Решение № 11097 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6552/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ралева, против решение 734 от 21.04.2023г., по адм. д. 982/2022г. по описа на Административен съд Благоевград. Навеждат се основания за неговата неправилност и незаконосъобразност и с подробни доводи се иска отмяната му. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание се представлява от юриск. Хаджийска, чрез която поддържа касационната жалба. В писмен отговор, чрез адв. Димитров, ответникът излага доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира, на осн. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, в полза на процесуалния му представител да се присъди адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез адв. Караиванов, преупълномощен от адв. Димитров, поддържа същото становище . Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Джибов, против заповед 3770 от 28.10.2022г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и връченото предизвестие е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "старши инспектор по приходите" в Централно управление на НАП, Главна дирекция "Фискален контрол", Дирекция "Оперативни дейности", отдел "Оперативни дейности" София, сектор "ГКПП и мобилни групи" София 1. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да отмени обжалваната заповед първоинстанционният съд, въз основа анализ на събраните по делото доказателства, е извел правни изводи, че с предложение изх.93-00-4973/21.10.2022г. на Главния директор на ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, отправено до Изпълнителния директор на НАП, не е мотивирана промяна в организацията и обема на работа на отдел "Оперативни дейности" София. Първото и второто обстоятелства от чл. 14, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /Наредбата/ също не са установени в процеса, като доказателствената тежест за евентуалното им съществуване е на административния орган. Органът по назначаване не се е позовал на нормативна промяна за съкращението, на необходимост от реорганизация или оптимизация на работата. Недоказано е, че съкращаването, извършено чрез намаляване на щатни бройки за определена длъжност, е насочено към оптимизиране на работата на съответната администрация и има за цел служебните дейности, функции и задължения да се изпълняват от по-малък брой служители. Счел, че не е налице и мотивиран доклад съгласно изискванията на чл. 14 от Наредбата, като липсата на такъв представлява съществено нарушение на административно - производствените правила. В случая съдът намира, че в предложението не са налице мотиви относно необходимостта от съкращаване на шест броя щатни бройки за същата длъжност и как премахването им ще подобри работата, изпълнението на целите и/или ще оптимизира организацията. На следващо място приема, че заповедта за прекратяване служебното правоотношение на първоинстанционния жалбоподател засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава актът по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което същата е несъвместима със законосъобразното изпълнение задължението на изпълнителния директор на НАП, в качеството му на административен орган по назначаване да упражнява правомощията си по разумен и справедлив начин. В случая приема, че налице е съкращаване на щатна бройка при запазване на функциите на длъжността, но не се съкращава незаета щатна бройка, а такава, на която има назначен държавен служител, т. е. извършената промяна според съда не може да мотивира повишаване на ефективността на работа. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Съдът правилно е приел, че административният орган необосновано, немотивирано и самоцелно е прекратил с оспорената заповед служебното правоотношение с Н. Джибов. Като е установил, че оперативната самостоятелност е упражнена превратно от административния орган, съдът е приел наличието на несъответствието на заповедта с целта на закона. Достигнал до обоснован извод за отмяна на заповедта, тъй като в процедурата по съкращение на длъжността на ответника, не е мотивирана тезата на касатора, че е имало необходимост от така извършената промяна в щатното разписание. Правилен и съответен на доказателствата по делото и закона е изводът на съда, че липсата на доклад по чл. 14, ал. 1 от Наредбата представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че приетото като доказателство предложение от главния директор на ГД "Фискален контрол" до Изпълнителния директор на НАП имало характера на доклад по чл. 14, ал. 1 от Наредбата, тъй като обосновавало необходимостта от оптимизиране на дейностите на отдел "Оперативни дейности" София по отношение на управление на процеси, ресурси и хора, като предлага числеността да се намали със заети и незаети щатни бройки, като същите бъдат пренасочени за обезпечаване ефективната работа на отдел "Оперативни дейности" Варна, а сектор "ГКПП и мобилни групи" 1 на отдел "Оперативни дейности" София се закрива. Това предложение е прието по делото като доказателство, съдът