Решение № 125 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2591/2016 г.

Решение № 125 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2591/2016 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. К. срещу Решение № 791 от 19.04.2014 г. по т. д. № 4809/2015 г. на Софийски апелативен съд. С него е обезсилено Решение № 814 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4606/12 г. на Софийски градски съд и е върната исковата молба на К.. Ответникът по касация [фирма] не изразява становище. Ответникът по касация [фирма] (н), чрез Р. К. П. не изразява становище. Синдикът на [фирма] (н) Д. Г. не изразява становище. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1 ГПК – противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса дали се счита за пропуснат определеният от съда срок за отстраняване на нередовности в исковата молба/жалбата, ако молбата с която се отстраняват нередовностите е подадена по поща/куриер в последния ден на срока. С оглед изменението на чл. 694 ТЗ по време на висящността на спора (ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г.), ВКС служебно е конституирал синдика на несъстоятелното дружество. Поради липсата на преходни законови разпоредби, настоящият съдебен състав следва в рамките на отговора на правния въпрос да разясни правното положение на синдика в производството по чл. 694 ТЗ. Като взе предвид изложените в жалбата доводи и извърши по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК проверка по тях, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. приема следното: Жалбата е основателна. Софийски градски съд се е произнесъл по предявен от М. К. срещу [фирма] и [фирма] (н) отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ за несъществуване на прието вземане на кредитора [фирма] в производството по несъстоятелност на [фирма]. Производството е протекло при участието на ищеца К., несъстоятелния длъжник, представляван от орган на дружеството и кредитора, чието вземане е било прието. С Решение № 814 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4606/2012 г. първоинстанционният съд е приел, че искът на К. е неоснователен. Сезиран с жалбата на ищеца, съставът на АС-София е приел, че исковата молба е била нередовна и след оставянето и без движение, ищецът не е отстранил недостатъците по нея в указания от съда срок. Депозираната от процесуалния му представител молба с вх. № 3164 в изпълнение на указанията била просрочена. В касационната жалба се твърди, че преценката на въззивния съд за просрочие е неправилна, тъй като молбата е била депозирана по реда на чл. 62, ал. 2 ГПК в рамките на срока и разписката за изпращане по куриер се намира в кориците на делото на САС. По посочените правни въпроси. Задължителната съдебна практика – определения по същество, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК е категорична в стриктното тълкуване на чл. 62, ал. 2 ГПК, а именно – когато молбата е изпратена по пощата в рамките на законовия или определения от съда срок, то позоваването на нейното просрочие е неправилно. По въпроса за участието на синдика в производството по чл. 694 ТЗ, 2 следва да бъде взето предвид обстоятелството, че изменението на ТЗ е инспирирано не от разбирането, че синдикът е същинска страна в процеса, а от необходимостта от процесуална симетрия с производството по чл. 637, ал. 3 ТЗ и с цел създаване на гаранция срещу симулативност на производството по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Синдикът действа в защита на общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелност и конституирането му в това исково производство е проявна форма на правомощието му по чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ. Синдикът не е страна по материалното правоотношение, поради което за него са изключени процесуалните правомощия на главните страни по делото – признание или отказ от иска. Не е и подпомагаща страна в процеса, отново с оглед защита на общия интерес. Касае се за особен вид страна, сходна с процесуалното положение на прокурора гражданския процес – чл. 26, ал. 3 ГПК. Използваният в ал. 4 на чл. 694 ТЗ термин "длъжен" да участва в производството, не бива да се тълкува в смисъл, че синдикът е необходим задължителен другар в това производство. Както бе посочено по-горе, касае се за страна със специфично процесуално положение, несъвпадащо с хипотезата на задължително необходимо другарство. По основателността на жалбата. Становището си, че касационната жалба е основателна, настоящият съдебен състав основава на следното: Въззивното производство е образувано по жалбата на М. К., разглеждането и е било насрочено в открито съдебно заседание, приключило е съдебното дирене, даден е ход на делото по същество и е било обявено за решаване. С Определение № 112/12.01.2016 г. съставът на САС е счел, че е налице нередовност на исковата молба, поради което е отменил определението си за даване ход на делото по същество и съобразно правомощията посочени в т. 5 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК е дал указания за отстраняването и. Съобщението е връчено на процесуалния представител на М. К. на 19.02.2016 г. (л. 43). С молба с вх. № 3164 от 01.03.2016 г. (л. 44) указанията са били изпълнени. Под датното клеймо върху молбата има ръкописно отбелязване "с експр. поща". Самата товарителница на пощенската пратка е приложена по делото (л. 43) и от нея е видно, че е била изпратена на 26.02.2016 г., т. е. в рамките на дадения от съда 1-седмичен срок. Обезсилвайки първоинстанционното решение, поради неотстранена в срок нередовност на исковата молба в нарушение на процесуалната норма на чл. 62, ал. 2 ГПК, съставът на САС е постановил процесуално неправилен съдебен акт, който следва да бъде касиран и делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане от стадия по чл. 267 ГПК, ще следва да се укаже и даде възможност на синдика да изрази становище по иска и основателността на въззивната жалба. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 791 от 19.04.2014 г. по т. д. № 4809/2015 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия по чл. 267 ГПК. Решението е окончателно.