Решение № 5448 от 7.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Лемън Билдинг ЕООД срещу решение 184/12.10.2021 г., постановено по адм.д. 309/2021 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на Лемън Билдинг ЕООД срещу ат за дерегистрация по ЗДДС 140992100902109/02.03.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 843/03.06.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С резолюция за извършване на проверка 142692100312436/29.01.2021 г., е възложено извършването на проверка на Лемън Билдинг ЕООД за проверка за наличие на основания за дерегистрация по ЗДДС. В хода на проверката е установено, че дружеството има непогасени задължения по ЗДДС в общ размер към 29.01.2021 г. 103 607, 31 лв., от които по справка декларация в общ размер на 8004, 10 лв. за данъчните периоди м. 10.2018 г., м. 01.2019 г., м. 02.2019 г., м. 05.2019 г. и м. 02.2020 г., както и 95 603, 21 лв. по ревизионен акт Р-22001418003148-091-001/20.12.2018 г. за данъчните периоди от м. 01.2018 г. до м. 03.2018 г. Установено е, че дружеството има изискуеми публични задължения в размер на 213 655, 98 лв., от които задължения извън изпълнителното дело 190704098/2019 г. в размер на 524, 26 лв. и задължения по изпълнително дело 190704098/2019 г. в размер на 213 131, 72 лв., от които главница 165 558, 18 лв. и лихви 47 573, 54 лв., като са наложени обезпечителни мерки запор на банкови сметки. При съобразяване на тези обстоятелства е издаден акт за дерегистрация по ЗДДС, на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. б от ЗДДС, във връзка с чл. 176, т. 3 от ЗДДС и чл. 89, ал. 1 от ЗДДС. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 843/03.06.2021 г. е потвърдил акта за дерегистрация по ЗДДС. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на акта за дерегистрация по ЗДДС, той е потвърден с решение 184/12.10.2021 г. на Административен съд Перник, постановено по адм.д. 309/2021 г. Съдът е приел, че оспореният акт за дерегистрация по ЗДДС 140992100902109 от 02.03.2021 година, издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП София е валиден, издаден от компетентен орган след проведено производство по издаването му, в което не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че оспореният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му и не страда от порок, изразяващ се в липса на мотиви, възпрепятстващ проверката за неговата законосъобразност, противно на твърденията в жалбата. Подробни мотиви са изложени и от решаващия орган в решението му, с което е потвърден актът, както се посочи по горе. В него е отговорено на всички доводи и възражения на жалбоподателя. Дори и да липсват мотиви в първоначалния административен акт, то когато по горестоящият административен орган е потвърдил акта като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред, целите, във връзка с които законово е въведено изискването за мотивираност, са постигнати, и първоначалният акт не е незаконосъобразен на това основание, съгласно ТР 16/31.03.1975 година на ОСГК на Върховния съд. Приел е, че съобразно нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС, регистрацията по този закон се прекратява по инициатива на органа по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176 от ЗДДС. Според чл. 176, т. 3 от ЗДДС компетентният орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон. В случая органът по приходите е установил неизпълнение от страна на дружеството на задължението му по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС да внесе декларирания от него данък за внасяне в държавния бюджет в срока за подаване на справката декларация за съответните данъчни периоди, като Така установените факти от приходната администрация не са оборени от жалбоподателя към датата на издаване на акта за посочените данъчни периода, както и не е внесъл декларирания от него ДДС в общ размер на 8 004. 10 лева. Това обстоятелство се установява от приложената към акта справка за задълженията към 29.01.2021 г., като наред с това има и непогасени данъчни задължения в размер на 95 603. 21 лева по ревизионен акт Р-22001418003148-091-001 от 20.12.2018 г. Приел е, че от събраните по делото и неоспорени от жалбоподателя писмени доказателства е налице системно неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, доколкото според наложеното в съдебната практика разбиране, а и възприето в редица закони, системност е налице при три или повече нарушения, извършени от едно и също лице. Според определението, съдържащо се в § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, на което се е позовал решаващият орган, "системни нарушения" са нарушенията, извършени в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано повторно за същото по вид нарушение. В случая не е нарушен принципът, регламентиран в чл. 6 от АПК, тьй като при наличие на деклариран с подадените справки декларации резултат за всеки един от процесните пет данъчни периода ДДС за внасяне, както и по влязъл в сила ревизионен акт, ако не бъде прекратена регистрацията на дружеството, съществува риск от деклариране и невнасяне на задължения за ДДС в бюджета и съответно данъчни загуби, а нормата на чл. 176 от ЗДДС се намира в глава "Двадесет и пета" от закона - "Правомощия на органи по приходите и предотвратяване на данъчни измами". Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява и да приспада ДДС след датата на връчване на акта за дерегистрация (чл. 83, ал. 3 от ДОПК). Приел е, че актът е издаден при спазване на чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като не засяга права и законни интереси на неговия адресат в по голяма степен от най необходимото за целта, за която се издава. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. С решение 184/12.10.2021 г., постановено по адм.д. 309/2021 г. по описа на Административен съд Перник, е отхвърлена жалбата на Лемън Билдинг ЕООД срещу ат за дерегистрация по ЗДДС 140992100902109/02.03.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 843/03.06.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. Спор между страните по отношение на фактите не съществува, обстоятелство, което се установява и от съдържанието на касационната жалба. В хода на проверката е установено, че дружеството има непогасени задължения по ЗДДС в общ размер към 29.01.2021 г. 103 607, 31 лв., от които по справка декларация в общ размер на 8004, 10 лв. за данъчните периоди м. 10.2018 г., м. 01.2019 г., м. 02.2019 г., м. 05.2019 г. и м. 02.2020 г., както и 95 603, 21 лв. по ревизионен акт Р-22001418003148-091-001/20.12.2018 г. за данъчните периоди от м. 01.2018 г. до м. 03.2018 г. Установено е, че дружеството има изискуеми публични задължения в размер на 213 655, 98 лв., от които задължения извън изпълнителното дело 190704098/2019 г. в размер на 524, 26 лв. и задължения по изпълнително дело 190704098/2019 г. в размер на 213 131, 72 лв., от които главница 165 558, 18 лв. и лихви 47 573, 54 лв., като са наложени обезпечителни мерки запор на банкови сметки. Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Съгласно чл. 106, ал. 2 от ЗДДС регистрацията се прекратява или по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор или по инициатива на органа по приходите. В процесния случай не се обосновава по какъвто и да било начин прекратяването на регистрацията по инициатива на регистрирането лице, с оглед на което подлежи на изследване втората хипотеза, а именно наличието на прекратяване на регистрацията по инициатива на орган по приходите. При наличието на тази втора хипотеза прекратяването на регистрацията може да се осъществи само, когато органът по приходите е установил основание за задължителна дерегистрация или е налице обстоятелство по чл. 176 от ЗДДС. Съгласно чл. 106, ал. 2, т. 2, б. б от ЗДДС регистрацията се прекратява по инициатива на орган по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176. В процесния случай органите по приходите са преценили наличието на обстоятелство по чл. 176, т. 3 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Съгласно чл. 176, т. 3 от ЗДДС, компетентен орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон. От събраните по делото писмени доказателства е се установява системно неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, доколкото според наложеното в съдебната практика разбиране, а и възприето в редица закони, системност е налице при три или повече нарушения, извършени от едно и също лице. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая не е нарушен принципът, регламентиран в чл. 6 от АПК. принципът на пропорционалност е част от основните принципи на АПК и изисква мерките, установени със съответната законова разпоредба, да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане. В настоящия случай значението и точните последици на изискването за пропорционалност в контекста на приложимата правна норма са лесно разбираеми: наложените санкции не трябва да надхвърлят строго необходимото за постигането на законно преследваната цел. Също така е напълно ясно с оглед на какво санкциите трябва да бъдат пропорционални: те би трябвало да съответстват на тежестта на извършеното нарушение. Накратко, в областта на санкциите принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на съответната санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. По-специално в настоящия случай това означава, че преценката трябва да се вписва в специфичния контекст на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. б от ЗДДС, която определя целите и рамката на прилагане на изискването за пропорционалност. В процесния случай е налице деклариран с подадените справки декларации резултат за всеки един от процесните пет данъчни периода ДДС за внасяне, както и по влязъл в сила ревизионен акт, ако не бъде прекратена регистрацията на дружеството, съществува риск от деклариране и невнасяне на задължения за ДДС в бюджета и съответно данъчни загуби, а нормата на чл. 176 от ЗДДС се намира в глава "Двадесет и пета" от закона - "Правомощия на органи по приходите и предотвратяване на данъчни измами". Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява и да приспада ДДС след датата на връчване на акта за дерегистрация (чл. 83, ал. 3 от ДОПК). Съобразно и практиката на Съда на Европейския съюз, принципът на пропорционалност изисква актовете да не надхвърлят границите на онова, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваната законна цел (решения от 13 ноември 1990 г., Fedesa и др., C331/88, т. 13 и от 12 септември 2007 г., Prym и Prym Consumer/Комисия, T30/05). При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, поради което на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение