Решение № 16163 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10084/2009 г.

Решение № 16163 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10084/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник Митница Свиленград, срещу Решение № 95/01.06.2009 г., постановено по адм. д. № 27/09 г., по описа на Административен съд гр. Хасково (АС), с което е отменено Решение № 8000-1015/26.11.2008 г. на началник Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 1-4414-0478/22.12.2008 г. на Директора на РМД - Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон-отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - "Метал КОРПОРЕЙШЪН"ООД, град Варна в писмени бележки чрез пълномощника си адв. П. Койкова излага доводи за правилност на решението. В съдебно заседание от пълномощника е направено искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът - Директора на РМД Пловдив не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение № 8000-1015/26.11.2008 г. на началник Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 1-4414-0478/22.12.2008 г. на Директора на РМД - Пловдив за промяна на тарифен номер и определяне на ново допълнително митническо задължение на "Метал КОРПОРЕЙШЪН"ООД, град Варна по ЕАД № 07ВG003100Н0018721 от 18.06.2007 г. в размер общо на 12 762,84 лв., ведно със законна лихва, считано от 18.06.2007 г. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 18.06.2007 г. "Метал КОРПОРЕЙШЪН" ООД, град Варна в Митница Свиленград е представена за оформяне на митнически режим - "допускане на стоки за свободно обръщение с крайно потребление Р България" ЕАД № 07ВG003100Н0018721/18.06.2007 г. Предмет на вноса са безшевни тръби от желязо с кръгло напречно сечение студено валцовани с размер 273/9мм-15470кг; размер 60/8мм-5060кг. и размер 168/7мм-620кг. с код по ТАК1С 7304391000 с произход от Русия. Стоките били закупени от турско търговско дружество и изнесена от митническата територия на Р. Турция на 15.06.2007 г. От "Метал Корпорейшън" ООД било заплатено задължение за ДДС по посочения ЕАД в размер на 5941,73 лв. с платежно нареждане от 15.06.2007 г. От Митница Свиленград била извършена повторна документна проверка на представената декларация (ЕАД) и съпътстващите я документи на основание чл. 78, ал. 1 от Регламент на Съвета (ЕОИ) № 2913/92 г. С писмо от 16.09.2008 г. били изискани допълнително от търговското дружество да представи сертификати за качество на стоката за определяне на въглеродния еквивалент на безшевните тръби, в отговор на което такива не са представени. При така установеното съдът е приел, че не са установени предпоставките на чл. 78, ал. 1 от Регламент № 2913/92 г. (отм.) за повторна документална проверка на представен пред органа ЕАД, тъй като се установява, че при деклариране на стоката пред МО и дадения й режим "допускане за свободно обръщение" от страна на декларатора не са представени сертификатите за качество на стоката за определяне на въглеродния еквивалент на безшевните тръби, като такива не са представени и впоследствие при последващия митнически контрол. По аргумент от чл. 78 на регламента съдът е приел, че не са налице условия, както за иницииране на особената процедура, така и за извършване поправка на приета декларация по този ред, а извършената такава е незаконосъобразна. Позовава се на разпоредбата на § 2 от чл. 62 на Регламента, съгласно която митническата декларация задължително се придружава от всички документи, изисквани за прилагане на съответния митнически режим, за който се декларират стоките. В процесния случай, съдът е приел, че декларирания режим е "допускане за свободно обръщение", като към дата на деклариране стоката е придружавана от всички документи, които касаят декларирания режим и неговото прилагане. Разпоредбата на чл. 68 от Регламента допуска възможност за проверка на вече приета декларация (преди вдигане на стоката), при която да се извърши проверка на документите обхванати от декларацията и придружаващите я такива, както и извършване на проверка на стоките, като вземат проби от нея за анализ. Нормите на регламента допускат вдигане на стоките по декларацията да става, когато породеното от ЕАД митническо задължение (какъвто е случая) бъде заплатено, поради което и по арг. от чл. 73 на Регламента съдът е извел извода, че към момента на вдигане на стоките, МО следва да са извършили надлежна проверка на данните в декларацията и да са установили наличие на условията за прилагане на конкретния режим, вкл. и чрез представяне на всичките надлежни документи, касаещи стоката (произход, качество и др.). На следващо място съдът е приел, че липсват изложени фактически основание за издаване на акта в нарушение на чл. 59, т. 4 от АПК, което е съществено, с оглед последицата, нарушаване на правото на защита на лицето, в чиято тежест се определят новото допълнително митническо задължение. Въпреки констатираните нарушения на процедурата, съдът е изложил доводи по същество относно приложението на № 237 и № 239 от Регламент № 954/2006 г. на Съвета (ЕИО) от 27.06.2006 г. за определянето на новия тарифен код-АЗО (окончателно антидъмпингово мито) за извършения внос на стоки в режим на допускане за свободно обръщение в страната с процесния ЕАД. Позовава се на направена служебна проверка на електронния адрес на Официалното издание на ЕО и приложените по делото разпечатки от том 19-22 на Специалното издание от 2007 на български език и е приел за установено, че регламента не се съдържа в това издание. Задължителността на актове на институции на Съюза, приети преди присъединяването на страната ни, се обвързва от тяхното публикуване на български език, като един от официалните в Общността в Официалния вестник на същата. Поради липса на публикуване съдът е приел, че към дата на деклариране на стоката, Регламента не е приложим. Към датата на решението на Началник Митница Свиленград по надлежния ред е публикуван и на български език в Официалния вестник на ЕИО Регламент № 812/2008 г. на Съвета (ЕИО) от 11.08.2008 г. за изменение на Регламент № 954/2006 г. на Съвета (ЕИО) относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Русия. Същият акт, съдът е приел, че не е посочен от МО като основание за издаване на акта, като дори и това да е направено, то това изменение не е относимо към процесния период, през който е извършено декларирането на стоката. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва обстоятелството, че процесния внос е осъществен на 18.06.2007 г. за оформяне на митнически режим - "допускане на стоки за свободно обръщение с крайно потребление Р България" на безшевни тръби от желязо с кръгло напречно сечение студено валцовани с размер 273/9 мм - 15470 кг; размер 60/8 мм - 5060 кг и размер 168/7 мм - 620 кг с произход от Русия. На основание чл. 78, ал. 1 от Регламент на Съвета (ЕОИ) № 2913/92 г. от Митница Свиленград е извършена повторна документна проверка на представената декларация (ЕАД) и съпътстващите я документи и на основание Регламент № 954/2006 г. на Съвета (ЕИО) от 27.06.2006 г. е определен нов тарифен код-АЗО (окончателно антидъмпингово мито) за извършения внос на стоки в режим на допускане за свободно обръщение в страната с процесния ЕАД. Основният спорен момент е приложимостта на Регламент № 954/2006 г. на Съвета (ЕИО). На първо място законосъобразно съдът е приел, че обжалваното пред него Решение № 8000-1015/26.11.2008 г. на началник Митница Свиленград не съдържа фактически и правни доводи, както и основанията за прилагане на чл. 78, ал. 1 от Регламент № 2913/92 г. Правилно, след като е констатирал тази незаконосъобразност АС е приел, че следва да се произнесе по същество на спорното материално право и преди всичко приложимия в конкретния случай за определяне размера на процесните задължения Регламент № 954/2006 г. на Съвета (ЕИО) относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Русия. Правилно и в съответствие с правилото възведено в чл. 254 от Договора за създаването на Европейската общност, а именно, че регламентите приети в съответствие с процедурата по чл. 251 от договора, влизат в сила на датата посочена в тях или при липсата на такава дата, на двадесетия ден следващ този на тяхното публикуване, както и на практика на СЕО по идентичен казус (Решение от 11.12.2007 г. на Съдът на Европейските Общности (голям състав), по дело С-161/06 Skoma-Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc, съдът е приел, че същият не е противопоставим на "Метал КОРПОРЕЙШЪН" ООД, към момента на вноса. От доказателствата по делото, разпечатки от том 18-22 на специалното издание от 2007 г. на български език на Официалния вестник на ЕС безспорно се установява, че Регламент№ 954/2006 г. на Съвета (ЕИО) не е публикуван на български език. Такива доказателства не са ангажирани и с касационната жалба, а представеното и прието писмо от 27.02.2009 г. на МП и обяснителна записка към Техническия доклад IХ-555-67 на Международния институт по заваряване от 1967 г. не са свързани с това обстоятелство. Процесния внос е осъществен на 18.06.2007 г. и въпреки, че към този момент Р. България е член на ЕС, то поради липсата на надлежен превод на български език на посочения Регламент, послужил като основание за издаване на оспореното пред АС решение, правилно съдът е приел, че е неприложим за българските адресати. В тази насока са неоснователни доводите в касационната жалба свързани с позоваване на чл. 5 от Регламент № 954/2006 г. на Съвета, съгласно който същият влиза в сила от следващият ден на обнародването му в Официалния вестник на ЕС или от 30.06.2006 г. Позоваването на чл. 2 от Протокола относно условията и договореностите за приемане на Р. България и Р. Румъния в ЕС, също не може да бъде споделено предвид цитираната практика на СЕО. Спорният момент в случая не е задължителността и директната приложимост на регламентите, а относно началния момент на тази задължителност. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба, Митница Свиленград следва да заплати изцяло (поради липса на искане по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК) направените от "МЕТАЛ КОРПОРЕЙШЪН" ООД разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1850 лева. Предвид на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение