Решение № 395 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2019/2018 г.

Решение № 395 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2019/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Карагеоргиев и Х. Карагеоргиева, чрез пълномощниците им адвокат Андреевска и адвокат Лазарков, срещу решение № 7654 от 12.12.2017 г., постановено по адм. дело № 70/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените от жалбоподателите искове като основателни и доказани. Ответникът – Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП), гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат Куцарова изразява становище за правилност на съдебния акт и за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Стоев в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Министерство на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петрова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявените на основание чл. 203, ал. 1 АПК от А. Карагеоргиев и Х. Карагеоргиева искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на на-близкия до тях човек – съпруг и баща. Твърдят незаконосъобразни бездействия на ответниците, изразяващи се в неизпълнение на задължението им, в качеството на държавни органи да осигурят надлежното и безпрепятствено/безпроблемно действие на системата за спешна медицинска помощ "Телефон 112" съобразно Директивите на СЕ и поетите от страната международни ангажименти, довели до смъртта на техния близък.. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни, като е приел, че не се установява от доказателствата по делото наличието на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а именно наличие на незаконосъобразни бездействия на ответниците Министерство на вътрешните работи (МВР) и Министерство на здравеопазването (МЗ), а по отношение на ответника ЦСМП неналичие на пряка причинна връзка между бездействието и твърдяните за претърпени вреди, при недоказаност по делото смъртта на съпруга и бащата на ищците да произтича от тях.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на решението като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като решаващия състав е следвало да се отведе от разглеждане на делото след отмяната на постановено от него определение за прекратяване на производството по него. Това определение е по допустимостта на предявените искове, не касае тяхната основателност, като след отмяната му касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от същия съд. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищците, за които е доказателствената тежест, не са установили наличието на законовите предпоставки от състава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обуславящи основателност на предявените искове, поради което правилно те са отхвърлени. Доводите на касационните жалбоподатели за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция намира, че по делото не е установено незаконосъобразно бездействие на органи или длъжностни лица на ответниците, при или по повод осъществяване на административна дейност, довело до смъртта на бащата на първия ищец, съответно съпруг на втория. Формулирането от ищцовата страна на общи задължения във връзка с осъществяването на държавната политика по въвеждането и безпрепятственото действие на телефон 112, без конкретизирането на фактическо неизпълнение на конкретен административен орган или длъжностно лице на конкретни законови задължения и определяне на неизпълнението само чрез неговия резултат, а именно настъпила смърт в определен момент, не сочи на наличието на твърдените незаконосъобразни бездействия по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Във връзка с доводите в касационната жалба следва да се отбележи, че Законът за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 въвежда изискванията на чл. 26, параграфи 2 и 4 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга). Центровете 112 към датата на смъртта са териториални звена са със статут на дирекции в структурата на Главна дирекция "Национална система 112" на Министерството на извънредните ситуации, като след закриването на последното са преминали към ответника МВР. Установено е от доказателствата по делото, включително от назначените по делото съдебно-технически експертизи, че в конкретния случай не са налице бездействия на служители в тях, при приемане и изпращане на получените повиквания, на каквито се основават предявените искове, като същите своевременно са предавани на ЦСМП с приетото им съдържание. Министерство на здравеопазването няма пряко отношение и задължения по този закон. По отношение на ответника ЦСМП следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 24 от Закона за лечебните заведения, в относимата му редакция, той е лечебно заведение, в което медицински специалисти с помощта на друг персонал оказват спешна помощ на заболели и пострадали лица в дома, на местопроизшествието и по време на транспортирането до евентуалната им хоспитализация. Съответно осъществяваната от него дейност не е административна, а медицинска, и следва да съответства на установени стандарти. Такива са въведени с Наредба № 45 от 26.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", издадена на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, приета след конкретния случай. Приложима е Наредба № 7 от 25.05.1994 г. за спешната медицинска помощ (отм.); , съгласно чл. 1, ал. 2 от която спешната медицинска помощ е вид медицинска дейност, насочена към оказване на срочна и качествена медицинска помощ на болни и пострадали лица. Неизвършването на медицинска дейност по смисъла на закона, при извършена преценка по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 7 и последващото и осъществяване не основава приложението на ЗОДОВ, съответно отговорност на този ответник по предявените искове. Във връзка с изложеното, правилен е изводът в обжалваното решение за недоказаност на твърденията на ищците, чиято е доказателствената тежест, за осъществени от ответниците незаконосъобразни бездействия при осъществявана административна дейност, от които, като пряка и непосредствена последица да са произтекли подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. При липсата на кумулативно изискуемите се от закона предпоставки отговорността на държавата, в лицето на ответниците не може да бъде ангажирана. С оглед изложените съображения обжалваното решение се явява правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Искането на ответника МВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, в относимата им редакция, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му означава, че такова не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение