Решение № 7819 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3379/2021 г.

Решение № 7819 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3379/2021 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Д., подадена чрез адвокат Е. Атанасов, против Решение № 18/19.01.2021 г., постановено по административно дело № 265/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД 04-288/11.03.2020 г. на Кмета на Община Дупница, нареждаща му на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ да премахне обект "Ламаринен гараж № 7", разположен в имот общинска собственост с идентификатор 68789.17.453по Кадастралната карта на гр. Дупница. В касационната жалба се сочи неправилност на решението, като се оспорват възприетите от съда правни изводи за законосъобразност на процесната заповед, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. От ответната страна – Кмет на Община Дупница е постъпил писмен отговор срещу касационната жалба, с молба да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Процесната заповед е издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, въз основа на констатациите, съдържащи се в протокол от 05.11.2019 г. на назначената за целта комисия при Община Дупница, след като е установено наличието на обект – гараж № 7, неподходящ по местонахождение, тъй като е разположен в имот общинска собственост и по-конкретно в междублоковото пространство на бл. 4 и бл. 6, както, че същият е изграден от неподходящи материали – различни по вид ламарини, като неговото премахване е в интерес на естетиката, сигурността и спокойствието на гражданите. За да потвърди оспорената заповед, съдът е извършил задълбочен и пълен анализ на събраните доказателства, като е взел предвид и заключенията на двете вещи лица, изготвили съдебно-технически експертизи, които не са били оспорени от страните. Извършил е проверка на всички условия за законосъобразност на административния акт по смисъла на чл. 146 АПК, като изводите му относно компетентност на органа, издал заповедта, спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила са обосновани и правилни, поради което се споделят от настоящия съд. Налице е и съответствие на заповедта с материалния закон. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, кметът на съответната община може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Неподходящото местоположение на процесния гараж е установено от вещите лица, тъй като същият възпрепятсва достъпа до общинския имот, в който се намира от неговата задна част, което не позволява свободното му използване от останалите живущи лица. На следващо място, в хода на съдебното производство е установено и, че гаражът е изграден от неподходящи и разностранни материали, част от които са корозирали, с течове от покрива във вътрешността, което обуславя извода за неговата неестетичност и нехигиеничност. В този смисъл, неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за това, че констатациите на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ не отговаряли на действителната фактическа обстановка. Правилни са изводите, възприети от първостепенния съд относно адресата на процесната заповед. Действително, за предметния гараж не е налице първичен документ за собственост, но не е спорно обстоятелството, че е изграден от родителите и наследодатели на оспорващия, в качеството им на собственици на апартамент в блок 6, разполагащи със съответното право на строеж върху терена, поради което правилно е посочен като адресат на задължението по премахването му, тъй като се явява негов собственик по наследство. Възражението на оспорващия за това, че не е единствен наследник на родителите си, респективно единствен собственик на гаража, е обсъдено от първостепенния съд, който правилно е приел, че този факт не ограничава правото на административния орган да посочи като адресат само един от съсобствениците, още повече, че той е и негов ползвател. Доводът, развит в касационната жалба за това, че действителните размери на гаража не отговарят на посочените в заповедта, не променя крайния извод за нейната законосъобразност. Обектът е подробно описан, конкретно посочен с номер и точно местонахождение, в това число и върху нарочно изготвена за целта схема, тоест не възниква съмнение относно неговата индивидуализация. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, тъй като съдържащите се в него правни изводи са изведени въз основа на събраните по делото доказателства и установените с тях факти, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,