Решение № 9188 от 16.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3800/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Туртански, гр. Мизия, [улица] срещу Решение 14 от 15.01.2021 г. на Административен съд Враца по административно дело 542/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Туртански срещу Решение 309р-13113 от 07.10.2020 г. на началника на Районно управление [населено място], с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия му е отказано подновяване на разрешение за съхраняване, носене и употреба на късоцевни огнестрелни оръжия.

Касационният жалбоподател С. Туртански, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е обсъждал приложимостта на чл. 78, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), тъй като органът не е изследвал приложимостта на тази разпоредба и именно това прави акта му незаконосъобразен. В акта органът се е позовал на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, но не са обсъдени изложените в заявлението за подновяване на разрешителното факти и обстоятелства и не е извършена преценка с оглед на дългогодишната му служба като служител на [наименование] в [наименование].

Неправилен счита извода на съда за съответствие на оспорения акт с целта на закона като не е отчетено значението на специалната разпоредба на чл. 78 ЗОБВВПИ. Органът е следвало да мотивира акта си с отпадане на причината, поради която разрешителното е било издадено, но съдът не е взел предвид тази незаконосъобразност на акта.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което с което да отмени оспорения акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Д. Димитрова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба началникът на Районно управление [населено място] в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи [населено място], не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 21, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. С. Туртански притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие късоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев пистолет Глог 26, кал. 9 х 19 мм, BLW848 и пистолет Марголини, кал. 22 LR, 891634 и боеприпаси за тях със срок 16.09.2020 г.

2. На 15.08.2020 г. г-н Туртански подава заявление за подновяване на разрешението с приложени всички изискуеми от чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ документи и посочена цел самоохрана.

3. По заявлението са извършени необходимите проверки като е установено, че по отношение на г-н Туртански не е налична информация за посегателство срещу личността и имуществото му.

4. На 24.09.2020 г. г-н Туртански е уведомен да представи мотиви и доказателства за необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие.

5. На 29.09.2020 г. г-н Туртански представя молба, в която сочи, че в периода 1989 г. 2010 г. е бил служител на [наименование] с месторабота [наименование] като излага съдържанието на функциите и сочи, че понастоящем е пенсионер, но след пенсионирането си е ползвал оръжие за самоотбрана по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.

6. На 07.10.2020 г. с Решение 309р-13113, издадено на основание чл. 87, ал. 3 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, началникът на Районно управление [населено място] отказва подновяване на разрешение за съхраняване, носене и употреба на късоцевни огнестрелни оръжия за самоотбрана на г-н Туртански късоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев пистолет Глог 26, кал. 9 х 19 мм, BLW848, и пистолет Марголини, кал. 22 LR, 891634, и боеприпаси.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, актът е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Съдът приема, че с оглед на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ обосноваването на необходимостта от придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие е абсолютна предпоставка за издаване на разрешение, която важи при всички хипотези на искания за издаване на разрешения по реда на глава четвърта от закона, включително и това по чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ. В хипотезата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ органът не е освободен от задължението да събере доказателствата по чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ, което в случая е сторено. Органът служебно изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешението, но не и на твърдяната необходимост като правопораждащ юридически факт. Доказателствената тежест за установяване на необходимостта е на заявителя, а в случая той не е доказал такава.

Съдът приема, че доводите на жалбоподателя, че е бивш служител на [наименование] не обосновават необходимостта по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Без правно значение съдът приема и факта, че на жалбоподателя е било издавано разрешение, тъй като законът не въвежда различни условия, на които трябва да отговаря лицето, в хипотеза, когато вече му е било издавано разрешение.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Единственият спорен по делото въпрос е за обосноваността на заявлението с оглед на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Както приема и първоинстанционният съд, за да е налице изпълнение на изискването по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна.

В случая касаторът е посочил като причина за исканото разрешително самоохрана. Самоохраната не е предвидена като основание за издаване на разрешение в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Самоохраната е предвидена като основание за издаване на разрешение за служебни цели чл. 6, ал. 2 ЗОБВВПИ, а не за граждански. Като основание за издаване на разрешение за граждански цели в точка 1 на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ е предвидена самотбраната. Независимо от тази непрецизност на изказа на касатора очевидно органът е приел, че става въпрос за искане за издаване на разрешение за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ сочената от касатора чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ не съществува. С оглед на това първото изискване на закона е спазено. Но освен посочването на една от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината, т.е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана.

От доказателствата по делото не се установява наличието на такива доказателства. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че твърдяното от касатора основание не е доказано при условията на пълно и главно доказване. Факта, че на касатора е било издавано разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие, както правилно приема и първоинстанционният съд е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок, а безсрочно. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично на пет години, съгласно чл.84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително за продължава срока му на действие или да преценява прекратено ли е действието на фактите и обстоятелствата, поради които е издадено предходното разрешително.

Факта, че касаторът е получил разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие в качеството на служител на [наименование] с прекратено правоотношение сам по себе си не е основание за автоматично продължаване на разрешението. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешително. Нормата е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в раздел Общи положения на главата четвърта Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия. Визираното в чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ касае единствено компетентния орган и вида на документите, които лицата служители на [наименование] с прекратено служебно правоотношение, представят за издаване на разрешение. Това значи, че разпоредбата се явява специална по отношение на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ, но само в частта, в която регламентира по различен начин изискванията, които са регламентирани и в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. В останалата част разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не изключва приложимостта на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Наред с това разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не значи, че тогава, когато на служител на визираните ведомства веднъж е издадено разрешително за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели автоматично следва да му бъде удължаван срока на разрешителното.

Именно поради горното значение на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ и органът е извършил преценка за съответствие на заявлението с изискванията на разпоредбата само досежно изискуемите документи, но се е позовал на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за да прецени основателността на искането.

Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд