Решение № 2148 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5821/2015 г.

Решение № 2148 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5821/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Гандеви" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Добрич срещу решение № 35 от 08.04.2015 г. по адм. д. № 515/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Добрич. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Добрич, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 35 от 08.04.2015 г. по адм. д. № 515/2014 г., Административен съд - гр. Добрич, е отхвърлил жалбата на "Гандеви" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Добрич срещу решение № 30 от 01.08.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Добрич, с което е потвърдено разпореждане № 403 от 03.06.2014 г. на началник отдел "КПК" при Териториално поделение на НОИ - гр. Добрич. Съдебното решение, предмет на касационен контрол е постановено нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От събраните по първоначалното дело доказателства безспорно се установява следната фактическа обстановка: Тодорова е назначена в "Гандеви" ООД на 15.07.2008 г. Подаваните от дружеството декларации образец 1 са за периода 15.07.2008 г. до 31.12.2008 г. (виж писмо изх. № 20804-1 от 22.10.2014 г. на ТД на НАП - гр. Добрич, стр. 67 от първоначалното дело). За цитирания период декларации обр. 1 са със записване в позиция 1, код корекция "0-редовни данни", със съдържание в т. 12, осигурен код "01 - лицето работи по трудов договор" с осигурителен доход в размер на 1000 лв., върху който се дължат осигурителни вноски. Тодорова обаче е работила в "Гандеви" ООД на 4 часов работен ден, тъй като е била в трудови и осигурителни правоотношения и с община Генерал Тошево. Този факт, който се установява от икономическата експертиза, не е отразен в оспорения административен акт. Следователно до тук осигурителят "Гандеви" ООД допуска грешка при посочване на вид осигурен код "01 - лицето работи по трудов договор", вместо код "04 - лицето работи по втори трудов договор". На 10.01.2009 г., за същото лице, за същия период, осигурителят "Гандеви" ООД подава декларации обр. 1 със записване в позиция 1, код корекция "0-редовни данни", със съдържание в т. 12, с вид осигурен код "04 - лицето работи по втори трудов договор" при осигурителен доход в размер на 1000 лв., върху който се дължат осигурителни вноски. Тук дружеството допуска поредна грешка, като не отразява в декларации обр. 1, че същите са коригиращи спрямо декларациите от 2008 г. Коригиращи декларации са подадени едва към 11.04.2014 г. и това е във връзка със задължителни предписания изх. № 1684 от 03.04.2014 г., издадени на дружеството от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - гр. Добрич. Органите по социално осигуряване установяват неправилно извършените от тях в по- голям размер плащания в полза на осигуреното лице едва към момента на извършената в изпълнение на заповед № 910 от 18.11.2013 г. пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на "Гандеви" ООД. От 04.12.2008 г. Милена Тодорова ползва последователно болнични листове за бременност, майчинство и за периода 18.04.2009 г. - 17.01.2010 г. подава заявление-декларация по чл. 50-51 КСО. От заключението на вещото лице по първоначалното дело се установява, че на 01.06.2009 г. и на 03.06.2009 г. органите на ТП на НОИ - гр. Добрич извършват допълнителни осигурителни плащания на същите правни основания в полза на Тодорова. В тази връзка в решението на Директора на ТП на НОИ няма фактически твърдения, които да са в смисъл, че първоначално са били осъществени осигурителни плащания, а впоследствие са извършени допълнителни такива, нито по чия инициатива е станало това и на какво фактическо и правно основание. Със съдебно-икономическата експертиза не могат да се допълват мотивите на административен орган. В актовете на НОИ има само констатации и твърдения за дублиране на осигурителен доход, вследствие на неправилно подадени декларации обр. 1. Действително, според чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Но съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване за всеки болничен лист се представя попълнена от осигурителя декларация по образец, съгласно приложение № 15, с данни относно правото на парично обезщетение. За лицата, осигурени по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване при един и същ осигурител, за всеки болничен лист се попълват и се представят отделни декларации за всяко от правоотношенията/основанията за осигуряване. В приложение № 15, точка 4 се отразяват "Работни дни или работни часове през периода по болничния лист с право на парично обезщетение и работни дни/работни часове, за които осигурителят изплаща възнаграждение". В колона "Работни часове" се попълват данни, когато лицето работи при сумирано изчисляване на работното време и/или на смени по часов график. В 3 позиция се вписва броят на работните часове, през които лицето е следвало да работи, но не е работило поради състоянието си, за които има право на възнаграждение от осигурителя и/или на обезщетение, след превръщането на нощните часове в дневни с изключение на часовете извънреден труд. В колона "Дневно работно време по правоотношението на лицето за месеца в часове", в позиция 1, се попълва продължителността на дневното работно време по правоотношението на лицето за месеца. Когато продължителността на дневното работно време по правоотношението на лицето за месеца е различна, се попълва среднодневното работно време. - виж указания за попълване на декларация от осигурителя/самоосигуряващия се относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, при трудоустрояване и бременност и раждане. Според чл. 4 от цитираната наредба паричните обезщетения при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 2 със задължително попълнени данни от осигурителя относно правото на паричните обезщетения. В т. 4 от тази декларация осигурителят посочва дневно работно време в часове по правоотношението на лицето за месеца, през който е началото на отпуската, в т. 5 се посочва, че лицето е осигурено с код за вид осигурен съгласно декларация обр. № 1, която се цитира, в т. 6 се попълва брой правоотношения/основание за осигуряване от осигурителя. Никъде в актовете на органите на ТП на НОИ - гр. Добрич, включително и в оспореното решение не се съдържат констатации, декларации с какво съдържание по образец приложение № 15 и данни в приложение № 2 от Наредбата е попълвал осигурителя "Гандеви" ООД при отпускане на обезщетенията на Милена Тодорова. Освен това такива доказателства не се съдържат и по представената по делото административната преписка. В чл. 152, ал. 2 АПК е регламентирано задължението на административния орган да изпрати жалбата заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда. В случая това е било сторено с писмо изх. № 4050-6 от 02.09.2014 г., без цитираните в тези мотиви декларации да са представени. Освен това, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С разпореждане от 10.09.2014 г., първоинстанционният съд е дал указания на ответника в посочения смисъл. От цялостното съдържание на решение № 30 от 01.08.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Добрич, разпореждане № 403 от 03.06.2014 г. на началник отдел "КПК" при Териториално поделение на НОИ - гр. Добрич, както и от справка № 1 към ревизионен акт изх. № 1 от 23.05.2014 г. се налагат изводите, че в хода на административното производство не са били установени всички факти и обстоятелства от значение за случая, не са обсъдени възраженията на заинтересованото дружество, с което са нарушени нормите на чл. 35 и чл. 36 АПК. В решение № 30 от 01.08.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Добрич, не е изложена изцяло фактическата обстановка по спора - не е посочено, че в същност са налице първоначално плащане на процесните обезщетения и допълнително такова; декларации с какво съдържание по образец приложение № 15 и данни в приложение № 2 от Наредбата е попълвал осигурителя "Гандеви" ООД при първоначалното отпускане на обезщетенията на Милена Тодорова; те съдържали ли са верни данни или отново са били некоректни; първоначално правилно ли са били изчислени тези обезщетения; след като дружеството подава дублираните данни към 10.01.2010 г., на какво фактическо и правно основание се осъществяват допълнителните плащания и то към 01.06.2010 г., и към 03.06.2010 г. От казаното се налага изводът, че в оспорения административен акт липсват фактически и правни основания, обуславящи аргументирано отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Така посочените в тези мотиви съществени нарушения на административнопроизводствените правила обуславят отмяната на процесното решение на Директора на ТП на НОИ - гр. Добрич, на основание чл. 146, т. 3 АПК, което не е констатирано от първоинстанционния съд. Освен това от заключението на вещото лице Елена Йорданова (стр. 6, 7 и 8) се установява, че осигурителят община Генерал Тошево, за периода м. юни 2008 г. до м. ноември 2008 г., съответно на 31.07.2008 г., 29.09.2008 г. и 27.11.2008 г. е подавал за Тодорова декларации обр. 1 със записване позиция 1. код корекция "0-редовни данни", със съдържание в т. 12 вид осигурен код 01 "лицето работи по трудов договор". При така подадените от двамата осигурители данни, преди допълнителното отпускане на процесните обезщетения, органите на ТП на НОИ - гр. Добрич, е следвало да констатират, че практически е било невъзможно осигуреното лице да е полагало труд при осигурителя Община Генерал Тошево на 8 часов работен ден, а наред с това при осигурителя "Гандеви" ООД - съответно на 8-часов и на 4-часов работен ден. Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 КТ, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично - за другите работници и служители. Според втората алинея на същия текст, при изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Но в разпоредбите на чл. 152 и чл. 153 КТ са регламентирани минималната непрекъсната междудневна почивка и седмична почивка. Действително органите на НОИ не са оправомощени да осъществяват контрол по спазване на трудовото законодателство, но в случая, преди допълнителното изплащане на процесните обезщетения и в пределите на правомощията си по чл. 108 КСО е следвало да извършат проверка относно осигурителните правоотношения на Тодорова, пред вид обстоятелството, че при двамата осигурители, съгласно данните в РОЛ, тя е следвало да работи общо 20 часа дневно (8 ч. в община Генерал Тошево, 8 + 4 часа при "Гандеви" ООД), което практически е невъзможно. В чл. 107, ал. 1 КСО е прогласено, че контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт. В чл. 108, ал. 1 КСО са регламентирани изрично правомощията на контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните им задължения. В чл. 2, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е посочено, че паричните обезщетения по чл. 1, ал. 1, т. 1 и паричните помощи по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква " б" се изчисляват и изплащат от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ). В тази връзка настоящият състав на Върховния административен съд приема, че причинените на ДОО щети, изразяващи се в изплатените на Тодорова обезщетения в повече от дължимите, са в причинна връзка предимно с неупражнен контрол от органите на ТП на НОИ към момента на отпускането им. Дейността на тези органи не се свежда само до просто сумиране на среднодневното брутно трудово възнаграждение на база осигурителния доход, посочен от работодателите в РОЛ и ограничаване на обезщетенията до средното нетно възнаграждение за периода, както е постъпено в конкретния случай, а изисква също така проверка и анализ на съдържащите се данни. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО произтича от цитираната законова разпоредба. Същата представлява вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД. Тя не може да бъде успешно реализирана, когато щетата не е единствено или преимуществено причинена от поведението на осигурителя, както е в конкретния случай. Изводите на първоинстанционния съд, че причината за изплащане на обезщетение за бременност и раждане на М. Тодорова в по-голям размер, несъответстващ на реалния й осигурителен доход се дължи на факта (единствено), че през м. януари 2009 г., в опита си да коригира подадената информация, "Гандеви" ООД я дублира, като подава два броя декларации с код, отговарящ на редовни, а не на коригиращи данни; възражението на жалбоподателя, че органите на НОИ е следвало да извършат проверка, преди да преведат сумите, е неоснователно, както и че дружеството дължи възстановяване на определената в ревизионния акт сума в бюджета на ДОО, не почиват на цялостен анализ на събраните по делото доказателства и са в нарушение на материалния закон - чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО във връзка с чл. 45 ЗЗД. Казаното се отнася и до изводите на административния орган, отразени в решение № 30 от 01.08.2014 г., че в случая са изпълнени условията на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, тъй като жалбоподателят с подаване на информацията в РОЛ, чрез декларация в ТД на НАП - офис гр. Добрич, всъщност неправилно е удостоверил осигурителния доход на служителя, което е станало причина (единствена) да се определи и изплати неправомерно паричното обезщетение за бременност и раждане. По изложените в тези мотиви съображения, както решението на първоинстанционния съд, така и оспорения административен акт следва да бъдат отменени. Предвид изхода на спора и своевременното направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на касатора се присъжда сумата 1175 лв., представляваща разноски за двете съдебни инстанции. (75 лв. държавни такси, 200 лв. за икономическа експертиза и 900 лв. адвокатско възнаграждение). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,