Решение № 7188 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2371/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. Кмета на Община Костинброд, чрез пълномощника адвокат Л. Митова и 2. Р. В. Л., чрез пълномощника адвокат Г. Янев, срещу решение 1598 от 13.12.2024 г., постановено по адм. дело 966/2023 г. по описа на Административен съд София - област (АССО). В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация на оспорващите по смисъла на чл. 131 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като се обосновава и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед. Разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение претендира само кметът на Община Костинброд. Ответниците - Н. Р. А. и Л. П. А., чрез пълномощника адвокат Н. Казаков, в представени писмен отговор и молба, оспорват жалбите. Пледират за отхвърлянето им по подробно изложени съображения. Претендират разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответниците - Д. А. Н. и Е. Р. Т., чрез пълномощника адвокат М. Вачева, представят писмен отговор в който оспорват касационните жалби и искат атакуваното с тях съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендират разноски. Ответникът - Л. Е. М. не представя отговор на касационната жалба, не се явява пред съда и не прави искания. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, като счита, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд (ВАС), състав на второ отделение намира, че двете касационни жалби, като подадени от страни в производството и в срок, са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение, по оспорване на Н. Р. А. и Л. П. А. е отменена като незаконосъобразна заповед 274/17.04.2012 г. на кмета на Община Костинброд, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на действащия Подробен устройствен план (ПУП) - изменение на плана за улична регулация на улица с о.т. 84 и о.т. 91 и плана за регулация за урегулирани поземлени имоти (УПИ) VII-83, VI-84, IX-456 и V-457, кв. 20 по плана на [населено място], съгласно графичната част на приложения проект. Решението е мотивирано с надлежно сезиране на съдебната инстанция от заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ и задължителното за първата инстанция определение 2321/27.02.2024 г. по адм. дело 1725/2024 г. на ВАС, тъй като оспорващите са собственици на имот непосредствено засегна от предвижданията изменението на ПУП - УПИ VI-84. По отношение спазване срока за обжалване е установено, че жалбоподателите не са били надлежно уведомени за издадената заповед, а са разбрали за нея едва в хода на друго съдебно производство. Съдът е приел, че макар актът да е издаден от компетентен орган, то същият е постановен в нарушение на материалния закон. Изложено е, че органът нито е установил, нито е изложил мотиви да са налице съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът, т. е. не са налице основанията за изменение по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. (В решението погрешно е посочено, че това е относимо към ал. 2 на същия член.) Приета е липса на мотиви в заповедта по отношение на двете правни основания за издаването й - чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 6 ЗУТ, а жалбоподателите А. не са дали съгласие за исканото изменение, вече са били собственици на имота засегнат от него и не били уведомени за провежданото производство. Заради липсата на съгласие от всички заинтересовани, но и по направена преценка за несъответствие между текстовата и графичната част, както и заради посочено нарушение в изискванията за форма, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което представлява самостоятелно основание за нейната отмяна, съдът е постановил решението си. Изрично е посочено, че заповедта не е нищожна, а само незаконосъобразна. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена фактическа обстановка, административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение. Крайният извод на съда за отмяна на заповедта на кмета на Община Костинброд се споделя от касационната инстанция, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. В обжалваното съдебно решение правилно е прието, че са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, обосноваващи незаконосъобразност на заповедта. В съответствие с нормата на чл. 131, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ЗУТ, първоинстанционният съд е приел оспорването на Н. Р. А. и Л. П. А. за допустимо, като подадено от лица - носители на ограничено вещно право върху УПИ VI-84, който попада в обхвата на одобрената разработка с процесната заповед. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на първия касационен жалбоподател. Наличието на правен интерес и активната процесуална легитимация на оспорващите е въпрос, който е вече разрешен с определение 2321/27.02.2024 г. по адм. дело 1725/2024 г. на ВАС. Обстоятелството, че издаваните актове в хода на административното производство са били връчвани на Е. Р. Т. - сестра и съсобственик на Н. Р. А., не могат да обосноват извод, че той също е бил надлежно уведомен за тях. Този извод не се променя и от факта, че съпругата му е придобила своята част от имота по-късно. Релевантно е именно липсата на уведомяване на А. за издадената заповед, както и липсата на съгласие от негова страна по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Правилно съдът приема също така, че процесната заповед, макар и издадена от компетентен орган, е постановена в противоречие с приложимите материално-правни норми. Първото правно основание за издаване на заповедта е чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, която норма дава възможност за изменение на действащия, влязъл в сила ПУП при настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, при които е бил съставен плана. Макар действащият ПУП за процедираните имоти е от 1971 г., за изтеклия период до издаване на процесната заповед - 2012 г., нито е установено в хода на административното производство, нито се твърди съществено изменение на обществено-икономическите и устройствени условия, които да обосноват исканото изменение, още повече че в заповедта не са изложени и съображения в този смисъл. Изискуемата, според трайната съдебна практика на ВАС мотивировка за наличие на основанията, визирани в т. 1, ал.1 на чл. 134 ЗУТ, не се съдържа и в наличната по административната преписка документация. Нормата цитирана от втория касационен жалбоподател - § 6, ал. 2 от ДР на ЗУТ и релевантните за приложението й факти, не са посочени като основание за издаване на акта нито в заповедта, нито в проекта, обяснителната записка към него, заповедта с която е допуснато изработването и решението на ОЕСУТ (Общински експертен съвет по устройство на територията). Второто визирано в заповедта основание за изменение на действащия ПУП - по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, както правилно е приел административният съд, също не е налице. Липсва съгласие от Н. Р. А. за процедираното изменение. Неговата воля не може да бъде заместена от съсобственика му - Е. Р. Т.. Освен това от административната преписка не може да се установи документирано налично и нейно съгласие, защото заявлението за одобряване на изменението е подадено само от Л. Е. М.. Е. Р. Т. е посочена като собственик в проекта и като възложител в обяснителната записка, има и представена регистрационно-контролна карта с името й като кореспондент, но липсва положен неин подпис. Тя единствено е уведомена за издаването на заповед 274/17.04.2012 г., която обаче е крайният за административното производство акт и не обосновава наличието на дадено предварително съгласие за изменението на ПУП. Поради това следва да се приеме, че посочените в заповедта правни основания за издаването й се явяват несъответни на установените факти, което представлява самостоятелно основание за нейната отмяна, без да се обсъжда по същество одобреното изменение на плана. В контекста на изложеното касационният състав намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски имат ответниците Н. Р. А. и Л. П. А., като само първият от тях е заплатил адвокатско възнаграждение от 1440 лева за извършените процесуални действия пред настоящата инстанция, съгласно представените фактура и разписка за паричен превод. Същото следва да му бъде възстановено на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, от бюджета на органа издал отменения акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение