Решение № 1340 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12900/2012 г.

Решение № 1340 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12900/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2154 от 04.09.2012 г., постановено по адм. д. № 3026/11 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., ХХVI-ти състав, е отменил ревизионен акт № 271100648/12.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 456/04.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна, с който на "Ренан"-ЕООД - гр. Шумен, представлявано от Нериман Ахмед Риза, са установени допълнителни данъчни задължения в размер на 92 000 лв. за данъчен период м. 09/2010 г. Съдът е осъдил Д "ОУИ"-гр. Варна да заплати а "Ренан"-ЕООД разноски по делото в размер на 2 850,00 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Светла Златева Георгиева в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на дружеството. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Ренан" - ЕООД чрез своя процесуален представител взема становище. за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отменил ревизионен акт № 271100648/12.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 456/04.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна, с който на "Ренан"-ЕООД - гр. Шумен, представлявано от Нериман Ахмед Риза, са установени допълнителни данъчни задължения в размер на 92 000 лв. за данъчен период м. 09/2010 г. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и не са налице условия за прогласяване на неговата нищожност. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, в това число събраните данни при насрещните проверки и представените от доставчиците доказателства, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките по 3бр. фактури, издадени от "Агро Грийн"-ЕООД с предмет царевица, въз основа на което са определени допълнителни задължения за ДДС. Съдът е описал в мотивите на решението и събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което е възприето от съда като обективно и неоспорено от страните. Отбелязано е и обстоятелството, че производството по делото е било спряно на основание висящност на образувани дела пред Съда на Европейската общност по въпроси, сходни с процесното дело, но това определение е отменено от ВАС и делото е върнато с указания за продължаване на съдопроизводствените действия, като своевременно Съдът на Европейската общност се произнесъл по въпросните дела № С - 642/11 и С - 643/11 и решенията по тях ще бъдат съобразени от съда. На база на анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел, че същите по несъмнен начин установяват реалност на извършените доставки на царевица от "Агро Грийн"-ЕООД към "Ренан"-ЕООД. Мотивите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани до следното: 1. представени са договори за покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи, описи на доставени количества, копие от разплащателна сметка на Райфайзен банк - клон Добрич, от което е видно разплащането по фактурите, кантарни бележки, пътно-прехвърлителни разписки; 2. двете дружества имат за предмет търговия със селскостопанска продукция; 3. събрани са доказателства, че закупените количества царевица са реализирани и изнесени от територията на страната чрез два плавателни съда, от което следва, че това количество действително е било доставено. 4. представени са доказателства, които установяват наемане на складови помещения за складирането на онези количества, които не са били натоварени веднага на плавателния съд. На база на изложеното е прието, че органът по приходите не е имал основание за прилагане на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като не се установява данъкът да е бил начислен неправомерно в нарушение на императивни правила на закона. Изложено е още, че нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт има твърдения, че ревизираното дружество е извършвало неправомерни действия, като например подаване на декларация с невярно съдържание или изготвяне на нередовни фактури. Съдът е квалифицирал като неправилен и необоснован извода на приходната администрация, че правото на данъчен кредит следва да бъде отказано поради неустановяване на възможността на предходния доставчик "Монтарей" да достави процесното количество царевица, съответно поради недоказване на начина на транспортиране на стоката. Прието е още, че реалността на доставките е установена не само от представените писмени доказателства, а и с факта на извършената последваща реализация, като не може да се вмени в задължение на данъчния субект да контролира дейността на своите доставчици или да следи за извършени от тях нарушения. С оглед изложеното в решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С - 642/11 и С - 643/11 e посочено, че данъчните органи следва да установят обективните обстоятелства, въз основа на които да се направи извод, че данъчно-задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните действия са част от данъчна измама, извършена от прекия доставчик или друг доставчик по веригата. Предвид на изложеното е направен генерален извод за реалност на процесните доставки и незаконосъобразност на издадения ревизионен акт, което обуславя необходимостта от неговата отмяна. Решението на Административен съд - гр. Варна е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се развиват в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че са налице реални доставки по процесните фактури, като са развити конкретни доводи. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Не основателни са на първо място оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила изразяващи се в това, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на страните, както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и по отделно, съответно че съдът само формално е изредил събраните по делото писмени доказателства, без да анализира същите. От мотивите на съдебния акт е видно, че административният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит. Събраните в хода на ревизията писмени доказателства, относими към спорния въпрос за реалност на доставките, не са възпроизведени чисто механично, каквито доводи са развити в жалбата, а е извършен и анализ на същите. Доколкото същите са многобройни и предполагат специални познания в областта на счетоводството, по делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в рамките на която вещото лице е имало и задача да установи момента на получаване и предаване на царевицата от продавача на купувача. Съдът е възприел заключението на вещото лице изцяло, в това число и относно констатациите му за съответствие на счетоводните документи, удостоверяващи получаването на стоката от "Ренан"-ЕООД. Обсъждането и проверката на счетоводни писмени доказателства чрез изслушване на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо процесуално средство за установяване на обективната истина, а не възпроизвеждането на всички събрани доказателства в мотивите на решението в такъв случай не може да бъде разглеждано като нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ДОПК. Не-малка част от оплакванията на касатора се изразяват във възпроизвеждане на установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които не е признато право на данъчен кредит по доставките на "Агро грийн"-ЕООД. Доколкото предмет на разглеждане от настоящата инстанция е решението на първоинстанционния съд - чл. 208 от АПК, и след като установената фактическа обстановка по време на ревизията и констатациите на ревизионния акт са намерили отражение в мотивите на първоинстанционното решение, то същите не следва да бъдат обсъждани повторно и в настоящето решение. Неправилни са и оплакванията на касатора относно позоваването на първоинстанционния съд на решение на Съда на Европейските общности. С оглед на сходството във фактическата обстановка административният съд правилно се е позовал на даденото тълкуване на разпоредбите на чл. 167, чл. 168, б. "а", чл. 178, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., относно общата система на данъка върху добавената стойност, изразено в на Съда на ЕО от 21.06.2012 г. по съединени дела С - 80/11 и С 142/11 и по конкретно т. 56,61, 63,64 и 65 от решението, което тълкуване се явява задължително и следва да бъде зачетено при условията на чл. 235, ал. 3 и чл. 663 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК. С оглед на това тълкуване и предвид установеното предаване на царевицата от доставчика на получателя правилно е прието, че на ревизираното лице следва да бъде признато право на данъчен кредит, като на същото не могат да му бъдат вменявани задължения да извършва контрол на своите доставчици за спазването на данъчното законодателство. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че решаващият съд е направил грешни изводи относно предаването на царевицата в Пристанище Варна и същата е доставена от издателя на фактурите "Агро Грийн"-ЕООД. В тази насока съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и анализът на същите, извършен от вещото лице в рамките на експертизата, и правилно е приел, че фактът на предаване на договореното количество зърно е доказан. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,