Решение № 5654 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2285/2016 г.

Решение № 5654 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2285/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място] срещу решение № 8110 от 22.12.2015 г. по адм. д. № 10903/2014 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлено искането му за допълване на Решение № 3962 от 08.06.2015 г. постановено по същото дело. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради противоречие с материалния и процесуален закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстнационния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на разпоредбите на чл. 173, ал. 2 АПК. Ответникът – Д. Г. С., в писмено становище и в с. з. чрез адв. Ч., излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил искането на директора на дирекция "ОДОП" – С. за допълване на решение № 3962 от 08.06.2015 г. по адм. д. № 10903/2014 г. на основание чл. 176 АПК, във вр. с чл. 173, ал. 1 от с. к. и изпращане на административната преписка на органа за ново издаване на ревизионен акт. Според решаващия състав разпоредбата на чл. 160 ДОПК изрично регламентира правомощията съда при оспорване на ревизионни актове, поради което в случая не намира субсидиарно приложение нормата на чл. 173, ал. 2 АПК. Съдът няма правомощие да върне преписката на компетентния орган за ново произнасяне, когато се касае за ревизионни актове, дори и когато е обявил нищожността на такъв. Решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. С решението, чието допълване е поискано, Административен съд С.-град е прогласил нищожността на Ревизионен акт № 2191401472 от 13.06.2014 г., изменен с решение № 1624 от 09.09.2014 г. на директора на Д "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, в частта, в която установеният резултат за периода 2006 г. по ЗОДФЛ (отм.); в размер на 1639, 96 лв. е определен на 1262, 79 лв. и следващите се за това лихви и потвърден в частта на установените задължения по ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2007 г. до 31.12.2010 година. Приел е, че РА е издаден от некомпетентен орган в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. /. Върховният административен съд в настоящия състав на Осмо отделение счита, че законосъобразно съдът е отхвърлил молбата на касатора за допълване на Решение № 3962 от 08.06.2015 г. по адм. д. № 10903/2014 г. г. с искане да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и да бъдат дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Както правилно е посочил решаващият състав, правомощията на съда по контрола за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон (ДОПК), който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК не предполага възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК изрично регламентира, че предписанието на ал. 3, (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Когато се прогласява нищожност на РА, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, тъй като това не е предвидено в ДОПК. Предвид съдържащата се уредба в ДОПК, не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС по адм. д. № 7387/2009 г., адм. д. № 1170/2015 г., адм. д. № 5228/15 г., адм. д. № 109/2015 г., адм. д. № 5013/2015 г. и други. С оглед на това, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. По изложените съображения и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,