Решение № 9806 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14967/2013 г.

Решение № 9806 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14967/2013 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от едноличен търговец (ЕТ) "Колор - Владимир Цветков", с ЕИК 111015570, със седалище и адрес на управлението в гр. Монтана, ул. "Отец Паисий" № 13, срещу Решение № 113 от 16.09.2013 г., постановено по адм. дело № 609 по описа на Административен съд - Велико Търново (АСВТ) за 2012 г., 3 състав. Със съдебния акт, предмет на касационен контрол, е отхвърлена жалбата на посочения ЕТ срещу Ревизионен акт № 121103171 от 24.02.2012 г. (РА), издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Велико Търново, потвърден с Решение № 275 от 22.05.2012 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д"ОУИ"), сега Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" (Д"ОДОП") - гр. Велико Търново при Централното управление (ЦУ) на НАП и ЕТ е осъден да заплати на Д"ОДОП" - гр. Велико Търново разноски в размер на 765,50 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на решението, предмет на контрол, в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилна, според касатора, е преценката на съда за връчване по реда на чл. 32 ДОПК на искането за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице по отношение на доставчик "Ито Микс" ЕООД. На следващо място, за да отхвърли жалбата, съдът не е взел предвид посоченото в заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза (ССЕ), че счетоводството на ЕТ е редовно водено; всички закупени стоки и материали са надлежно заприходени и заплатени, като са използвани за последващи облагаеми доставки; налице е съпоставимост между стойността на получените от жалбоподателя стоки и материали по спорните фактури и приходите, реализирани от последващите им продажби във вид на готова продукция и стоки. От заключението на ССЕ, според касатора, се установява реалното осъществяване на доставките, стоките по които са използвани за последващи облагаеми доставки, предвид което е изпълнено изискването на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Наред с това поддържа, че относно спорните доставки са изпълнени условията за правомерно упражняване правото на данъчен кредит съгласно чл. 71 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), поради което незаконосъобразно е вменяване на задължените лица да представят допълнителни документи като приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, складови разписки, експедиционни бележки, кантарни бележки, количествено - стойностни сметки и т. н. За установяване реалността на доставката е достатъчно наличието на редовно издадена фактура, плащане, което означава, че стоката е приета без възражения, нейното счетоводно отразяване и последващата и препродажба. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). В РА на доставчиците на касатора не са извършени корекции на начисления ДДС при продажбата на стоките към ЕТ "Колор - Владимир Цветков". Намира за неотносим чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и са позовава на чл. 321 от Търговския закон (ТЗ), за да обоснове становище, че други документи, освен фактурата, се съставят само по съгласие на страните и от несъставянето им не могат да се правят изводи за липса на доставка. В заключение поддържа, че незаконосъобразността на РА е опровергана чрез заключението на приетата ССЕ. Ответникът не е посочил други доставчици на стоките и не е навел твърдения за липса на документ относно техния произход, предвид което изводът на съда за липса на реалност е обоснован от резултата от насрещните проверки. Предвид изложеното касаторът моли отмяната на обжалвания съдебен акт и на спорния РА, както и присъждането на направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред касационния съд касаторът не се явява, но се представлява от редовно упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Ответникът директорът на Д"ОДОП" - гр. Велико Търново представя писмен отговор по подадената касационна жалба, в който поддържа нейната неоснователност. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред касационния съд ответникът не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 121103171 от 24.02.2012 г., потвърден с Решение № 275 от 22.05.2012 г., издадено от директора Д"ОУИ", сега Д"ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП относно определените за внасяне данъчни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в резултат на отказан данъчен кредит в общ размер на 12589,05 лв. и съответните лихви в размер на 3186,87 лв за данъчни периоди м. 04, м. 06, м. 07, м. 11 и м. 12.2008 г.; м. 02, м. 04 и м. 12.2009 г.; м. 01, м. 03, м. 04, м. 05 и м. 06.2010 г. и м. 02, м. 05 и м. 06.2011 г. Установено е от първоинстанционния съд, че основанията за определяне на оспорените задължения са липса на реалност на процесните доставки, поради което не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя, сега касатор. Съдът е събрал ревизионните актове, съставени на доставчици на жалбоподателя и документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и административното оспорване на процесния РА. Констатирал е, че на всеки един от доставчиците са връчени ИПДПОЗЛ, като в отговор са получени документи само от трима от тях - "Геа груп" ООД, "Вен Партнер Груп" ЕООД и "Волтом" ЕООД. "Вен Партнер Груп" ЕООД и "Геа груп" ООД са представили процесните фактури, счетоводни регистри, копия от справките-декларации по ЗДДС и от отчетните си регистри за съответните периоди и от ведомости за заплати, а "Волтом" ЕООД - изброените видове документи и фактури за произхода на стоките. От жалбоподателя, в отговор на отправеното до него ИПДПОЗЛ, също са представени копия от процесните фактури и счетоводни документи. Назначената от съда ССЕ е дала заключение, че счетоводството на ЕТ "Колор - Владимир Цветков" е водено редовно за процесния период, по фактурираните спорни доставки са извършени плащания, но освен фискални бонове, не са налице други документи, съпътстващи фактурите. Според експерта касаторът се е разпоредил с получените стоки, като е налице съпоставимост между тях и реализираните приходи от последващите им продажби. Първоинстанционният съд е приел, че при извършване на ревизията, както и при постановяването на свързаните с това актове, органите по приходите са действали в съответствие със задълженията си, формулирани като основни принципи в данъчно-осигурителното производство. Преценил е, че процесният РА е валиден акт, издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма и при спазване на предписания за това процесуален ред. Намерил е за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения при извършените насрещни проверки на следните дружества: "Експорт интернешънъл 07" ЕООД, "Ито Микс" ЕООД, "Марек Комюникейшънс" ООД, "Диас - 66" ООД, "Алекс стройкомплекс" ЕООД, "Типс Лимитид" ЕООД, "Ви корект" ЕООД, "Есприт С" ЕООД, "Н. С. Х. Импорт - Експорт" ЕООД, "Престисимо - България" ЕООД и "Елетеза" ЕООД. Взел е предвид, че ПИНП са официални свидетелстващи документи, поради което и предвид непровеждане да обратно доказване, отразените в тях факти са се реализирали. Според съда приходната администрация е изпълнила всички особени изисквания на закона за връчване на ИПДПОЗЛ, давайки достатъчна възможност на задължените лица да се запознаят с тяхното съдържание и съответно да ги изпълнят, но до изтичането на указаните в исканията срокове не са представени доказателства, включително такива за извършване на процесните доставки и за счетоводната отчетност във връзка с тях. Посочил е, че такива доказателства не са представени и в хода на обжалването на РА и жалбоподателят, комуто са дадени указания, е следвало да прояви процесуална активност и да ангажира доказателства по отношение на доставчиците предвид доказателствената тежест, която той носи за доказване на материалните предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит. Съдът е взел предвид, че за обосноваване реалността на спорните доставки са представени само процесните фактури и счетоводни документи, предвид което е направил извод, че липсват каквито и да е доказателства за реално предаване на стоките и на резултата от услугите от доставчиците на жалбоподателя. Съобразил е разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД и е отчел, че в спорната хипотеза липсват данни за съгласие между страните, а и за предаването на процесните стоки, поради което не може да се приеме, че собствеността върху вещите по фактурите е прехвърлена. Предвид това е намерил за неопровергани направените в ревизионния акт констатации за ненадлежно упражнено право на данъчен кредит по фактурите, издадени от изброените по-горе доставчици, а и от "Билд трейд СБ" ЕООД. Същите изводи съдът е обосновал и по отношение на тримата доставчици, които са представили документи в хода на ревизията. Взел е становище, че само редовно водено счетоводство от ревизираното лице и взетите счетоводни операции във връзка с процесните фактури, както и извършване на плащане по тях, не могат да обосноват реалност на доставките, доколкото няма доказателства за прехвърлянето на собствеността върху стоките, тоест настъпването на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Последващото реализиране от ЕТ на стоки от вида на фактурираните също не може да докаже реалната доставка по процесните фактури, доколкото спорно е не само дали фактурираните видове и количества стоки са придобити, а дали те са били доставени именно от лицата, издали спорните фактури. Съдът е приел, че фактическо извършване на спорните услуги също не е доказано - не са установени направените за изпълнението им разходи, приемането на изпълнението и наличие на доказателства при доставчиците за отчетени разходи при извършване на услугите по чл. 12, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС). При недоказано предаване на резултата от извършените услуги между доставчиците и жалбоподателя, като елемент от изпълнението на фактурираните сделки, доказателствата за извършени плащания са преценени от съда като ирелевантни. Съдът се е позовал на практиката на СЕС, съгласно която не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци. Въпреки че ревизираното лице няма задължението да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчиците си, то следва да докаже самите доставки. В светлината на Решения на СЕС от 31.01.2013 г. по дела С-642/11 и по дело С-643/11 съдът мотивирано е аргументирал неотносимост на приобщените РА на част от доставчиците към преценката досежно законосъобразността на процесния отказ на данъчен кредит. Предвид всичко изложено е направил крайния извод, че с процесния РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит и са начислени лихви, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли съгласно чл. 86, ал. 1 ЗДДС. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). Аргументите, изведени от нормата на чл. 12, ал. 1 ППЗДДС не следва да се съобразяват предвид изложеното от СЕС в Решение по дело С-18/13. Надлежното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит изисква установяване на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги и използването им за целите на облагаемата дейност на регистрираното лице (чл. 69 ЗДДС). Лицето следва да притежава данъчен документ по чл. 71 ЗДДС. При действието на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., приложим към спорните доставки, изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. Установяването на произход на стоката от доставчика не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен такъв не обуславя на самостоятелно основание извод за липса на реална доставка при положение, че доставчикът е издал данъчен документ. Настоящият спор е относно правомерното упражняване на правото на данъчен кредит по спорните фактури, отказано от органите по приходите на основание липса на реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и на данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС предвид липсата на основанията по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС в преюдициалните заключения, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК. В контекста на изложеното, настоящият състав намира, че касационната жалбата на ЕТ "Колор - Владимир Цветков" е частично основателна. Необоснован на събраните доказателства е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата срещу направения отказ за признаване право на данъчен кредит по отношение на следните доставки: за д. п. м. 04.2008 г. по фактура № 0...1372 от 11.04.2008 г., с предмет на доставката различни видове хартия, индивидуализирани по размер, с ДО 4440,50 лв. и начислен ДДС в размер на 881,10 лв., издадена от "Експорт Интернешънъл 07" ЕООД; за д.п. м. 07.2008 г., по фактура № 0...2058 от 04.07.2008 г., с предмет на доставката различни видове хартия и картон, индивидуализирани по размер, с ДО 1988,00 лв. и начислен ДДС в размер на 397,60 лв., издадена от "Билд трейд СБ" ЕООД; за д. п. 12.2009 г. по фактура, издадена от "Алекс Стройкомплекс" ЕООД, с № 0...40 от 16.12.2009 г., с предмет на доставката различни видове хартия, индивидуализирани по размер, с ДО 2534,25 лв. и начислен ДДС в размер на 506,85 лв. и по фактура № 0...1942 от 16.12.2009 г., издадена от "Типс лимитид" ЕООД, с предмет на доставката "ръчна гилотина", с ДО 860,00 лв. и начислен ДДС в размер на 172,00 лв., както и за д.п. м.01.2010 г. по фактура, издадена от "Ви корект" ЕООД с № 0...1 от 11.01.2010 г., с предмет на доставката индивидуализирана по размер и грамаж различни видове хартия, с ДО 2321,45 лв. и начислен ДДС в размер на 464,29 лв.; Предмет изброените по - горе доставки на стоки са родово определени вещи. Предвид естеството им прехвърлянето на собствеността настъпва с отделянето на тези вещи от останалите от същия род. По аргумент от чл. 24, ал. 2 ЗЗД те се идентифицират с определянето им по съгласие на страните или с предаването им, поради което релевантно е установяването на тези факти. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано предаването на стоките, предмет на посочените фактури, предвид непредставянето по делото на съпътстващи фактурите документи, в това число приемо-предавателни протоколи. Фактурите, обективиращи посочените пет доставки, са двустранно подписани и съдържат отбелязване досежно датата на получаване на стоката от едноличния търговец, респективно датата на данъчното събитие (отделно посочена от датата на плащането), поради което следва да се приеме, че в тази част същите удостоверяват отделянето на стоката по съгласие на страните и нейното предаване. Тези от тях, които обективират продажба на хартия и картон съдържат изключително подробно описание на стоката, предмет на процесната продажба - вид хартия/картон, размер, тегло, количество и единична цена. Съгласно заключението на приетата като неоспорена от страните ССЕ, плащанията по фактурите са извършени в брой като е дебитирана счетоводна сметка 401 "Доставчици" със стойността по съответната фактура, и е кредитирана счетоводна сметка 501 "Каса в лева" със същата стойност като е отчетено плащане на задължение към доставчик касово, в брой. Освен това, според заключението на експерта, получените от едноличния търговец материали и стоки са заприходени по дебита на счетоводни сметки 302 "Материали" и 304 "Стоки", получените стоки и материали са заприходени в склада на жалбоподателя, сега касатор, като същите са изписани по вид, количество и стойност в същия или следващите данъчни периоди. При преглед на счетоводните регистри вещото лице е установило наличието на счетоводни записвания, свързани с използването на предмета на тези спорни фактури в основната дейност на едноличния търговец, като фактурите за последваща продажба на готова продукция, стоки и извършени услуги от жалбоподателя са заплатени от клиентите му и са включени в дневниците за продажба и справките - декларации по ЗДДС в данъчния период на тяхното издаване. Относно фактурата с предмет "ръчна гилотина" се установява, че при закупуването на този ДМА е кредитирана счетоводна сметка 401 "Доставчици" с общата стойност по нея, дебитирана е счетоводна сметка 204 "Машини, съоръжения и оборудване" с данъчната основа на закупения актив и сметка 4531 "Начислен ДДС за покупките" със стойността на ДДС по покупката и активът е заведен по функционално предназначение. Констатациите относно плащането по тази фактура са идентични на посочените по - горе досежно доставките на хартия и картон. Според експертизата така заприходеният ДМА е правилно счетоводно отразен, а изхабяването му е обективирано с начислените счетоводни амортизации. Съгласно констатациите на вещото лице счетоводството на едноличния търговец е редовно водено, включително за процесните периоди, поради което записванията се ползват с доказателствена сила, която следва да се съобрази. Съдът установи, че в представения по делото данъчен амортизационен план за 2010 г. ръчната гилотина е заведена под № 32 с дата на придобиване 16.12.2009 г. и отчетна стойност 860,00 лв. в съответствие с данните от процесната фактура. Предвид горното следва да се приеме за установено и доказано предаването от доставчиците на получателя на родовоопределените стоки, предмет на тези доставки, както и използването им от жалбоподателя за последващи облагаеми доставки. Получателят по доставките не е длъжен да събира и представя доказателства относно обезпечеността на доставчиците си, а следва да установи реалното предаване на фактурираните стоки от неговия доставчик, което в настоящия случай е станало именно по реда на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Както вече се посочи доказването на произхода на стоката не е условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Твърдяната от органите по приходите нереалност не може да почива на извършените по време на ревизията насрещни проверки на доставчиците, които не са представили изисканите им документи. Следователно, налице са доказателства за факта на получаване на стоките като престация от издателите на фактурите, тоест на реално извършени доставки по посочените по - горе пет фактури, респективно на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, поради което направеният от органите по приходите отказ за признаване на данъчен кредит по тях е материално незаконосъобразен. Обратните изводи на първоинстанционния съд не се подкрепят от доказателствата по делото и не се споделят от настоящата инстанция. Решението, в тази част, е постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Колор - Владимир Цветков" срещу спорния РА, в частта на установените задължения поради непризнато право на данъчен кредит по посочените пет фактури. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна следва да се постанови решение по същество на спора, с което да се отмени РА в тази част като незаконосъобразен. В останалата част първоинстанционното решение е правилно. В тази част решението е обосновано на представените по делото доказателства и е в съответствие с материалния закон. Макар мотивирано твърде общо, без разглеждане на всяка от доставките поотделно, правилна и съответна на доказателствата по делото е преценката на състава на АСВТ, че реалното извършване на спорните доставки на стоки и услуги по тези фактури не е установено и доказано от ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест за това. Възникването на спорното материално право не се предпоставя само от наличието на фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, но и от установяване реалното предаване на стоките от доставчика на получателя, съобразно написаното по - горе относно предпоставките за възникване на субективното публично право на данъчен кредит, респективно извършването на услугите. По доставките на услуги, съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие настъпва към момента на извършването им. Именно с извършването на услугата нормата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит, но жалбоподателят не е представил надлежни доказателства за доказване изпълнението на процесните услуги. Непредставянето на такива доказателства води на извод за незаконосъобразно упражняване на данъчен кредит за тях. Това право ще възникне за получателя на фактурата (както за доставката на стока, така и на услуга) само при надлежно установяване, че резултатът от доставката е фактически предаден на получателя, но не и ако се установи, че доставките на стоки/услуги са само договорени, съответно фактурирани. Това е така, тъй като ЗДДС свързва материално право на приспадане с реалното извършване на доставката на стоки, а не само с постигнатото съгласие между страните по доставката или извършването на фактуриране. Относно доставките на услуги, обективирани в трите фактури, издадени от "Ито Микс" ЕООД не са представени никакви съпътстващи документи и се констатира липсата на индивидуализация на предмета на фактурите. Предвид начина, по който е вписано наименованието на услугата "Изграждане на конструкция базар; ел. инсталация за базар; полагане на подово покритие", е очевидно, че предметът й е неясен до степен невъзможност да се идентифицира услугата, тъй като не са посочени никакви индивидуализиращи белези досежно базара, където се твърди, че е извършена услугата. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС фактурата задължително съдържа количеството и вида на стоката, вида на услугата. Предвид изложеното в предходния абзац, в настоящия случай конкретизиран реквизит "вид на услугата" липсва. Съдържанието на фактурата не отговаря на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на цитираната разпоредба на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на стоката не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Тази неяснота относно предмета на доставката не е преодоляна чрез съпътстващи фактурата документи или представени такива от ревизираното лице, както до издаване на спорния РА, така и в хода на обжалването му. Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието й на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тази фактура. В свое Решение от 08.05.2013 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Следователно, на още по - силно основание, отказът е допустим, в случай като процесния. Горните аргументи са относими и към останалите твърдени доставки на услуги от "Диас - 66" ЕООД, "Волтом" ООД (проучване на мостри и модели) и "Престисимо - България" ЕООД (рециклиране на гумени валове). Те са относими и за доставките "Ремонт на книговезки нож "Максима" 80, "Ремонт на печатарска машина и подмяна на валове R3550" и "Ремонт на хидравлична преса" по фактурите, издадени от "Марек комюникейшънс" ЕООД доколкото от фактурите, предвид липсата на каквито и да съпътстващи документи, не може да се установи по безспорен начин какъв именно ремонт на тези ДМА е извършен. Не са представени никакви доказателства за евентуални гаранционния условия във връзка с така твърдените ремонтни дейности на значителна стойност, с която впрочем видно от заключението на ССЕ и представения данъчен амортизационен план за 2010 г. е увеличена стойността на активите ( по т. 33, 34 и 35). В плана обаче, книговезкият нож не е индивидуализиран по начина, по който това е направено във фактурата, което също поставя въпрос относно идентитета на тези ножове. Отразяването на фактурите в счетоводството на ревизираното лице не е достатъчно за обосноваване на извод за наличие на реална доставка на услуга, доколкото не е изяснено и доказано предаването на резултата от услугата (посочената дата във всяка от фактурите не е ясно дали е дата на данъчното събитие или на плащането и повечето от тях не са двустранно подписани), какви именно операции са извършени, какви части и за чия сметка са вложени. С аргументи от посоченото решение на СЕС следва извод за законосъобразен отказ на данъчен кредит и по фактурата, издадена от "Билд трейд СБ" ЕООД, с предмет на доставката "Термопреса". Съдът констатира, че в представения данъчен амортизационен план за 2010 г. под № 1 е отразена "Термопреса", за която е направен запис досежно дата на придобиване 07.06.2008 г., но спорната фактура е от 17.06.2008 г., а в хронологичният регистър е отразена дата 17.06.2008 г. При тези констатирани противоречия и при липсата на представен протокол за въвеждане на ДМА "Термопреса" в експлоатация, не може да се направи обоснован извод, че записванията в счетоводството на едноличния търговец относно термопреса (без допълнителна индивидуализация) касаят не друг актив, а именно тази, за която е представена спорната фактура. Относно останалите спорни доставки правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано предаването на стоките, предвид непредставянето по делото на съпътстващи фактурите документи, в това число приемателно-предавателни протоколи. Транспортирането на стоките, също не е установено. Видно от касационната жалба, впрочем, касаторът не твърди, че такива съпътстващи документи съществуват и се позовава на чл. 321 ТЗ, който обаче урежда документите, които се издават при сключване на сделката. С оглед разпоредбите на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, във вр. с чл. 24, ал. 2 ЗЗД, за доказване нейното изпълнение притежаването на съпътстващи фактурата документи е необходимо. Предвид изложеното обосновано съдът е приел неустановените факти за неосъществени. Не е доказано, че стоките, предмет на фактурите, действително са предадени от доставчика и са получени от ревизираното лице, съответно не е доказано приемането на резултата от извършените услуги. Наред с това, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че реалността на спорните доставки не се установява и чрез заключението на приетата ССЕ във връзка с констатациите относно наличието на последващи облагаеми доставки. При родово определени вещи и липса на установена индивидуализация на стоките по доставките не би могъл да се формира еднозначен извод, че реализираните стоки, респективно вложените в производството, са идентични с тези, получени по спорните доставки. Предвид изложеното при наличие единствено на фактури и счетоводното им отразяване не може да се обоснове извод, че са налице реално осъществени доставки на стоки, съответно, че процесните услуги са реално извършени, както правилно е приел съдът и ответника. Налага се извод, че сделките са оформени само документално без да е налице фактическо приемане и предаване, респективно реално осъществяване на доставки. Тъй като не се установи и доказа, че фактурите отразяват действителни стопански операции (данъчни събития), не са налице и предпоставките за възникване и признаване право на данъчен кредит. Правните изводи на настоящия съд не се променят от разрешенията на СЕС по посочените в касационната жалба решения. Изложеното в тях не изключва необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Неприложимо е и Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 г. и С-142/11 г., тъй като дори при доказателства за последваща реализация стоките, не е безспорен фактът на доставянето им именно от прекия доставчик - издател на процесните фактури. Неоправдани са оплакванията във връзка с преценката, която е извършил съда досежно спазване процедурата по чл. 32 ДОПК. Съдът мотивирано се е произнесъл по оплакванията в тази насока и е направил извод, че процедурата по връчване на исканията е изпълнена съгласно разписаното в ДОПК. Доколкото отказът да се признае право на данъчен кредит не може да се свързва само с поведението на доставчиците, в това число непредстяване на документи във връзка с посочените искания, полемиката в спорната хипотеза е ненужна. Касаторът е длъжен да съхранява документите, установяващи реалното предаване на стоките, респективно документите във връзка с възлагането и изпълнението на услугите, за да може да докаже реалността на доставките, от които черпи посоченото материално право и не е длъжен да доказва действия на своите доставчици. Неоснователно касаторът възразява по отношение преценката, която е направил състава на АСВТ на ревизионните актове на доставчиците на ЕТ. Същата е изцяло съобразена с обвързващата и цитирана практика на СЕС. По изложените съображения, касационната жалба в тази част е неоснователна, поради което решението на АСВТ в същата част следва да бъде оставено в сила. По разноските: Решението на АСВТ следва да се отмени в частта, в която ЕТ "Колор - Владимир Цветков е осъден да заплати на ответника разноски по делото за разликата над сумата от 617,80 лв. до пълния присъден с първоинстанционното решение размер от 765,50 лв. Предвид изхода на спора Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" - гр. Велико Търново при Централното управление на Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ "Колор - Владимир Цветков", с ЕИК 111015570 сума в размер на 411,84 лв. за направени разноски в двете съдебни инстанции съобразно уважената част от жалбата. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като юрисконсултско възнаграждение за цялото производство, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК е присъдено от първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,