Решение № 12023 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6917/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на НОИ Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) против Решение 956 от 13.05.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 3141/2020 г., с което по жалба на Ж. Никова, от [населено място], област Пловдив, е отменено издаденото от него Решение 2153-15-312 от 27.11.2019 г., с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане [ЕГН], Протокол 2140-15-595/06.08.2019 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Националния осигурителен институт е осъден да заплати на ответника разноски от 1 000 лева. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обезсилване на решението, алтернативно неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт по съществото на спора, както и в двата случая присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ж. Никова, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. След преценка на доказателствата и поддържаните в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, приема, че решението е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Решението е неправилно по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е Решение 2153-15-312 от 27.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Ж. Никова с вх. 1012-15-380/31.10.2019 г. срещу Разпореждане [ЕГН], Протокол 2140-15-595/06.08.2019 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. От фактическа срана се установява, че първоначално жалбоподателката Никова е подала заявление с вх. МП-20947/19.03.2015 г. и при условията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО. По образуваното административно производство е било постановено Решение 2153-15-107/22.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което заявлението не е било уважено. С Решение 2130/10.11.2016 г. на Административен съд Пловдив е отменено решението на административния орган и преписката е върната на длъжностното лице по чл. 98 КСО за ново произнасяне. Цитираното съдебно решение е потвърдено с Решение 3177/13.03.2018 г. на ВАС, постановено по адм. дело 312/2017 година. По рано Ж. Никова е оспорила Решение 2153-15-312/27.11.2019 г. на органа пред административния съд, за което е образувано адм. дело 3908 по описа за 2019 г. на Административен съд Пловдив и е постановено Решение 842 от 05.05.2020 година. С него административният акт е отменен и преписката е върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Това съдебно решение е обжалвано от директора на ТП на НОИ Пловдив и с Решение 14926 от 02.12.2020 г., постановено по адм. дело 7329/2020 г. по описа на Върховния административен съд е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С разпореждането от 06.08.2019 г., ръководителят на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е отказал отпускане на лична пенсия за ОСВ, на основание чл. 68, ал.1- 2 КСО на Никова, тъй като към датата на заявлението - 21.02.2019 г. тя има навършена възраст и придобит осигурителен стаж от трета категория за периода 20.08.1980 г. - 20.02.2019 г. - 27 г., 00 м. и 18 дни, поради което не са изпълнени законовите условия. Органът не е зачел осигурителен стаж за периодите от 01.01.1980 г. до 01.01.1981 г. с продължителност една година на длъжност общ работник и от 01.01.1981 г. до 31.12.1989 г. с продължителност девет години на длъжност оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех, с вписано предложение за зачитане на осигурителния стаж от първа категория по т. 4, буква н от ПКТП (отм.) при осигурител Железопътен завод Георги Димитров- София. В разпореждането е отбелязано, че образецът е подпечатен с печата на ДСО БДЖ - ЖПЗ Георги Димитров- София. Подчертано е, че създаването на новата буква н в т. 4 на отменения Правилник влиза в сила от 30.06.1990 г., а образец УП-30 XIV-242 е издаден на 17.06.1990 г., т.е. цитираната разпоредба не е съществувала към вписаната дата на издаване на документа, което според ръководител ПО създава съмнения за неговата достоверност. Освен това е налице и антидатиране, тъй като към датата на издаване на документа същият не е подпечатен от легитимния към този момент осигурител. В допълнение е посочено, че съгласно писмо, изх. УП-505#1 от 16.03.2015 г., издадено от ТП на НОИ София град, фирма Рейлком ЕАД, съхранител на разплащателните ведомости на Железопътен завод Георги Димитров-София, е представила протокол от 14.05.2009 г., съгласно който се съхраняват документи за периода от 01.01.1992 г. до 30.06.2009 г., с изключение на месец юни 1992 г., а в допълнително предоставена информация от ТП на НОИ - София - град ставало ясно, че осигурителят Рейлком ЕАД- гр. София е представил протокол от 14.12.1999 г., с който е констатирано, че след възникнал пожар, станал на 09.12.1999 г. срещу 10.12.1999 г. напълно са унищожени ведомостите на цех Леярен на завода за периода 1953 г. 1999 г. и проверката не може да бъде извършена. Пенсионният орган не е зачел и осигурителен стаж за периода 01.01.1990 г. - 01.08.1995 г. с продължителност 05 г. и 07 м. на длъжност оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех, с предложение за зачитане на стаж от първа категория по т. 4, буква н от ПКТП (отм.) по обр. УП 3, 203-3/23.07.2001 г., издаден от ДФ Строймашинженеринг - София, поради вписан последващ БУЛСТАТ на дружеството. Отчетено е, че Никова не фигурира в разплащателните ведомости на дружеството за периода, което се потвърждава и от дадената от Дирекция Бюро по труда - гр. Първомай информация, че същата е регистрирана като безработно лице за периода 02.09.1994 г.-31.08.1995 г., като от електронното й досие в Дирекция Бюро по труда и последваща проверка е видно, че е освободена от работа от ТКЗС- с. Караджалово на 01.09.1994 г., където е работила на длъжност завеждащ личен състав за периода м.01.1980 г.-м.10.1994 г. - с продължителност 02 г., 06 м. и 11 дни, за м.12.1983 г.- 3 дни и за периода 01.06.1992 г.-01.11.1994 г.- с продължителност 01 г., 05 м. и 29 дни. Предвид припокриването на трудовия стаж на Никова е прието, че записите в трудовата книжка, обр.УП - 30 и обр. УП-3 от ДФ Строймашинженеринг- София и Железопътен завод Георги Димитров- София, не са годно средство за удостоверяване на стаж. С оглед на така събраните доказателства, пенсионният орган е приел, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1-2 от КСО за 2019 г. жените придобиват при навършена възраст 61 години, 4 месеца и придобит осигурителния стаж 35 години и 08 месеца, а Никова не отговаря на условието за навършена възраст, тъй като към датата на заявлението е на по малка възраст - [възраст] , съответно не се установява и необходимия осигурителен стаж от 35 години и 08 месеца. Първоинстанционният административен съд след осъществения контрол за законосъобразност на административния акт по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК е достигнал до извод за неговата материална незаконосъобразност. Аргументирал се е с обстоятелството, че органът необосновано не зачел доказания от лицето осигурителен стаж, който бил оформен редовно, поради което след отмяната му постановил изпращане на преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 т. 1 КСО при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. МП 20947/19.03.2015 година. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният административен съд е обсъдил приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като, след като ги е преценил, е възприел извод за незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ Пловдив. Основните му доводи са съсредоточени върху обстоятелството, че представените писмени документи, вкл. и тези изходящи от ДФ "Строймашинженеринг" София, не са неистински и с тях може да се установи осигурителен стаж на Никова, който да обоснове претендираното от нея право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Оспореното Решение 2153-15-312 от 27.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е издадено по повод на жалба вх. 1012-15-380/31.10.2019 г. на Ж. Никова против Разпореждане [ЕГН] Протокол 2140-15-595/06.08.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. С последното, на основание чл. 68, ал. 1 и 2 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ по заявление вх. 1030-15-544 от 21.02.2019 г., а не вх. МП - 20947 от 19.03.2015 г., както е посочил съдът в диспозитива си. Заявление вх. 1030-15-544 от 21.02.2019 г. е подадено по електронен път и с него е направено искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като изрично е посочено да бъдат ползвани наличните оригинални документи, намиращи се в пенсионното досие. Решението на Административен съд Пловдив, с което жалбата против процесното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив е уважена, е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Независимо, че първоинстанционният административен съд надлежно е събрал и анализирал относимите за законосъобразното решаване на спора доказателства, е изложил неправилни доводи, за наличие на материалните предпоставки на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Никова. Необосновано и в разрез с указанията на касационната инстанция при предходното разглеждане на делото, съдът е обсъждал изпълнени ли са условията на §4 ал. 1 от ПЗР на КСО по отношение на Ж. Никова, за което административният орган не се е произнасял. Заявление вх. 1030-15-544 от 21.02.2019 г. е било подадено по общия ред на чл. 68 КСО и спрямо неговите норми е преценено дали следва да се отпусне исканата пенсия. Горните разсъждения са относими и към подаденото предходно заявление с вх. МП - 20947 от 19.03.2015 г., с което е направено искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4 ал. 1 от ПЗР на КСО. Именно към това заявление са приложени коментираните от съда удостоверение обр. УП-30 XIV-242/17.06.1990 г. с посочен издател Железопътен завод Георги Димитров гр. София, удостоверение обр. УП-3 203-3/23.07.2001 г. с посочен издател ДФ Строймашинженеринг София и трудова книжка 831/01.01.1990 година. По това заявление обаче, след проведено съдебно производство, е постановено Разпореждане 1140-15-61/29.01.2019 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което на основание §4 ал. 1 от ПЗР на КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ, и което е стабилен, влязъл в сила, административен акт. Следва да бъде споделено разбирането, застъпено и в предходното касационно производство, че пенсионният орган няма задължение да изяснява искането на лицето и/или да се произнася по всички посочени в §1, ал.1, т.11 от ДР на КСО основания, въз основа на които може да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. При положение, че жалбоподателката подава заявление без да посочва коя точно от всички пенсии за осигурителен стаж и възраст желае да бъде отпусната, то преценката се извършва по общите условия, както това е сторено от органа. По отношение на всички останали специфични случаи, преценката се извършва единствено, когато е изрично заявено подобно искане от лицето. От значение е и обстоятелството, че с подаване на заявлението Никова изрично посочва, че желае да бъдат ползвани наличните оригинални документи в пенсионното й досие, т.е. за органа не е била налице хипотезата на чл. 35 АПК да изяснява още факти и обстоятелства от значение за случая и в този смисъл да изисква допълнително документи от жалбоподателката. Неправилни са изводите на съда и за приложението на материалния закон, като не е съобразена липсата на достигнат осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО за жените. Още повече, че от данните по делото се установява, че Ж. Никова не е имала изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1-2 КСО за 2019 г. , когато е подала заявлението си. Дори и само на това основание отказът на административния орган е законосъобразен. Неправилен е изводът на съда, че не е разколебана доказателствената стойност на трудова книжка 831 и образци: обр. УП-30 XIV-242/17.06.1990 г., обр. УП- 3 203-3/23.07.2001 г. досежно отразения в тях трудов стаж на Никова за периода от 01.01.1980 г. до 31.12.1989 г. и от 01.01.1990 г. до 01.08.1995 година. От наличните в административната преписка доказателства се достига до заключение в обратния смисъл, а именно: Удостоверение обр. УП-30 XIV-242/17.06.1990 г. с вписан издател Железопътен завод Георги Димитров София съдържа данни за период 01.01.1980 г. - 31.12.1989 г. и положен от Никова труд на длъжност общ работник, и оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех с предложение трудът да се зачете от първа категория по т. 4, б. н от ПКТП, (отм.), а обр. УП-З 203-3/23.07.2001 г. с вписан издател ДФ Строймашинженеринг София съдържа данни за период 01.01.1990 г. - 31.07.1995 г. и положен от Никова труд на длъжност оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех, с предложение да се зачете от първа категория по т. 4, б н от ПКТП, (отм.). Следва да се отбележи, че във всички относими редакции на посочения чл. 4 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) не се съдържа буква "н". Независимо от това, относима е нормата на чл. 4а, буква "н" от Правилника, съгласно която от първа категория е положения труд до 31.12.1999 г. от работници непосредствено в леярското производство на черни метали по списък на професиите, утвърден от Комитета по труда и социалното осигуряване. С писмо изх. 1042-09-205#1/08.09.2015 г. ООА при ТП на НОИ - Кюстендил уведомява, че съгласно приетата документация на осигурителя с различни приемо-предавателни протоколи, името на лицето не фигурира в разплащателните ведомости на ДФ Строймашинженеринг София за периода 01.01.1990 - 01.08.1995 г., а съгласно предоставена от Дирекция Бюро по труда, гр. Първомай информация, Ж. Никова е регистрирана като безработно лице на 02.09.1994 г., като в електронното досие в Дирекция Бюро по труда, гр. Първомай е вписано, че лицето е освободено от трудовите си правоотношения с ТКЗС, с. Караджалово на 01.09.1994 г., където е заемала длъжност завеждащ личен състав. Същевременно въз основа на съхраняваните в отдел Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ - Пловдив разплащателни ведомости, за Ж. Никова е издадено и удостоверение, обр. УП-13 2175-15-65#9/12.10.2018 г. за отработени дни и получен доход за периода м. 01.1980 г. - м. 02.1983 г. с продължителност 02 г. 06 м. и 11 дни, за м. 12.1983 г. - 3 дни и от 01.06.1992 г. до 01.11.1994 г. с продължителност 01 г. 05 м. и 29 дни в ТКЗС, с. Караджалово. Не отговаря на фактическата обстановка констатацията на съда, че не са оспорени трудова книжка 831 и образци: обр. УП-30 XIV-242/17.06.1990 г. и обр.УП-3 203-3/23.07.2001 г. относно отразения в тях трудов стаж на Ж. Никова за периода от 01.01.1980 г. до 31.12.1989 г. и от 01.01.1990 г. до 01.08.1995 година. Това е сторено при първоначалното разглеждане на делото в съдебно заседание и е отразено в протокола от 30.01.2020 г. по адм. дело 3908/2019 г., по описа на Административен съд Пловдив. Липсата на мотиви, във връзка с оспорването на документи по чл.193 от ГПК, във връзка с чл.144 АПК е една от причините за отмяна на Решение 842 от 05.05.2020 г. на Административен съд Пловдив и връщането на делото за ново разглеждане друг състав на съда. Неправилни са изводите на съда и по отношение на приложеното по делото досъдебно производство 168/2016 г. по описа на Икономическа полиция Пловдив. При решаването на настоящия спор не е от съществено значение дали лицето е извършило или не престъпление, а това дали според представените документи са изпълнени предпоставките на закона за отпускането на пенсия. Разгледани в своята съвкупност обсъдените доказателства дискредитират доказателствената сила на издадените удостоверения и трудова книжка, и пораждат обосновани съмнения относно тяхната истинност и истинността на фактите, които обективират, имащи отношение към нормативните изисквания за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, така и по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО.