Решение № 6607 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13379/2008 г.

Решение № 6607 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13379/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Образувано е по жалба на Митко Илиев Димитров от гр. София срещу Решение № 549 от 30.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1058/2008 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед срещу Заповед № РЛ-010/01.02.2008 г. на областния управител на област София. В жалбата са наведени касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК за необоснованост на решението и са наведени доводи и за нарушение на материалния. Иска се неговата отмяна и вместо него - постановяване на решение, с което да бъде уважено правото на оспорващия за изплащане на еднократно парично обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Ответникът - областният управител на област София, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, и разгледана по същество е основателна. С оспорваната пред първоинстанционния съд заповед, областния управител на област София е отказал да признае на жалбоподателя право на парично обезщетение по реда на ЗПГРРЛ, тъй като жалбоподателят не попада в кръга на лицата и основанията по чл. 2 от ЗПГРРЛ. Първоинстанционният съд формално е изследвал фактическата обстановка по делото въз основа на събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства и при тези обстоятелства неправилно е приел, че основанията заради които касаторът претендира обезщетение по административен ред, не е сред изчерпателно изброените в чл. 2 от ЗПГРРЛ хипотези. Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционният съд и с оглед данните по делото намира, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а съобразно и чл. 218, ал. 2 АПК - и нарушение на материалния закон. На първо място съдът е следвало да изследва по-задълбочено правилно ли е приложен материалния закон от административния орган. Областния управител е бил сезиран с искане за изплащане на еднократно обезщетение по чл. 2 от ЗПГРРЛ. Като фактически основания за направеното искане, касатора е бил посочил визираните в чл. 1, т. 2 от ЗПГРРЛ, а именно "незаконно задържани в поделенията на Министерството на вътрешните работи и други места", като във връзка с това е представил надлежните доказателства, приети от съда. Като не е съобразил и в нарушение на принципите и изискванията, заложени в чл. 6 АПК, чл. 7 АПК, чл. 9, ал. 2 АПК, чл. 35 АПК, чл. 45 АПК, административният орган е подходил формално към бланкетно формулираното искане и при очевидното противоречие на правните и фактическите основания в искането, не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е установил кое е най-благоприятното разрешение на случая, във връзка с това да даде съответните указания на страната в производството с оглед уточняване на искането, да й даде възможност да направи възражения с оглед бъдещия неблагоприятен административен акт и т. н. Ако бе извършил тези действия, областния управител щеше да установи, че се претендира обезщетение по ЗПГРРЛ, което ако няма как да бъде "еднократно" по смисъла на чл. 2 от с. з., то при наличните и безспорни факти щеше да бъде уточнено и да бъде определена месечна добавка по смисъла чл. 9 от ЗПГРРЛ. В този смисъл, административния орган не е обвързан от заглавната част на искането за издаване на ИАА, а от фактите - посочени или допълнително установени, които са от значение за случая. Тези съществени нарушения на административно -производствените правила не са констатирани от първоинстанционния съд, поради което и като не е изпълнил задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В протеклото административно и съдебно производство са събрани достатъчно данни, които да обосноват произнасяне от изключителната компетентност на административния орган с административен акт в съответствие с приложимия спрямо фактите материален закон. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването следва да бъде отменено, а с това и въпроса решен по същество като заповедта на областния управител следва да бъде отменена на посочените основания, а преписката следва да му бъде върната за произнасяне по същество на направеното искане с оглед указанията за тълкуване и прилагане на закона в обстоятелствената част на настоящето решение. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение