Решение № 7532 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2009 г.

Решение № 7532 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. (АПК). Образувано е по касационната жалба на Христилиян Живков Петев от гр. Плевен против решение № 14622 от 29.12.2008 год., постановено по адм. д. № 10934/2008 год. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 142 от 20.06.2008 год. по преписка № 88/2008 год. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касационните оплаквания са непрецизно формулирани както в жалбата, така и в допълнението към нея. От изложените повторно твърдения за дискриминационно отношение към него от страна на различни институции настоящата инстанция извежда доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението на тричленния състав и по същество - отмяна на оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Христилиян Петев срещу решение № 142/2008 год. на Комисията за защита от дискриминация, която е приела, че не е налице дискриминационно отношение към него по признак "лично положение във връзка с тормоз при упражняване правото на труд". С оглед направените от административния орган изводи, същият е върнал на основание чл. 31, ал. 4, предл. 1 във вр. чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр. жалбата на Христилиян Живков Петев в частта й досежно искането за връщане на дисертационния му труд от МОН, с указания, също в частта на оплакванията на Петев за наложено дисциплинарно наказание със заповед № РД-17-236/19.02.2008 г. също с указания и е прекратил производството в частта досежно искането от Комисията да окаже съдействие пред Община - Плевен за изпълнение на влезлите в сила решения на съда и да върне земеделските имоти на жалбоподателя. Правилно първоинстанционният състав е приел, че не са налице признаците по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя. Обоснован е изводът, че от доказателствата по преписката във връзка с твърденията на Петев не се налага безусловния извод за дискриминационно отношение спрямо него. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Комисията за защита от дискриминация е събрала всички относими за произнасянето по жалбата доказателства. Административният орган е в правомощието си сам да прецени какви действия по проучване по чл. 56 и 57 ЗЗДискр. да предприеме в случай на неизяснена обстановка по преписката. Бланкетни и неоснователни са твърденията в касационната жалба за необсъждане на всички доказателства по преписката, тъй като както административният орган, така и съдебният състав са формирали изводите си само въз основа на относимите за конкретния спор доказателства. Поради това несъстоятелно е оплакването за неизпълнение на правомощията както на Комисията за защита от дискриминация, така и на първоинстанционния съд за всеобхватно разследване на твърденията и задължителна намеса в дейността на държавни органи и институции. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Фактическите констатации на съда по същество са в съответствие с доказателствата по делото. Неотносими към касационното оспорване са поставените от Петев въпроси в допълнението към касационната жалба. Същите не касаят правилността на съдебния акт, постановен по правен спор с конкретен предмет. Тези въпроси, както и цитатите от литературни източници са неотносими и не обвързват касационната инстанция при проверката за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. При правилно установените факти по делото, законосъобразен е изводът на съда по същество, че не е налице дискриминация по признак "лично положение във връзка с тормоз при упражняване правото на труд". Както правилно е приел съдебният състав, не всеки акт на администрация, обективиран в действие или бездействие, може да се квалифицира като дискриминационен. Законодателят е уредил специфичните обществени отношения, като е предвидил различни възможности за защита по съответен ред на твърденията за засегнати законни права и интереси на жалбоподателя. По определение понятието "дискриминация" е установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци, в случая по етническа принадлежност; определяне на по-малко права за представители на държава, организация, етническа група и др. от правата на други участници в общо дело. Изразът "дискриминация" обхваща всяко различие, изключение, ограничение или предпочитане по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането. Твърденията на жалбоподателя за проява на пряка дискриминация, обективирани както в жалбата му до КЗДискр., така и пред съда, не изпълват признаците на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДиск. Правилен е изводът на тричленния състав, че доказателствата са обсъдени задълбочено от административния орган и въз основа на тях изводът за липса на дискриминация е в съответствие с материалния закон. Съответни на закона са и правните изводи на съда досежно правомощията на Комисията за защита от дискриминация по чл. 47 от ЗЗДискр. и липсата на основания за упражняването им в конкретния правен случай. Като е отхвърлил жалбата на Христилиян Петев, тричленният състав е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд