Решение № 5821 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14771/2019 г.

ВАСVIII отделение20.05.2020 г.докладчик Росица Драганова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 165/1.11.2019 г., постановено по адм. дело № 193/2019 г. по описа на Административен съд – Търговище и вместо него постановява: ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане № 25/06/1/0.0.0738/3/01/04/01 от 01.08.2019 г., издаден от директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Велико Търново и ВРЪЩА преписката на директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Велико Търново за ново произнасяне в едномесечен срок по заявката за второ плащане на М. Янева по Договор № 25/06/1/0.0.0738 от 15.06.2016 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5821 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14771/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М. Янева, ЕГН [ЕГН], чрез адв. А. Моренов, срещу решение № 165/1.11.2019 г. постановено по адм. дело № 193/2019 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 25/06/1/0.0.0738/3/01/04/01 от 1.08.2019 г., издаден от директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/ - гр. Велико Търново, с който е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 25/06/1/0.0.0738 от 15.06.2016 г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 7 и т. 20 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., ведно с начислената лихва от датата на извършване на първото плащане по договора – 27.06.2016 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като съществено процесуално нарушение се сочи, че съдът не е обсъдил аргументите на жалбоподателката за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания АУПДВ. Излагат се подробни съображения за неправилно прилагане от първоинстанционния съд на тълкувателното Решение на СЕС по дело С-434/12 и по-точно за игнориране на съображения № 46 и № 48 и втория диспозитив на цитираното решение. Обосновават се доводи за неправилност на извода на административния орган, споделен от първоинстанционния съд, че Янева е създала изкуствени условия, за да получи предимство по мярката. Моли се за отмяна на решението и на АУПДВ и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне в определен срок при спазване на дадените указания по тълкуване е прилагане на закона. Ответникът – директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. Велико Търново, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд – Търговище е отхвърлил жалбата на М. Янева срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 25/06/1/0.0.0738/3/01/04/01 от 1.08.2019 г., издаден от директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/ - гр. Велико Търново, с който е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 25/06/1/0.0.0738 от 15.06.2016 г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 7 и т. 20 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., ведно с начислената лихва от датата на извършване на първото плащане по договора – 27.06.2016 г. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Приел е, че последният е издаден от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания за форма и при спазване на процесуалните правила. Изложени са мотиви, че актът е законосъобразен, като издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Направен е извод, че от приобщените доказателства, в хода на извършена проверка на представени документи, заявени данни и обстоятелства във връзка със заявлението на М. Янева, съпоставено със заявленията и приложените доказателства към тях, подадени от други кандидати, е установено наличие на факти, пораждащи съмнения за създадена схема за усвояване на европейски средства, чрез подставени лица. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението е неправилно. Основателно е възражението в жалбата, че съдът се е задоволил да възпроизведе установеното в хода на административното производство, като цялостно е игнорирал и не е обсъдил по никакъв начин представените от М. Янева доказателства и изложените аргументи за неправилност на изводите на административния орган за изкуствено създадени условия, целящи получаване на облага, но не и постигане на целите, за които се предвижда подпомагане. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, като счита същите за необосновани и изведени въз основа на съмнения, но не и на установени факти по делото. Наличието на родствени връзки между някои от посочените кандидати, пълномощника, лицето, изготвило документите за кандидатстване, могат само да представляват индиция за наличието на умишлена координация между тези лица, с цел установяване на изкуствени условия за финансиране, но не представляват пълно доказване на това обстоятелство, каквото следва да бъде проведено от административния орган, с цел доказване на законосъобразността на издадения АУПДВ. С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. В изпълнение на това правомощие на ДФЗ и след надлежно оправомощаване от директора на ДФЗ, директорът на ОД на ДФЗ гр. Велико Търново е издал процесния АУПДВ след провеждане на административно производство и обосноваване на изводи за наличие на обстоятелства по чл. 38, ал. 1, т. 7 и т. 20 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Неправилно съдът е приел, че при издаване на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил възражението на жалбоподателката, че с писмо изх. № 01-043-6500/106 от 21.02.2019 г. Янева е уведомена, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, вр. чл. 34, ал. 3 АПК, ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на АУПДВ, тъй като при извършването на административна проверка е установено, че са нарушени разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 7 и чл. 17, ал. 4 от Договор № 25/06/1/0.0.0738 от 15.06.2016 г., във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 7 и чл. 45, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., вр. § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Наредбата. Не е посочена хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 20 от Наредбата, приета за налична в издадения АУПДВ и на Янева не е дадена възможност да представи доказателства, оборващи извода за наличие на втори ръководител на нейното стопанство, а именно нейният баща Н. Петров. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 7 и т. 20 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато е създал изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярката и през периода на изпълнение на бизнес плана се установи, че стопанството на ползвателя има втори ръководител. Изводите за наличие на посочените основания за отказ на помощта и връщане на предоставената такава, административният орган е обосновал с наличието на еднакви факти и обстоятелства, посочени в бизнес плана и заявлението на М. Янева и на С. Вутова – също бенефициент по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за развитие на млади земеделски стопани", сключила договор с № 25/06/1/0.0.0720 от 6.06.2016 г. Двете лица са сключили договори за аренда на земеделски имоти за засаждане на площи с малини с едно и също лице Н. Петров, който действа и като техен пълномощник. Посадъчният материал за малиновите насаждения е закупен от един и същ доставчик. Изложени са съмнения, че малиновите насаждения са направени от майката на М. Янева в предходен период. Установено е захранване на банковата сметка на Янева от нейната майка, както и че наетите в стопанството й работници в предходен период са работили в дружеството на баща й, в което от месец юли 2016 г. се осигурява и жалбоподателката. Както изрично е посочено в Становище изх. № 05-2-043/72 от 17.06.2019 г. на директора на Дирекция "Правна" на ДФЗ, в т. 39 от Решение от 21 юли 2005 г. по дело С-515/03 СЕС посочва, че за да се докаже наличието на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер, от една страна е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване. В коментираното, както в процесния АУПДВ, така и в обжалваното съдебно решение, Решение на СЕС от 12 септември 2013 г. по дело С-434/12 се пояснява какво следва да извърши съдът при преценката си за наличие на обективния и субективния елемент за доказване на наличие на злоупотреба. Във връзка с обективния елемент следва да бъдат разгледани обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент трябва да бъдат разгледани обективните обстоятелства, които позволяват да се направи изводът, че с изкуствено създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. По-нататък в § 46 от решението си СЕС посочва, че независимо че установените обстоятелства във връзка със съществуването на правна свързаност между кандидатите за помощ, дори функционална несамостоятелност на различните разглеждани инвестиционни проект, наистина са белези, въз основа на които може да се приеме, че необходимите условия за получаване на плащания са изкуствено създадени, това все пак не изключва необходимостта тази преценка да се извърши с оглед на всички обстоятелства в конкретния случай. По-конкретно съдът следва да се увери, че от всички обективни елементи по делото се установява, че основната цел при избора на условията, свързани с разглежданите инвестиционни проекти, е плащането на помощите въз основа на схемата за подпомагане, без да е налице никаква друга причина, свързана с целите на посочената схема. Това в конкретния случай не е сторено от първоинстанционния съд, който се е задоволил да преповтори установеното от административния орган и безрезервно да приеме правните му изводи, без да формулира самостоятелни мотиви. Основателно е възражението на касатора, че нито административният орган, нито първоинстанционният съд, позовавайки се на посоченото решение на СЕС не коментират диспозитива в отговор на втория въпрос от преюдициалното запитване, който гласи, че член 4, § 8 от Регламент № 65/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. В този смисъл, нито административният орган, нито съдът са изложили конкретни мотиви за преценката си, че горепосочените индиции за свързаност на проектите на М. Янева и С. Вутова, с проекти реализирани и от други лица от семейството на Янева – нейните баща, майка и брат, говорят единствено за изкуствено създадена конструкция за получаване на средствата по схемата за подпомагане, а не за семейна приемственост и нормално развитие на производството на отглежданите култури, които са характерни за региона. При кандидатстване за подпомагане по една и съща мярка, от хора, които са роднини или членове на едно семейство, или свързани по някакъв друг начин, не е необичайно и е житейски съвсем обосновано да бъдат изготвени сходни или еднакви проекти за кандидатстване, особено при използване на консултант. Житейски обосновано е и използването на един и същ доставчик на посадъчен материал. Не е необичайно и упълномощаването между роднини за извършване на правни действия, като сключване на договори или пък внасяне на суми по банкови сметки. В същото време, нито се доказва, нито дори се твърди, че бенефициерът по мярката М. Янева е фиктивен такъв и не участва в управлението и развитието на стопанството със собствени сили и средства. Докато необходимостта от подпомагане при управлението на стопанството е установена от касаторката с представено удостоверение за раждане на дете по време на проверявания период. Съгласно чл. 5, т. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, постигането на целите за развитие на селските райони, допринасящи за стратегията "Европа 2020" за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, следва да се осъществява чрез шест приоритета, един от които е улесняване на навлизането на земеделски стопани с подходяща квалификация в селскостопанския сектор, и по-специално приемствеността между поколенията. Следователно участието на лица от едно семейство в отглеждането на определени земеделски култури, чрез подпомагане и предаване на опит, не е забранено, а дори е въздигнато в приоритет на подпомагането по ЕЗФРСР. С оглед на изложеното следва да се приеме, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна обжалваното съдебно решение. Вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменен оспореният АУПДВ и преписката да бъде върната на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Велико Търново за ново произнасяне по заявката за второ плащане, при съобразяване с мотивите на настоящото решение. При този изход на спора, следва да бъде отменено решението и в частта на присъдените в полза на администрацията съдебни разноски. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските, направени пред двете инстанции, но предвид липсата на искане за това в настоящото и в първоинстанционното производство, такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,