Решение № 13888 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7237/2009 г.

Решение № 13888 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7237/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на упълномощения от синдика процесуален представител на "Кремиковци" АД - в неплатежоспособност, гр. София, срещу решение № 15 от 20.03.2009 г., постановено по адм. д. № 4778/2007 г. на Административен съд-София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу решение по протокол № 2ж от 2.08.2007 г. на комисията по чл. 45, ал. 2 ЗПБ, назначена от министъра на икономиката и енергетиката, да проведе конкурс за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище "Козяк". В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Те се обосновават с твърдения, че акционерното дружество не е било призовано за проведеното съдебно заседание, на което е даден ход за разглеждане на жалбата по същество. По този начин съдът е нарушил процесуалното право на участие и защита на страната, която не е могла да представи доказателствата си, а съдът не е изпълнил и задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. На следващо място се твърди, че незаконосъобразно и в нарушение на материалния закон съдът е приел, че "Кремиковци" АД-в неплатежоспособност е бил правилно отстранен от участие в концесионната процедура. Според касатора въведените изисквания в чл. 6, ал. 4 от конкурсните условия са в нарушение на закона. Те не са предвидени и чл. 23 и чл. 26 ЗПБ. Твърди се, че конкурсната документация не е оповестена публично, което също било нарушение на материалния закон. По изложените в касационната жалба съображения се моли, решението да се отмени, а настоящата инстанция реши спора по същество, като отмени решението на конкурсната комисия, за недопускане на касатора до участие в конкурса. Направено е и алтернативно искане в случай на констатирано нарушение на съществени процесуални правила делото да се върне за ново разглеждане. От процесуалния представител на министъра на икономиката и енергетиката, а понастоящем и на туризма, който е назначил комисията, чието решение се оспорва, е постъпило възражение по реда на чл. 163, ал. 2 АПК. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По наведените доводи и твърдения в касационната жалба са направени възражения, като са приложени и решенията на Министерския съвет за прекратяване на сключени с касатора концесионни договори. По подробно изложените съображения се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на съда е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с относимите към спора факти. Счита, че правилно комисията не е дала възможност на жалбоподателя да отстрани допуснатият пропуск. При наличие на съществуващи основания за недопускане до участие, които не могат да бъдат отстранен, е било излишно отстраняването на пропуска. Счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна по следните съображения: Административният съд-София-град е бил сезиран с жалба, подадена от "Кремиковци" АД срещу решение по протокол № 2ж от 2.08.2007 г. на комисията по чл. 45, ал. 5 ЗПБ, назначена от министъра на икономиката и енергетиката. С оспореното решение жалбоподателят не е бил допуснат до участие в концесионната процедура, открита с решение № 406 от 14.06.2007 г. на Министерския съвет на Република България за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 2 ЗПБ - неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали-варовици от находище "Козяк" в община Сливница. От приложените към делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно правното основание на решението на МС за откриване на концесионната процедура за добив на подземни богатства - чл. 5, т. 3 във връзка с чл. 45, ал. 1 и 3, и във връзка с чл. 47, ал. 4 ЗПБ. Съдът е приел, че в решението на МС се съдържат всички реквизити, визирани в чл. 45, ал. 3 ЗПБ. Определеният орган, на който е възложено провеждането на концесионната процедура е министърът на икономиката и енергетиката. В т. 15, т. 16 и 17 от решението на МС е предвидено, че конкурсните условия, критериите за оценка на предложенията на кандидатите и тяхната относителна тежест се определят в конкурсните книжа, изготвени в съответствие с чл. 45, ал. 5 ЗПБ, като кандидатите за участие в конкурса трябва да отговарят на изискванията, поставени в конкурсните книжа, както и на чл. 23, ал. 1 ЗПБ. Назначената от министъра на икономиката и енергетиката конкурсна комисия е изготвила конкурсните книжа, които представляват част от документацията по конкурса, а те са утвърдени от упълномощения да проведе концесионната процедура министър. На свое заседание, проведено на 2.08.2007 г., назначената конкурсна комисия не е допуснала до участие жалбоподателя, защото не е отговарял на формалните изисквания за участие, поставени в чл. 6 от конкурсните условия към кандидатите. Били са представени копия вместо оригиналите на декларациите на членове на управителните органи за съдимост. Комисията е обсъдила и наличието на производство по обявяване в несъстоятелност, а липсата на декларация по чл. 6, ал. 4, т. 3 от конкурсните условия. На комисията е била служебно известната информацията за прекратяването на три концесионни договора с този кандидат, единият от които е и за "Козяк"-обекта на концесията. Договорите са били прекратени през 2004 г. едностранно от концедента поради неизпълнение на основани задължения и условия от концесионера. Комисията е приела, че декларация за липсата на обстоятелствата по чл. 6, ал. 4, т. 3 от конкурсните условия не би могла да бъде представена от кандидата, поради което е взела решението си той да не бъде допуснат до участие в концесионната процедура. При така установените релевантни факти съдът е направил правни изводи, че оспорването е неоснователно. Конкурсната комисия е спазила въведените изисквания на конкурсните условия към кандидатите, поради което жалбоподателят правилно не е бил допуснат до участие. Съдът е направил съпоставка между ЗПБ и уредената в него процедура за предоставяне на концесия за добив със ЗК, като е приел, че ЗПБ е специален закон по отношение на ЗК, но за неуредените в специалния закон случай може да се приложат нормите на общия закон, които ги уреждат. Съдът е приел, че утвърдените от министъра на икономиката и енергетиката конкурсни условия и поставените с тях изисквания към кандидатите за участие са в съответствие с чл. 23, ал. 1 ЗПБ в редакцията на текста към момента на възникналото административно правоотношение. Според съда при определянето на конкурсните условия за участие министърът на икономиката и енергетиката действа при условията на оперативна самостоятелност, като се е позовал на чл. 7, ал. 2, т. 5 и чл. 45, ал. 5, т. 2 ЗПБ, поради което съдебният контрол върху тях е изключен. По всеки един довод, наведен в жалбата съдът е изложил обосновани мотиви защо не го възприема за основателен. Твърдяното нарушение на чл. 46, ал. 3 ЗПБ, допуснато от комисията съдът е възприел като несъществено, предвид липсата на поставените изисквания в чл. 6, ал. 4 от условията за участие в конкурса и невъзможността те да бъдат отстранени. Като краен резултат съдът е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на съществени процесуални правила. За съдебното заседание проведено на 25.02.2009 г. съдът е приложил нормата на чл. 50, ал. 3 ГПК по отношение на жалбоподателя. Призовката е върната от длъжностното лице с отбелязване, че законният представител на акционерното дружеството е напуснал страната, като сведението е дадено от Тодор Чобанов, началник отдел "ЮРК", а това е началникът на отдел "Правен" на жалбоподателя, упълномощен с пълномощно на лист 49 от адм. д. № 9609/2007 г. по описа на Върховния административен съд и упълномощен с пълномощно от синдика на жалбоподателя с пълномощно на лист 174 от адм. д. № 4778/2007 г. на Административен съд - София-град. Пълномощното на Тодор Чобанов не е оттеглено, от което следва, че дружеството жалбоподател е било уведомено за насроченото съдебно заседание и е могло да бъде надлежно представлявано. Бездействието на страната да защити правата си и докаже твърденията си не е нарушение на съществени процесуални правила, допуснато от съда. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Според чл. 23, ал. 1 ЗПБ, в редакцията на текста действала към 2002 г., едно от изискванията на законодателя за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства, е физическите и юридическите лица да имат надлежна регистрация като търговец и да притежават необходимите за извършване на съответните дейности технически, управленски и финансови възможности. Изискването за финансова възможност на кандидата за участие в процедурата и начинът на неговото доказване не е самоцелно и въведено само в ЗПБ. Това изискване като червена нишка е прокарано както в ЗК, така и в ЗОП и ЗПСК, включително и в НТК, свързана с прилагането му. Логиката на законодателя е ясна и се отнася до финансовата стабилност на кандидата или участника. Сключването на договор с финансово нестабилна страна автоматично води до затруднено или лошо, а в някои случаи и лисващо изпълнение на поетите задължения. От приложените доказателства по делото е видно, че срещу жалбоподателя са образувани три дела за обявяването му в несъстоятелност, а тези доказателства едва ли сочат на стабилно или добро финансово положение. Фактът, че дружеството е обявено и в неплатежоспособност е доказателство за правилните изводи на комисията за недопускането му до участие, поради това, че срещу него са започнати процедури за обявяване в несъстоятелност. На следващо място към отговора на ответната по касационната жалба страна са приложени и трите решения на МС, обнародвани в посочените държавни вестници, които доказват по един безспорен начин, че жалбоподателят е бил концесионер по три договора, които едностранно са прекратени от концедента поради неизпълнение на задълженията по тях. Тези факти, неоспорени и при първоинстанционното разглеждане на жалбата потвърждават правилността на решението на комисията за недопускане до участие, поради това, че жалбоподателят не отговаря на поставеното условия в чл. 6, ал. 4, т. 2 от условията за участие в концесията за добив. Правилни са изводите на съда, че не даването на възможност на дружеството да отстрани нередовността на подадените от него документи не е съществено нарушение на чл. 46, ал. 3 ЗПБ. В случая отстраняването на пороците относно декларациите на членове на управителните органи не би могло да санира другите две условия, на които дружеството не отговаря тези по чл. 6, ал. 4, т. 1 и 2 от условията за участие, поради което резултатът - недопускане до участие би бил същият. На последно място неоснователен е и доводът, че решението на съда е необосновано. Съдът е събрал всички относими към спора писмени доказателства, които е обсъдил ведно с приложимото материално право, въз основа на което е извел и правните си изводи. По изложените съображения при постановяване на решението си административният съд не е допуснал пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението ще следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение