Решение № 3268 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5355/2017 г.

Решение № 3268 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5355/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП" - Б. моли да бъде отменено Решение № 443/13.03.2017 г. на Административен съд Б., постановено по адм. д. № 1252/2016 г. по описа на същия съд, с което е отменен РА № Р-02000215009161-091-001/23.03.2016 г., издаден от органи по приходите, потвърден с решение № 129/03.06.2016 г. на изпълняващ правомощията директор на Дирекция "ОДОП" - Б. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отхвърлена жалбата против РА като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Д. Ф." ЕООД гр. Б. по съображения в писмен отговор и в съдебно заседание моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-02000215009161-091- 001/23.03.2016г, потвърден с Решение № 129/03.06.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б., с който на "Д. Ф." ЕООД са определени данъчни задължения по ЗДДС в общ размер 12036.79 лв. в това число 8 903.78 лв. - главница и 3 133.01 лв. - лихви. В РА е прието, че ревизираното лице е следвало да начисли ДДС на основание чл. 86 от ЗДДС, т. к. съгласно чл. 6, ал. З, т. 2 извършените от дружеството доставки са приравнени на възмездни доставки по смисъла на ЗДДС, по които доставчикът - в случая ревизираното лице е длъжно да начисли ДДС върху данъчна основа, определена съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Приел е също така, че същественото за приложението на чл. 6, ал. З, т. 2 от ЗДДС е доказването на безвъзмедно прехвърляне на собственост върху стоките на трети лица, което в настоящото ревизионно производство не е извършено. Изложил е мотиви, че за да установи наличието на такова безвъзмездно прехвърляне на собственост е достатъчно приходния орган да установи някои от лицата, които са придобили по този начин стоки. Такива лица не са установени в хода на ревизионното производство, нито са посочени на съда в хода на съдебното. Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд и намира същия за необоснован на фактите и доказателствата по делото и изграден при неправилно приложение на материалния закон. Доводите и аргументите в тази насока се изразяват в следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Спорът по делото се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон и по-специално дали е налице доставка по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Няма спор, че ревизираното лице е ползвало данъчен кредит по фактурите, с които е придобило процесните козметични продукти. Няма спор и е установено по делото от назначената съдебно - счетоводна експертиза, че тези продукти в края на съответния месец, в който са придобити, са били счетоводно изписани. Установено е, както се твърди от ревизираното лице и от свидетелските показания, че тези продукти се използват и употребяват по време на презентации чрез пробване, тестване, направа маски за лице и т. н. Вярно е, че от страна на приходните органи не са установени конкретните лица, които са пробвали съответните продукти, но в случая това не е необходимо, тъй като се признава от ревизираното лице и се установява от свидетелските показания, че съгласно механизма на мрежова дистрибуция по време на презентациите - домашни партита и др., клиентите им използват продукта. Още повече неустановеността на лицата се дължи на неводене на съответна отчетност от страна на ревизираното лице, което съгласно свидетелските показания е следвало да води книга на присъстващите, но такава не е представило. Следователно правилно приходните органи са приели, че продуктите, предмет на процесните фактури са предоставени безвъзмездно на други лица по време на провеждане на самите презентации, поради което е налице хипотезата на чл. 6, ал. З, т. 2 от ЗДДС и следва да се начисли данък, който се определя съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС. Този извод следва и от принципа на данъчния неутралитет, тъй като ревизираното лице ползва данъчен кредит за закупените продукти, като не начислява дължимото ДДС при реализацията му. Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен, Административен съд - гр. Б. е постановил едно неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Д. Ф." ЕООД гр. Б. против РА № Р-02000215009161-091- 001/23.03.2016г, потвърден с Решение № 129/03.06.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските, а "Д. Ф." ЕООД гр. Б. следва да бъде осъдено да заплати на Д"ОДОП" - гр. Б. разноски по делото за двете инстанции в размер на 2 600 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,