Решение № 2512 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6212/2009 г.

Решение № 2512 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6212/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ГД "Гранична полиция " - МВР (конституиран по реда на чл. 153, ал. 2 от АПК - протокол от с. з. 17.11.2008 г.) срещу решение № 14/9.03.2009 г. по адм. д. № 2933/2008 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 13 състав. Поддържат се доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че е първоинстанционния съд неправилно е тълкувал и приложил закона и изводите му не съответстват на установеното по делото и постоянната съдебна практика. Ответникът - Валери Любомиров Петков, чрез процесуалния си представител адв. Георгиев, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура, счита касационната жалба за основателна. Излага доводи за допуснато от съда нарушение на материалния закон поради неправилно тълкуване и прилагане на ТП № 3 по т. д. № 3/2007 г. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът е отменил на Заповед рег. № АЗ - 1889/10.04.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция" - МВР, гр. София, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на осн. чл. 228, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган и в рамките на правомощията му, при спазване на административно производствените правила за издаването й. Счетено е, че от събраните по делото доказателства безспорно е доказано извършеното тежко дисциплинарно нарушение от жалбоподателя, състоящо се в нарушаване заповед № 467 от 22.03.2005 г. на директора на НС "Гранична полиция", забраняваща влизането в безмитните магазини на служители на ГКПП, когато изпълняват служебните си задължения, с което е нарушил и етичните правила, визирани в Етичния кодекс за поведението на държавните служители. Съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед административния орган е нарушил материалния закон, тъй като за конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР, независимо, че е налице припокриване на цитираните норми от Етичния кодекс със законови и подзаконови норми на служебно поведение. С оглед на това съдът е приел, че когато с едно деяние се засягат едновременно различни обществени отношения, регулирани и от законови и от морални норми, от значение е правната квалификация на нарушението и от тук дали е налице или не основание за дисциплинарно уволнение по чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР. В конкретния случай съдът е счел, че извършеното от ответника по касационната жалба е свързано с нарушаване на служебните му задължения и не са налице основания за уволнение по посочения текст от ЗМВР. Касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че атакувания акт - заповед на директора на Национална служба "Полиция" МВР от 10.04.2008 г. за дисциплинарно уволнение, на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, е незаконосъобразен. Действително необосновани се явяват мотивите на съда, че нарушаването на нормите на Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР и съответно моралната оценка на работодателя, не е от значение и не представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Съгласно чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, дисциплинарните нарушения са неизпълнение разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, на зам. министъра, както и на преките ръководители, по т. 1 и неспазване на правилата на Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР, по т. 4. Със заповед рег. № I-з-1161/28.07.2006 г. на Министъра на вътрешните работи е утвърден Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, дисциплинарно наказание уволнение се налага и за извършване на "друго тежко дисциплинарно нарушение". Според чл. 230, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, дисциплинарното наказание уволнение се налага в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, като други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание уволнение, са деянията, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, каквото поведение е имал ответника. Основателно е касационното възражение, направено по отношение прилагането на тълкувателното постановление № 3 по т. д. № 4/2007 г. Цитираното постановление е издадено по отменен текст, който разглежда поведение, несъвместимо с морала, което уронва престижа на службата. В новоприетите норми от ЗМВР, разгледани по-горе, вече се разглеждат деяния несъвместими с етичните правила за поведение. Тези правила за уредени не само във Етичния кодекс, но и в заповеди на директора на Гранична полиция, забраняваща достъпа на негови служители до безмитни магазини. Основния спорен въпрос по делото е в кои случаи се налага дисциплинарно уволнение по чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР за деяния, които са несъвместими с етични норми на поведение и с които се уронва престижът на службата. С ТП № 3 по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите при ВАС, бе прието, че в случаите, в които е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани със ЗМВР, подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на началниците на служби, т. е. нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налага наказание на онези основания, в чиито фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи моралната оценка на наказващия орган за извършеното нарушение и обстоятелството, че нарушението се определя като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавен служител в МВР нямат никакво значение, защото не са елемент на фактическия състав по чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР и липсва основание за уволнение по този текст. Дори да се приеме, че има нарушения на служебни задължения от жалбоподателя, очертани с подзаконов нормативен акт, за тези нарушения са предвидени съответните наказания в ППЗМВР. Поради това е изключено приложението на чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР. Вярно е, че някои от нормите на поведение в Етичния кодекс са идентични със законови и подзаконови норми за служебно поведение, но това е така, защото обществените отношения, включително и служебните се регулират едновременно от различни социални норми - и правни и морални. Включването на морални норми в Етичен кодекс не променя основната им характеристика, че те са по принцип неписани правила на поведение и не възникват на основата на властнически актове (виж цитираното ТП). Затова когато с едно деяние се засягат едновременно различни обществени отношения, регулирани едновременно и от законови и от морални норми, от значение за правната квалификация на служебното нарушение и преценката дали има или няма основание за дисциплинарно уволнение по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Във всеки конкретен случай следва да се преценява дали извършеното действие или бездействие е във връзка със служебните задължения регламентирани с разпоредби на закона, подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на преките ръководители, нарушени ли са служебни задължения и правомощия, произтичащи от заеманата длъжност или са нарушени етични правила на поведение, които съответния служител от системата на МВР следва да спазва с оглед целите на институцията в която служи. В случая поведението на Петров е несъвместимо с етични норми на поведение и уронва престижът на службата и затова е налице основание за уволнение по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Деянието няма връзка с изпълнение на служебни задължения. В настоящия казус със заповедта не са посочени нарушения на служебни задължения - чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, вменени като такива с подзаконов нормативен акт и указания на ръководството на МВР. По скоро поведението на ответника по време на работа е морално и укоримо и за това уволнението за неспазване на етични правила е правилно. По делото наказващият орган е представил и Етичния кодекс, с който е бил запознат служителя. Неспазването на цитираната заповед № 467 от 22.03.2005 г. както бе посочено не е неизпълнение на служебно задължение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а е по чл. 224, ал. 2, т. 4 - нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение. Това е така защото с тази заповед видно от съдържанието и не се вменяват служебни задължения на Петров свързани с изпълнение на службата, а е във връзка с поведение по повод покупки от безмитни магазини, които действия правилно са преценени от административния орган като неморални. Заповедта е сведена до знанието на Петров срещу подпис и въпреки това същата е нарушавана няколкократно. В конкретния случай установеното и доказано нарушение се отнася именно до това нарушение, а не в такова, отнасящи се до действие или бездействие при изпълнение на служебните задължения, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Длъжността на Петров изисква във всички случаи стриктно изпълнение на професионалните му задължения, които предполагат високо чувство за дълг и отговорност при изпълнението им, а с деянието си (пренасяйки обемисти чанти и пакети от безмитните магазини) за което му е и потърсена дисциплинарна отговорност, той е демонстрирал именно липсата на такива качества и правилно поведението му е прието за морално укоримо. Ето защо обжалваното решение е необосновано и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон поради което ще следва да се отмени и да се постанови друго с което да се отхвърли жалбата на Петров като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,