Решение № 5663 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 152/2009 г.

Решение № 5663 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 152/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) против решение № 883/20.10.2008 г. по административно дело № 2555/2008 г. на Административен съд - София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа "Света София" ООД, гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е заповед № РД-13-161/18.03.2008 г. на директора на СЗОК (посочена в съдебното решение при условията на ОФГ като заповед № РД-13-161/18.04.2006 г.), с която на Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа "Света София" ООД, гр. София на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "гг" във връзка с чл. 236, ал. 3 от НРД-2006 г. е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 4860,00 лева за извършени 25 нарушения по клинични пътеки № 12 "Наследствени и дегенеративни заболявания на нервната система с начало в детска възраст ( от 0-18 год.), засягащи ЦНС" и № 240 "Физиотерапия и рехабилитация при детска церебрална парализа" от Приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-12/02.02.2007 г. на УС на НЗОК, изразяващи се в неизпълнение на задължението за осигуряване на непрекъснатост на болничната помощ и грижи съгласно чл. 185, ал. 1 от НРД-2006 г. , т. 214.4 от Решение № РД-УС-04-12/02.02.2007 г. на УС на НЗОК и чл. 11, т. 1 от индивидуален договор № 22-1782/2007 г. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е уважил оспорването, приемайки че атакуваният административен акт страда от пороците, визирани в чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите за неоснователни. По делото е установено, че на Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа "Света София" ООД, гр. София е извършена тематична медицинска проверка по изпълнение на индивидуален договор № 22-1782/2007 г. Изготвен е медицински протокол № М-558/29.08.2007 г., в който подробно са описани констатираните нарушения, допуснати от лечебното заведение. Против констатациите на проверяващия екип са подадени възражения, които са разгледани от арбитражната комисия. Последната не е постигнала решение поради равен брой противоположно гласували нейни членове. При така описаната фактическа обстановка директорът на СЗОК е издал заповед № РД-13-161/18.03.2008 г. Оспореният административен акт е незаконосъобразен поради липса на конкретни мотиви във връзка с възраженията на ИМП, че констатираните пропуски, изброени в медицинския протокол не съставляват нарушения. Обсъждането на този въпрос е условие за законосъобразност на атакуваната заповед. Съгласно чл. 254 от НРД-2006 г. в случаите, когато арбитражната комисия не достигне до решение по констатациите на лекарите-контрольори поради равен брой противоположни гласове директорът на СЗОК може да наложи санкциите предвидени в НРД, респ. договора с лечебното заведение. Решенията на комисията се вземат с обикновено мнозинство, но когато гласовете са равни, окончателното решение дали има нарушение и дали и каква санкция да се наложи се взема от директора на СЗОК. В предходни редакции на НРД, при хипотезата "равен брой гласове" на арбитражната комисия оставаха в сила констатациите на контролните органи. В НРД-2006 г. тази бивша редакция на правната норма е изоставена и директорът на СЗОК е органа, който трябва да мотивира своето решение, обсъждайки и направените в хода на административното производство възражения. Административният акт следва да бъде издаден, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на всички заинтересовани лица, ако такива са дадени, съответно направени. Буквалното възпроизвеждане на констатациите от медицинския протокол, респ. становището на представителите от квотата на СЗОК в арбитражната комисия не замества задължението на административния орган да изложи конкретни мотиви при постановяването на своя административен акт, което е основание за неговата законосъобразност и гаранция за засегнатата страна да реализира пълноценно своето право на защита. Приетата и ценена по делото съдебно-медицинска експертиза (неоспорена от страните по делото) посочва, че "болничната помощ при децата, страдащи от церебрална парализа", включва провеждане на ежемесечно рехабилитационно лечение, терапевтичните процедури по което се провеждат до 15.45 часа всеки ден и като натоварващи за организма на пациентите изискват време за почивка без да налагат денонощен престой в болница. Реализирането на такъв не допринася за подобряване на психичното и интелектуалното развитие на децата, а напротив води до състоянието "хоспитализъм", което им влияе неблагоприятно. Съществена роля за нормалното лечение на всяко дете има семейната среда и емоционалната връзка дете-родител, която при "хоспитализма" се нарушава. Със средствата на физикалната и рехабилитационната медицина не се решават спешни състояния, поради което не е необходим денонощен престой в болницата. Съгласно чл. 185, т. 1 от НРД-2006 г. изпълнителят на БП се задължава: да осигурява на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват. Правната рамка, при тълкуването на разпоредбата е дадена в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравното осигуряване и чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето . Целта на закона е чрез задължителното здравно осигуряване да се гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, която следва да бъде своевременна, достатъчна и качествена. Същата следва да осигурява равнопоставеност на пациентите, зачитане на техните права, сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения. Обстоятелството, че някои деца са прибирани от родителите си след 18.30 часа, за да нощуват по домовете си, не сочи прекъсване на болничната помощ. В съответствие със заключението на експертизата първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган не е извършил конкретна преценка на обстоятелствата наложили тези действия, поради което изводите му, че непрекъснатост на болничната помощ означава "денонощна непрекъснатост" и денонощно физическо присъствие в болницата, разкриват формалистичен подход. От гореизложеното се налага извода, че първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон, приемайки че атакуваният административен акт страда от пороците, визирани в чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Съдебното решение не страда и от порока необоснованост. Административен съд - София-град е развил подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касация разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие серия А № 0852315/26.03.2009 г.) възлизат на сумата от 200.00 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение