Решение № 3973 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2236/2018 г.

Решение № 3973 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2236/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Фиш груп" ЕООД със седалище в гр. Д., представлявано от управителя М. К., подадена чрез адвокат Х. Христeв – от САК, против решение № 2240/12.12.2017 г. по адм. д. № 1804/2017 по описа на Административен съд – В., с което е отхвърлена жалбата на "Фиш груп" ЕООД против уведомително писмо изх. № 01-2600/2071 от 20.04.2017 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за неодобрение на парцели по мярка 10 за кампания 2016 година. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени съображения прави искане за отмяна на обжалваното решение и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК да се реши делото по същество. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение и разноски по делото.

Ответната страна по касация – заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., чрез пълномощника си старши юрисконсулт Д. А., с писмен отговор изразява становище по касационната жалба. В същия се твърди, че касационната жалба е неоснователна и несъобразена с доказателствата по делото, моли да се остави без уважение, като се постанови решение, с което да се потвърди процесното съдебно решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение № 2240 от 12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1804/2017 г. от Административен съд - В. е отхвърлена жалбата на "Фиш груп" ЕООД против уведомително писмо изх. № 01-2600/2071/20.04.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за неодобрение на парцели по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г. за кампания 2016 година и дружеството е осъдено да заплати в полза на Д. фонд "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

За да постанови този резултат първоинстанционния съд обосновано е приел, че оспорвания акт е издаден от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", действащ в рамките на материалните предели на правомощията си, предоставени му от изпълнителния директор, т. е. издаден е от компетентен орган. На следващо място е прието, че индивидуалния административен акт е издаден в изискуемата за редовността му от формална страна писмена форма, и съдържа императивно предвидените с чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаването му. На следващо място е установено, че при издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че при издаването на същия е приложен правилно и материалния закон.

Първоинстанционния съд е извършил подробен преглед на правната регламентация на общностното и национално ниво и е установил, че за агроекологичните мерки е характерно, че земеделските производители поемат петгодишни задължения да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването на околната среда, като в замяна на агроекологичните ангажименти държавите членки отпускат ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна, плащанията се извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане, която молба е условие за допустимост на агроекологичните помощи. Подаването на ежегодна молба е част от системата за проверка на многогодишното подпомагане на агроекологичните методи за производство, като по този начин се осигурява ефикасна проверка на спазването на изискванията за предоставяне на помощите. Съгласно чл. 20, ал. 3 от Наредбата, агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 2, т. 5 и т. 7 могат да се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент. С нормата на чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7/24.02.2015 г. земеделските стопани поемат нов агроекологичен ангажимент за нов петгодишен период за всички подпомагани площи при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на чл. 3, т. 5, с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара, като площите подлежат на одобряване по реда на глава пета, ако са изпълнени условията на ал. 1, ал. 2 и ал. 4. Със Заповед № РД09-105/01.03.2016 г. на МЗХ, в т. 2. 3 е въведена забрана през кампания 2016 г. да се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", по направление "Контрол на почвената ерозия".

Установено е, че с подаденото заявление на 11.05.2016 г. за кампания 2016 г. по горепосочената мярка и направление, дружеството е декларирало площ в размер на 113.10 ха, с което е увеличило площта с ЗЗ.28 ха, което е повече от 10 ха, а това съгласно чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7/24.02.2015 г. означава, че земеделските стопани поемат нов агроекологичен ангажимент. С увеличението на площта по мярка 10 за кампания 2016 г. дружеството-жалбоподател не е спазило ограниченията по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5/27.02.2009 г, въведени със Заповед № РД09-105/01.03.2016 г. на МЗХ. Като е прието за установено, че дружеството е информирано, че за кампания 2016 г. няма да се поемат нови ангажименти за заявените от него дейности по посочените направления от мярка 10, с брой единици 1, за което се е подписал и подпечатал страницата, представляваща данни за стартирана проверка. Земеделският стопанин е бил предупреден и е можел в срока по Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания да направи редакция на подадените данни.

На следващо място първоинстанционния съд е констатирал, че на стр. 149 от заявлението жалбоподателят се е подписал и е подпечатал полето "Декларации, задължителни за участие по направление "Контрол на почвената ерозия". В т. 1 от декларациите е посочено, че следва да запазва размера на площта, за която има поет ангажимент в продължение на 5 последователни години, а в т. 2, че при увеличаване на одобрената за подпомагане площ с над 20 на сто от първоначалния размер с повече от 10 хектара се поема ново агроекологични задължение.

При извършения контрол, според изискването на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.

Първоинстанционният съд след тълкуване разпоредбите на чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7/2015 година във връзка с въведената забрана със заповед № РД 09-105/01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните е установил, че с подаденото заявление на 11.05.2016 г. за кампания 2016 г. дружеството е декларирало площ в размер на 113.10 ха, с което е увеличена площта с ЗЗ.28 ха, което е повече от 10 ха, а това съгласно чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7/2015 г. означава, че земеделските стопани поемат нов агроекологичен ангажимент. Въз основа на което е достигнал до неправилен извод, че с увеличаване на площта по Мярка 10 за кампания 2016 г., дружеството не е спазило ограниченията по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5/2009 г. въведени с горецитираната заповед на министъра на земеделието и храните.

Според представената по делото заповед № РД 09-105 от 1.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните е видно, че през кампания 2016 г. не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекологичен климат", с които се поема нов ангажимент за: т. 2. 3 дейността "Превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи" по направление "Контрол на почвената ерозия".

Дружеството е подало заявление на 11.05.2016 г. за кампания 2016 година. Видно от таблица за заявените площи по направление и дейности от мярка 10 "Агроекология и климат" ПРСР 2014-2020 г. е посочена декларираната площ за кампания 2015 г. е в размер на 79.82 ха и декларираната площ за кампания 2016 година е в размер на 113.10 ха, от който е видно, че по отношение кода на агроекологичната дейност АК 6 - превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи, за кампания 2015 г. и 2016 г. са декларирани 70. 65 ха, за код АК 7 – затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения, за кампания 2015 г. са декларирани 9,17 ха, а за кампания 2016 година са декларирани 20. 94 ха и по отношение на код на агроекологична дейност АК8 – изграждане и поддържане на оттокоотвеждащи бразди напречно на склона, за кампания 2015 г. са декларирани 0. 00 ха, а за кампания 2016 година 20. 94 ха.

Видно от оспорения административен акт, постановеното неодобрение от страна на административния орган по отношение на парцелите описани в таблица № 1 е мотивиран с това, че дружеството е поело през кампания 2015 ангажимент по направление "Контрол на почвената ерозия", което включва и дейността "Превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи". При извършени административни проверки е установено, че през кампания 2016, дружеството е увеличило площта по направление "Контрол на почвената ерозия" с ЗЗ, 28 ха, което е повече от 10. 00 ха и над 20% спрямо одобрената площ през кампания 2015 година, с което е уведомено дружеството с писмо, с което е нарушено ограниченията за дейността "Превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи" по направление "Контрол на почвената ерозия", въведени с т. 2. 3 от заповед №РД 09-105 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., при управление на агроекологичните дейности по направление "Контрол на почвената ерозия" земеделският стопанин прилага една от следните дейности:

1. превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи;

2. извършване на противоерозионни мероприятия в лозя и трайни насаждения:

а) чрез затревяване на междуредията на лозята и трайни насаждения;

б) изграждане и поддържане на оттокоотвеждащи бразди напречно на склона;

3. противоерозионни мероприятия в обработваеми земи:

а) създаване и поддържане на буферни ивици – ширината на ивиците е от 4 до 8 м; прокарват се напречно на склона на разстояние 20 – 80 м в зависимост от наклона на терена, почвения тип и други фактори; в зависимост от разстоянието между тях и ширината им те заемат 10 – 30 % от обработваемата площ;

б) поясно редуване на култури – поясите, широки 30 – 100 м, с редуващи се окопни и слятопокривни култури, се разполагат перпендикулярно (напречно) на склона (по контура).

Всяка една от описаните дейности е различна и самостоятелна и се включва в направление "Контрол на почвената ерозия".

В Приложение № 5 към чл. 9, ал. 1 от същата наредба са посочени Кодовете на агроекологични дейности, като дейността с кратко описание "Превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи" е с код АК6, а дейността "Затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения" е с код АК7, а дейността "Изграждане и поддържане на оттокоотвеждащи бразди напречно на склона" е с код АК8.

По смисъла на чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7/24.02.2015 г. земеделските стопани поемат нов агроекологичен ангажимент за нов петгодишен период за всички подпомагани площи при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на чл. 3, т. 5, с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара, като площите подлежат на одобряване по реда на глава пета, ако са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4.

Понастоящем с т. 2. 3 от заповед № РД 09-105/01.03.2016 г. МЗХ е въведена забрана през кампания 2016 г. да се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", с които се поема нов ангажимент в светлината на чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7/24.02.2015 г., но само за дейността "Превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи" от направление "Контрол на почвената ерозия".

Ето защо, за да са налице основанията за неодобряване е необходимо едновременно заявлението да е за дейността "Превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи" от направление "Контрол на почвената ерозия" и с новозаявените площи да се достигне увеличаване на общата одобрена площ по това направление с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара, т. е. да се поема нов ангажимент.

В настоящия случай кумулативно дадените предпоставки не са налице, т. к. за кампания 2016 дружеството е заявило по код АК6 същата площ, каквато е заявена за предходната година. А за код АК 7 за кампания 2015 г. са декларирани 9,17 ха, а за кампания 2016 година са декларирани 20.94 ха и по отношение на АК8 за кампания 2015 г. са декларирани 0. 00 ха, а за кампания 2016 година 20.94 ха. Доколкото дейностите "Затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения" и "Изграждане и поддържане на оттокоотвеждащи бразди напречно на склона"от направление "Контрол на почвената ерозия" не са посочени в т. 2. 3 от заповед № РД 09-105/01.03.2016 г. МЗХ, то следва да се приеме, че за приемането на заявления по нея няма въведена забрана за кампания 2016 г.

Поради това независимо, че с включването на площите по тази дейност се увеличава общата одобрена площ по направление "Контрол на почвената ерозия" с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара, то не съществува посоченото от административния орган основание да не бъдат одобрени заявените парцели описани в Таблица № 1 от оспореното уведомително писмо, защото прилагана в тях дейност е извън забраната на заповед № РД 09-105/01.03.2016 г. МЗХ. Като е приел обратното, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение.

За прецизност следва да се посочи, че в тази връзка е и решение № 11600 от 02.10.2018 г. по адм. д. № 8931/2017 на Върховния административен съд, Четвърто отделение.

Доводите в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, са неоснователни.

По изложените съображения съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу уведомително писмо, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано.

Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени уведомително писмо изх. № 2600/2071/20.04.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" по жалба на "Фиш груп"ЕООД и върне преписката на органа за ново произнасяне по заявлението.

При този изход на спора, на касатора "Фиш груп"ЕООД представляван от процесуалния си представител се дължат своевременно поисканите разноски, както следва: внесени държавни такси общо в размер на 75 лв. (седемдесет и пет) за две съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 800 лв. (осемстотин) лева – договорена и платена сума, което е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка". В конкретния случай е направено отбелязване, че сумата е платена в брой. Представена е молба за разноски по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Претендираното адвокатско възнаграждение пред първа инстанция следав да се остави без уважение като недоказано в претендирания му размер – 800 лева. В случая следва да се вземе предвид, че от една страна процесуалният представител на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" своевременно е направил възражение за прекомерност, а от друга страна съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела са без определен материален интерес, е 500 лева. А делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната субсидия. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на уведомително писмо изх. № 01-2600/2071 от 20.04.2017 година. Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав счита след преценка на действителната фактическа и правна сложност на касационния спор, че договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение не съответства на тази сложност, то адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 500 лева, който размер отговаря на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на сложността на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,