Решение № 10239 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4598/2011 г.

ВАСПетчленен състав08.07.2011 г.докладчик Светлозара Анчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на основание чл. 239, т. 2 АПК на ЕТ "Лар - Марин Костов" - гр. Добрич за отмяна на влязло в сила решение № 8004/15.06.2010 г. по адм. дело № 3541/2010 г. на ВАС, I отделение в частта, в която е отменено решение № 78/14.01.2010 г. по адм. дело № 958/2009 г. на Варненския административен съд, с което е бил отменен РА № 800345/12.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 115/17.03.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за определените на ЕТ "Лар - Марин Костов" задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. върху основа за облагане в размер на 33 908,20 лв. със съответните лихви и в частта за разноските за разликата над 11 лв. до 250 лв. и е отхвърлена жалбата на едноличния търговец в тази част с решението на ВАС, I отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10239 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4598/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане за отмяна от ЕТ "Лар - Марин Костов" - гр. Добрич на влязло в сила решение № 8004/15.06.2010 г. по адм. дело № 3541/2010 г. на Върховния административен съд, I отделение в частта, в която е отменено решение № 78/14.01.2010 г. по адм. дело № 958/2009 г. на Варненския административен съд в частта за определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. върху данъчна основа за облагане в размер на 33 908,20 лв. със съответните лихви на основание чл. 239, т. 2 АПК поради неистинност на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета и изслушана от първоинстанционния Варненски административен съд по адм. дело № 958/2009 г. Излага оплаквания, че вещото лице не е правило проверка на счетоводството му като едноличен търговец, както и делото било решено, без да му бъде дадена възможност да се съберат необходимите доказателства по съответния законов ред. Твърди, че решенията са постановени само и единствено въз основа на данните в ревизионния акт и на невярното заключение на вещото лице. Излага доводи по съществото на спора относно законосъобразността на ревизионния акт и неотчитането на направените от фирмата му разходи, което е довело и до нереално определяне на данъчната основа за облагане. В съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от адв. Димов. Ответникът по искането за отмяна директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: С решение № 8004/15.06.2006 г. по адм. дело № 3541/2010 г. тричленен състав на ВАС, I отделение е отменил решение № 78/14.01.2010 г. по адм. дело № 958/2009 г. на Варненския административен съд, с което е бил отменен РА № 800345/12.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 115/17.03.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна в частта за определените на ЕТ "Лар - Марин Костов" задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. върху основа за облагане в размер на 33 908,20 лв. със съответните лихви и в частта за разноските за разликата над 11 лв. до 250 лв. ВАС, I отделение в тази част е постановил решение по съществото на спора, като е отхвърлил жалбата на едноличния търговец. Именно тази част от решението на ВАС, I отделение ЕТ "Лар - Марин Костов" счита, че е неблагоприятно за него и иска отмяната му в посочената част на основание на чл. 239, т. 2 АПК. Разпоредбата на чл. 239 АПК допуска отмяна на влязло в сила решение по извънинстанционния контрол в различните му хипотези, една от които е тази по т. 2 когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на заключението на вещо лице, върху което е основан актът. Това не означава, че отмяната по чл. 239, т. 2 АПК може да се допусне и когато страната не е съгласна със заключението на вещото лице, което пък е било кредитирано от съда, какъвто е и процесния случай. Законодателят, включвайки тази хипотеза в разпоредбата на чл. 239 АПК е имал предвид неистинността на заключението на вещото лице да се установи или по наказателен ред или по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, т. е. при всички случаи това следва да стане по съдебен ред. Такава неистинност на заключението на съдебно-счетоводната експертиза молителят не доказва, а само излага оплаквания, че не е съгласен със заключението на вещото лице, което е оплакване във връзка с правилността на решението, но не и за отмяната му по извънинстанционния контрол. Другите оплаквания, изложени в искането представляват такива за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но те са неотносими към искането за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК. Нещо повече решението на ВАС, I отделение е постановено в касационно производство и то не подлежи на съдебен контрол за правилността му по чл. 208 и сл. от АПК. Предвид гореизложеното настоящият петчленен съдебен състав счита, че искането за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК е неоснователно и като такова на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

Цитирани разпоредби

1