Решение № 7622 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 916/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. (ОПРР) срещу Решение 24644 от 25.11.2024 г. на Административен съд София-град по адм. дело 7607/2024 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-36-1059 от 14.11.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което на Столична община е отказана верификация на разходи в размер на 1 218,48 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, ред. ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във вр. с чл. 152 и чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чл. 53, 54 и 58, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), чл. 175, ал. 2, чл. 143 и сл. КТ, чл. 18, ал. 1 от Наредбата за медицинска експертиза и чл. 10, ал. 2, т. 2, б. а от Постановление 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 - 2020 г., в сила от 05.08.2016 г.

Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите по делото, като оспорва изводите на първоинстанционния съд. Твърди, че процесните разходи са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ в редакцията с ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г., приложима на основание съгласно § 70 ЗИД на ЗУСЕФСУ. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответната страна, ако такова се претендира над установения минимум.

Ответникът по касационната жалба Столична община, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага аргументи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Прави искане първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение РД-02-36-1059 от 14.11.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което е постановен отказ за верификация на разходи в размер на 1 218,48 лв. по искане на Столична община за окончателно плащане, както следва:

1. разходи в размер на 984,97 лв. за ръководител на проект, координатор, експерт по СМР като правно основание за посочени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), във връзка с чл. 53 и 54, чл. 58, ал. 1 ЗДСл, чл. 143 и сл. КТ, чл. 18, ал. 1 от Наредбата за медицинска експертиза - за вменените по реда на чл. 21, ал. 4 ЗДСл задължения във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 2, б. а от ПМС 189/2016 г.;

1. разходи в размер на 233,51 лв. за експерт финансово-счетоводна дейност като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), във връзка с чл. 152, чл. 153, ал. 1, чл. 175, ал. 2, чл. 143 и сл. КТ, чл. 18, ал. 1 от Наредбата за медицинска експертиза - за вменените по реда на чл. 107а, ал. 9, т. 1 КТ задължения във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 2, б. а ПМС 189/2016 г.

Според административния орган нарушението на горните разпоредби е допуснато поради отчетена работа на членовете на екипа по проекта по време на платен отпуск, отпуск поради временна неработоспособност и почивни дни. Макар полагането на труд по договорите да е извън установено работно време, то не следва при изпълнение на задълженията по тях да бъдат нарушавани императивни норми на трудовото законодателство в областта на правото на отпуск и почивка на служителите, още повече че същите получават за посочения период възнаграждение/обезщетение.

Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което е отменил административния акт в обжалваната му част по т. 1.

Обжалваното съдебно решение е постановено при ново разглеждане на делото, след като предходното е било отменено с Решение 8077 от 28.06.2024 г. по адм. дело 3786/2024 г. на ВАС. Във връзка с новото разглеждане на делото задължителните указания на касационната инстанция са съдът да изложи конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Решение е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

При проверка на съдържанието на обжалваното съдебно решение касационната инстанция констатира, че в края на всяка страница се прекъсва логическата последователност на мотивите на съда текстът е форматиран извън границите за отпечатването му, поради което всяко последно изречение от съответната страница не е завършено. Това налага отмяна на съдебното решение поради допуснато съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Тъй като тази отмяна е повторна и спорът не е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция следва да допусне съдебно-счетоводна експертиза и да насрочи делото в открито съдебно заседание чл. 227, ал. 2 АПК. Ответникът следва също така да бъде задължен да представи заверено копие на писмо вх. 99-00-6-522/1/22.06.2017 г. на МТСП, цитирано на стр. 5 от административния акт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 227, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение