Решение № 7563 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4094/2016 г.

Решение № 7563 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4094/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от юрк. Н. С., в качеството му на пълномощник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", срещу Решение № 119 от 19.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1884/2015 г. от Административен съд П. с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна. Ответната страна - "Силвестро" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от управителя Д. Р. Ц., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд П. е уважил частично исковата молба на "Силвестро" ЕООД за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 790 (седемстотин и деветдесет) лева, представляващи разноски за адвокатска защита, вследствие от отменено, като незаконосъобразно, Наказателно постановление № 26-2602185 от 30.09.2014 г. на Д. Д. "Инспекция по труда" - Х., и е осъдил И. А. "Главна инспекция по труда" да заплати на ищеца сумата 405 (четиристотин и пет) лева разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Решение № 49 от 31.03.2015 г. постановено по а. н. д. № 15/2015 г. на Районен съд С. е отменено, като незаконосъобразно, НП № 26-2602185 от 30.09.2014 г. на Д. Д. "Инспекция по труда" - Х., с което на "Силвестро" ЕООД е било наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 264 КТ. Това решение е оставено в сила с Решение № 161 от 02.07.2015 г., постановено по к. н. а. д. № 135/2015 г. по описа на Административен съд Х. В производствата по горепосочените дела, "Силвестро" ЕООД е заплатил за адвокатска защита сумата от общо 790 (седемстотин и деветдесет) лева, съгласно представен по а. н. д. № 15/2015 г. на по описа на Районен съд С. договор за правна защита и съдействие (л. 43) сума в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, както и представен по к. н. а. д. № 135/2015 г. по описа на Административен съд Х. договор за правна защита и съдействие (л. 17) сума в размер на 540 (петстотин и четиридесет) лева. По отношение търсената като обезвреда сума от 59,99 (петдесет и девет и деветдесет и девет) лева, представляваща имуществени вреди за разходи за заплатено от него гориво (посочени като транспорти такива за три съдебни заседания в градове, различни от седалището на търговеца), от събраните доказателства съдът е приел, че явяването на управителя на дружеството и правеното на повторен разход с оглед защита на правата му пред касационната инстанция не се явява неминуем и задължителен, т.е. не е пряка последица от необходимостта дружеството да защити интересите си, а е резултат от личната преценка на управителя му да присъства в открито съдебно заседание, за което не е бил задължен от процесуалния закон или от съда. С оглед на тези изводи решаващия съд е отхвърлил тази претенция като неоснователна. Въз основа на тази фактическа установеност, решаващият съд е приел от правна страна, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал посочените касационни нарушения. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът - наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. В този смисъл е постановеното Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., в което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. На последно място настоящата инстанция следва да отбележи, че правилно съдът от първата инстанция е отхвърлил претенцията за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 59,99 (петдесет и девет и деветдесет и девет) лева, представляващи транспортни разходи за гориво, тъй като този разход не е в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение