирано в процесуалния закон. Именно защото е изключение от стабилитета на акта и извънреден способ за извънинстанционен контрол, засягащ силата на пресъдено нещо, с оглед принципа за правна сигурност законодателят е въвел изрично ограничение в приложението му като средство за защита срещу порочен съдебен акт, приложимо само когато неговата неправилност се състои в несъответствието му с действителното правно положение, дължащо се на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 3 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Прилагането му е обвързано от задължителната предпоставка - документът да бъде признат за подправен по надлежния съдебен ред - наказателно производство или успешно проведен установителен иск за установяване неистинността на документ. В тази хипотеза установяването на посочените основания следва да се осъществи с влязла в сила присъда или влязло в сила решение, каквито не са представени. В искането на Л. С. не се навеждат фактически обстоятелства, които да сочат на наличието на някоя от визираните в текста хипотези, липсват и доказателства, от които да се направи извод за постановяване на съдебния акт въз основа на документ, признат за подправен по предвидения в закона ред, респ. за основаването му на отменен акт на съд или друг държавен орган. Към искането не е представено влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическия състав на соченото отменително основание по чл. 239, т. 3 АПК. Наведените оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновават евентуални касационни основания, но не се субсумират в хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК. Неоснователни са развитите от искателя съображения досежно наличието на отменителни основания по чл. 239, т. 5 АПК, съгласно който актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Основанието е важимо само в полза на засегнатата от нарушението страна. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да се защити. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и произнасянето на съда е неправилно. Следователно нормата на чл. 239, т. 5 АПК визира нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Следователно, не всички процесуални нарушения, а само тези, лишили страната от възможността да участва в делото, от надлежното й представляване или от явяването й по него лично или чрез повереник са основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт - чл. 239, т. 5 АПК. В конкретния казус липсват данни при постановяване на атакуваното решение да са допуснати нарушения, които биха могли да се субсумират в някой от фактическите състави на цитираната законова разпоредба. Съдът не е допуснал нарушаване на процесуалните правила, в резултат на което да е осуетено правото на участие на жалбоподателя по делото, нито той е бил в невъзможност да участва по причини, които не е могъл да отстрани. Искателят е упражнил своите процесуални права във връзка с оспорването, като е разполагал със законовите възможности за участие и защита по делото. Видно от протоколите от съдебните заседания и на двете съдебни инстанции, жалбоподателката се е явявала лично и с адвокат, поради което не е налице основание за отмяна в хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК. В обстоятелствената част на искането се сочат касационни доводи за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, които не обосновават предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт касационни доводи не са допустими. В контекста на нормативното предписание, изложените в искането на Л. С. оплаквания не обосновават отменителни основания по отношение на влязлото в сила решение № 15464/14.12.2020 г., постановено по адм. дело № 8618/2020 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Предвид изложеното, искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Национална агенция за приходите се дължат такива в размер на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия,