Решение № 14702 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5946/2018 г.

Решение № 14702 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5946/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ С.-град срещу решение № 6831 от 17.11.2017 г., постановено по адм. д. № 10313/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град, Т. отделение, 11 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорените административни актове. Ответникът - С. К. от [населено място], не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - С.-град е отменил решение № 1040-21-354 от 10.08.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ С.-град и потвърденото с него разпореждане № 214-00-5477-1 (посочено № 210-00-5477-1) от 21.06.2017 г. на длъжностното лице по чл. 54 ж, ал. 1 КСО при Териториално поделение на НОИ С.-град. И. е преписката на цитираното длъжностно лице за ново произнасяне по заявление на С. К. от [населено място] с вх. № 214-00-5477 от 29.05.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Но оспореният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по следните съображения: Съдът е приел за установено, че с първоначалното заявление от 29.05.2017 г. е поискано отпускане на парично обезщетение за безработица за прекратяване на трудовото правоотношение с Фирма "И. С. Б.", считано от 10.03.2017 г., а с декларация от 19.06.2017 г., макар и по приложение № 5 към чл. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица (наименувана декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица) е подадено ново заявление за парично обезщетение за безработица, поради прекратяване на друго правоотношение с "П. П." ЕООД като управител на същото, считано от 19.05.2017 г. Прието е също така, че Р. К. - главен експерт по осигуряването, като е приела декларацията от 19.06.2017 г., за което е съставена справка на лист 18 по делото, е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което се е отразило на законосъобразността на издаденото впоследствие разпореждане, тъй като 15-месечният срок по чл. 54 а, ал. 1 КСО следва да се изчислява назад не от 19.05.2017 г., а от 10.03.2017 г. до 10.12.2015 г. Направен е извод, че решението е незаконосъобразно и тъй като посоченият период не е бил предмет на изследване, то преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне. При така постановения съдебен акт се съобразява, че съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Следователно, в касационното производство съществува забрана за нови фактически установявания. В случая съдът неправилно е приел, че декларацията от 19.06.2017 г., представляваща такава по приложение № 5 към чл. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (наименувана декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица), представлява подадено ново заявление за парично обезщетение за безработица. Съгласно чл. 54 а, ал. 3 КСО паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, ред. преди изм. и доп. ДВ. бр. 29 от 7.04.2017 г., в сила от 01.07.2017 г., изрично е посочено, че паричните обезщетения за безработица, придобити при условията на чл. 54 а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1. В разпоредбите на чл. 3, ал. 5, 6 и 9 от цитираната наредба са уредени случаите, при които лицето подава декларация по образец по приложение № 5, а това са хипотезите на спиране, прекратяване, възобновяване и възстановяване на изплащането на паричните обезщетения за безработица, които са относими при вече отпуснато обезщетение, а не в настоящия случай. Приемайки декларацията по образец приложение № 5 за друго заявление, съдът не е съобразил цитираната нормативна уредба. Не е отчел, че административният орган е приел, че със заявлението от 29.05.2017 г. К. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, като към него е приложил заповед № 17 от 2.03.2017 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с "И. С. Б." ЕООД, считано от 10.03.2017 г., т. е. че тази дата вече е била преценена от органите на НОИ. В тази връзка основателни са оплакванията на касатора, че образуваното производство по заявление вх. № 214-00-5477 от 29.05.2017 г. не е било приключило с постановяване на нарочен акт, за да бъде възприета декларацията от 19.06.2017 г. като ново искане за преценка на правото на парично обезщетение и не е следвало да бъде образувано ново административно производство, преди приключване на предходното. Ето защо и с оглед наведеното от касатора оплакване, касационната инстанция приема, че отмяната на решението и връщането на преписката на длъжностното лице по чл. 54 ж, ал. 1 КСО, при така отразените в тези мотиви съображения на първоинстанционния съд, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като липсва произнасяне по съществото на спора. В решение № 1040-21-354 от 10.08.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ С.-град се съдържат нарочни мотиви относно прекратяване на друго правоотношение на лицето, а именно заличаването му като управител на "П. П." ЕООД, считано от 19.05.2017 г., която дата е след 10.03.2017 г. Тези съображения, които са във връзка с приложението на чл. 54 а, ал. 4 КСО, не са обсъдени. Съдът не е изложил и мотиви относно основния въпрос, а именно отговаря ли жалбоподателят на изискването на чл. 54 а, ал. 1 КСО за наличие на 9 месеца в осигуряване (със заплатени осигурителни вноски) през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. В единственото съдебно заседание не е уважена молбата на жалбоподателя да бъде представляван от адвокат, нито да представи желаните от него доказателства. Н. К. не са дадени изрични указания да посочи кой момент счита за дата на последното прекратяване на осигуряването, за какъв период приема, че е бил осигурено лице с внесени осигурителни вноски, както и да представи доказателства. Нарушена разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК. Предвид изложените съществени нарушения на съдопроизводствените правила, решението следва да бъде отменено при условията на чл. 222, ал. 2 АПК, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на посоченото основание, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 6831 от 17.11.2017 г., постановено по адм. д. № 10313/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, Т. отделение, 11 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.