Решение № 4831 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12066/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Логистика Самоков ЕООД срещу Решение 4923/19.07.2023г. постановено по адм.д.830/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221021007286-091-001/04.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София с Решение 2026/22.12.2022 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че не е налице реалност на процесните доставки. Твърди се, че необосновано съдът не е кредитирал представените писмени доказателства, които се подкрепят от приетата съдебно-счетоводна експертиза и посредством които се установява реалност на доставките на части на индустриална поточна линия за измиване и пресоване на плодове. По съображения подробно посочени в касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменен и издадения ревизионен акт. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Мустафа оспорва жалбата. Претендира разноски съгласно списък. Върховната прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт (РА) Р-22221021007286-091-001/04.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София с Решение 2026/22.12.2022 г., с който по отношение на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчните периоди м. 09, м.10, м.11, м.12.2021 г. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит, в общ размер на 165 173, 20 лева, начислен по фактури, издадени от Бест Селър 2021 ЕООД. От фактическа страна съдът е приел, че процесната ревизия е за данъчни периоди по ЗДДС м. 08- м.12.2021 г. и е възложена с издадена от компетентен орган по приходите заповед. Съставен е ревизионен доклад, въз основа на който компетентни органи по приходите са издали процесния РА, като предмет на съдебното производство са определените на касатора допълнителни задължения вследствие отказано право на приспадане данъчен кредит, в общ размер на 165 173, 20 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС по фактури, издадени от Бест Селър 2021 ЕООД. Съдът е установил, че ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 26 фактури, издадени от Бест Селър 2021 ЕООД, по които е приел липса на материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС да бъде признато правото на Логистика Самоков ООД, да приспадне начисления с фактурите ДДС, в общ размер на 165 173, 20 лева. Според решаващия съд, процесните фактури не отразяват действително осъществени търговски отношения между Бест Селър 2021 ЕООД и ревизираното дружество, а ревизиращите органи са изпълнили задължението си за обективно, пълно и всестранно изследване на всички относими за случая факти и обстоятелства, като са дефинирали извода си, че Бест селър 2021 ЕООД не е изпълнител на документираните с процесните фактури доставки. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза за идентичност между закупените стоки и елементите по договорите от 27.09.2021 г. с Бест Селър 2021 ЕООД и Rodi Helas LTD за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на поточна линия за цялостна обработка на плодове. Според съда, обстоятелството, че стоките са били предмет на последваща доставка не опровергават фактите за липса у Бест селър 2021 ЕООД на практически възможности и на съответните данни за придобиване на стоките, за счетоводното им отразяване и за последващото им доставяне на Логистика Самоков ООД и възможност негов представител да извърши монтажа и въвеждането в експлоатация на поточната линия в Гърция. Макар произходът на стоките, предмет на облагаема доставка да не е елемент от фактическия състав на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според мотивите на съда, изследването на това обстоятелство е свързано именно с отговора на въпроса за действителността на отразеното във фактурата твърдение за доставка. В заключение е прието, че обжалвания ревизионен акт в потвърдената от ответника част е издаден от компетентни органи по приходите, в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на ЗДДС и при съобразяване с установените в ДОПК процесуални правила. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Принципно правилно е даденото в съдебното решение тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит. Същото е съобразено с установената съдебна практика, както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съд следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. В конкретния случай намира приложение и тълкуването, дадено в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. В случая, основателни са аргументите на касатора за наличие на доказателства, които в своята съвкупност водят до извод за осъществени реални доставки по процесните фактури и за необоснованост на изводите на решаващия съд. Установява се от представените по делото писмени доказателства и от заключението на приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза наличието на договор за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на поточна линия за цялостна обработка на плодове от 27.09.2021г., сключен между ревизираното лице като възложител и Бест Селър 2021 ЕООД изпълнител, по който договор последния се е задължил да извърши доставка, монтаж и пускане в експлоатация на машини и съоръжения по три позиции повдигач, сепаратор за плодове с преса за изстискване на сок и поточна линия за измиване и автоматично подаване. Посочена е цена на поточната линия и цена за монтаж и пускане в експлоатация. От своя страна, ревизираното лице е сключило договор за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на поточната линия за цялостна обработка на плодове с RODI HELLDS LTD Гърция. Видно е от заключението на вещото лице, по двата договора е отчетено изпълнение издадени са фактури, извършени са плащания, представени са приемо-предавателни протоколи между Бест Селър 2021 ЕООД и Логистика Самоков ЕООД, документи за транспорт, както и международни товарителници и потвърждения за получени стоки от RODI HELLDS LTD Гърция. Според вещото лице, изследването на получените фактури от Бест Селър 2021 ЕООД и издадените фактури от Логистика Самоков ЕООД на RODI HELLDS LTD Гърция, показва идентичност на закупените стоки и на елементите по договорите за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на поточна линия за цялостна обработка на плодове. Заключението на експерта е за надлежно отразени доставки в счетоводните регистри на ревизираното лице. Както нееднократно се сочи в съдебната практика, съставяните между данъчните субекти документи, обективиращи развитието на отношенията помежду им, съставляват в по-голямата си част частни документи, но това не е основание същите да не бъдат кредитирани от съда, още повече в случаи като процесния, в които те не са били оспорени от процесуалния представител на Директора Дирекция "ОДОП" София, поради което и се ползват с придадената им закона формална доказателствена сила. Следователно, в случая, неправилно съдът не е кредитирал неоспорените от страна на приходната администрация писмени доказателства и заключението на вещото лице, подкрепящо извода за реалност на доставките. Противно на становището на състава на съда, от събраните писмени доказателства и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, се установява наличието на облигационни отношения между получателя на доставките и издателя на фактурите, съответно извършване на услугите във връзка с основната дейност на дружеството. Вещото лице е констатирало, че спорните фактури за доставки услуги са осчетоводени. От страна на ревизираното лице са представени доказателства, които установяват изпълнение на възложената работа договори, приемо-предавателни протоколи, доказателства за плащане и последваща реализация. Обстоятелството, че от страна на доставчика за периода на декларираните доставки не са подавани уведомления по чл.62, ал.5 КТ за назначени лица по трудови правоотношения не може да игнорира значението на другите, представени по делото доказателства. В случая не може да се претендира и липса на квалификация по отношение на извършилия фактически услугата, тъй като законодателно не са въведени изисквания към лицата, извършващи подобен вид дейности. Основателен е доводът на касатора, че ако е доказано притежанието на редовен от външна страна данъчен документ/фактура, реалното осъществяване на доставките и използването в икономическата дейност на ревизирания субект, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, освен ако приходната администрация докаже, и то въз основа на обективни данни, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки /Решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 40, Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, Mahageben и David, т. 66; Решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, G. T., т. 45; Решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, т. 31/. Позоваването на такива обективни факти, респ. тяхното доказване е изцяло в доказателствена тежест на органите по приходите, което в случая не е сторено. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че преценени в съвкупност, събраните по делото доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза установяват реалност на процесните доставки. Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата, като е приел, че данъчният кредит не следва да бъде признат на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени процесния ревизионен акт. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на разноски, които в случая възлизат общо в размер на 2 140.38 лева, от които 50 лева държавна такса за първоинстанционното и 1 321.38 лева държавна такса за касационното производство, както и 769 лева възнаграждение за вещо лице. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,