го е обсъдил в решението си и извел обоснован изводът, че с него не е мотивирана промяна в организацията и обема на работа на отдел "Оперативни дейности" София. В предложението не се съдържат мотиви относно адекватното изпълнение на функциите на административната структура или звено, в случая отдел "Оперативни дейности" София, а именно: по-добро изпълнение на целите на административната структура или промяна в организацията и/или обема на работата. Липсата на доклад, който да дава отговор на тези въпроси за съкращението на конкретната длъжност, представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Изпълнението на изискването по чл. 14, ал. 1 от Наредбата следва да обхваща всички изменения на числеността и структурата на съответната администрация, като в случая в предложението не са налице мотиви относно необходимостта от съкращаване на шест броя заети щатни бройки и как премахването им ще подобри работата, изпълнението на целите и/или ще оптимизира организацията. Липсата на мотиви по тези въпроси препятстват съдебната проверка относно съобразяването на издадения акт с материалния закон и с целта на закона. Реално съкращаване на длъжността е налице когато тя е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация, не е запазена като система от функции, задължения и изисквания или е продължила да се изпълнява от по-малко на брой лица. В случая обосновано, след обстоен анализ на всички писмени доказателства по делото, административния съд е приел, че неспазването на законово установената процедура за извършване на промени в длъжностното разписание съставлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на заповедта, с която служебното правоотношение на оспорващия е прекратено поради съкращаване на длъжността. Немотивирането по надлежния ред на заповедта за промяна в щатното разписание влече и немотивираност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, доколкото извършеното съкращаване на длъжността се явява необосновано поради липса на мотиви за извършването му, което е съществено нарушение на административно производствените правила - самостоятелно отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. При съпоставката между приетите по делото длъжностни разписания, поименните разписания на длъжностите, анализа на длъжностните характеристики за длъжностите "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "главен инспектор по приходите", предвид еднаквия териториален обхват на изпълнение на служебните функции на всички сектори в отдел "Оперативни дейности" - София, при наличието на свободни щатни бройки към датата на намаляване на щата 24.10. 2022 г. и датата на издаване на оспорената заповед 28.10.2022г., ведно и с обстоятелството, че впоследствие 1 бройка за длъжността "главен инспектор по приходите" е останала незаета, е видно, че в същия отдел на процесната дирекция, видно от приета справка, в периода от 25.10.2022 г. до 31.10.2022 г. са назначени петима служители на длъжност "инспектор по приходите" по заместване, без провеждане на конкурс. Това налага изводът, че извършеното съкращаване от органа по назначаване, макар и сторено в рамките на неговата оперативна самостоятелност, но и при липсата на каквито и да било мотиви, не се доказва да цели обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности в процесния отдел. Наличието на свободна щатна бройка за тази длъжност в същия отдел, която няма пречка да бъде заета от съкратения служител, води до извода, че заповедта за прекратяване служебното му правоотношение засяга негови права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава актът по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което същата е несъвместима със законосъобразното изпълнение задължението на Изпълнителния директор на НАП в качеството му на административен орган по назначаване да упражнява правомощията си по разумен и справедлив начин. Налице е съкращаване на щатна бройка при запазване на функциите на длъжността, но не се съкращава незаета щатна бройка, а такава, на която има назначен държавен служител, т. е. извършената промяна не може да мотивира повишаване на ефективността на работа. Действително, за органа по назначаването не съществува задължение да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава, друга подходяща, но това не го освобождава от задължението да упражни правомощията, предвидени в закона, по добросъвестен и разумен начин. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на осн. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/, следва да се осъдят касатора, да заплати на процесуалния представител на ответника адв. Димитров, с който има сключен договор за безплатна правна помощ в хипотезата близък, своевременно поисканото от него адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, което съдът е длъжен, съгласно нормата на чл.38, ал.2 от ЗА във вр с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да определи в минималния размер за този вид дела - 1000 /хиляда/ лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав