Решение № 1957 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6143/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Куюмджиев, чрез адв. Димитров и адв. Милева като процесуални представители, против решение 6332 от 31.10.2022 г., постановено по адм. дело 11488/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство към Министерски съвет. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което оспореният административен акт да бъде обявен за нищожен, респ. отменен като незаконосъобразен, а в случай, че се прецени наличието на извършено съществено нарушение на процесуалните правила - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касаторът претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Подадена е и жалба срещу решение 3116 от 11.05.2023 г. по същото дело, с което на основание чл. 175 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първото решение. Касаторът излага доводи за неговата неправилност в частта с характер на определение, с която е оставено без разглеждане оспорването по искането му за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендира отмяната на съдебния акт в тази част. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез юрк. Механджиева като пълномощник, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на първата касационна жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение в частта, в която е отхвърлено оспорването срещу заповедта с искане за прогласяване на нейната нищожност. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежна страна срещу съдебни актове, които са неблагоприятни за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство към Министерски съвет, с която на основание чл. 20, ал. 2 и чл. 73 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (отм.) са одобрени кадастралния, застроителния и регулационния планове на вилна зона гр. Банкя, с поправките на СТУСА при СНС, отразени в протокол 51 от 3, 6 и 11.12.1985 г. и 54 от 19.12.1985 г. и на ВСТСУСА специализиран състав на ТСУ протокол ВС-01-1 от 16.01.1987 г., по съответните цветни линии, надписи и цифри. С обжалваното решение 6332 от 31.10.2022 г. е отхвърлена жалбата на Я. Куюмджиев срещу заповедта като неоснователна. С второто решение 3116 от 11.05.2023 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първото, който да се чете в смисъл, че се оставя без разглеждане жалбата на настоящия касатор срещу оспорената заповед РД-02-14-92/26.02.1987 г. с искане за отмяната й като незаконосъобразна поради липса на правен интерес към момента на издаване на акта и се отхвърля по отношение на искането за прогласяване на нейната нищожност като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът приема, че в случая имотът на жалбоподателя попада в терени, предвидени за обществени мероприятия - парцел II за озеленяване" и улица, което става с регулационен план по чл. 21 ЗТСУ (отм.). Според съда отреждането на имот за улица по такъв план няма непосредствено отчуждително действие, а съгласно чл. 83 от ППЗТСУ (отм., в приложимата редакция) застроителните и регулационни планове за обществени мероприятия, плановете по вертикалното планиране и другите подробни планове влизат в сила от деня на одобряването им, поради което е без правно значение дали е имало обнародване на оспорената заповед в Държавен вестник, респ. това не влияе на срока за оспорване по реда на чл. 145 ЗТСУ (отм.) във вр. с чл. 295 ППЗТСУ (отм.). Посочва, че за жалбоподателя не е налице правен интерес да оспори законосъобразността на заповедта, тъй като към момента на постановяването й той не е бил собственик на имота и не му се е дължало съобщаване на акта. Обоснован е извод за недопустимост на жалбата в тази част. Поради това съдът приема, че не следва да се произнася по доводите за незаконосъобразност на административния акт, а само по искането за обявяване на неговата нищожност, което се явява допустимо предвид ТР 3/2013 г. по тълк. дело 1/2012 г. на ООС на ВАС и чл. 149, ал. 5 АПК, тъй като за Куюмджиев е налице правен интерес от оспорване на административния акт като собственик на ПИ с идентификатор 02659.2194.2012 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Банкя съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Излага съображения, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съгласно разпоредбите на чл. 73 ППЗТСУ (отм., в относимата редакция) и § 1 ДР ЗТСУ (отм., ДВ, бр. 102/1977г.), в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно противоречието с материалния закон приема, че то води до нищожност само, когато е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган, а в конкретния случай възраженията на жалбоподателя са свързани с недовършване на процедурата по отчуждаване на имота му и отказът да се допусне исканото от него изработване на проект за изменение на одобрения с оспорената заповед регулационен план, касаещо друга процедура. Посочва, че преследваната с издаването на оспорения акт цел напълно съответства на законоустановената. По тези съображения приема липсата на пороци, обосноваващи неговата нищожност, поради което отхвърля жалбата в тази част като неоснователна. Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 4 АПК по искането за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, поправено с решение 3116 от 11.05.2023 г., е правилно по следните коригиращи съображения: Изводът на съда, че с оспорената заповед са одобрени регулационен и застроителен план за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.), които по силата на чл. 83, ал. 3 ППЗТСУ (отм., редакция ДВ, бр. 48/1985 г.) влизат в сила от деня на одобряването им, не намира опора в данните по делото. Определянето на вида план и неговия обхват е от съществено значение както за преценката относно правния интерес и срочността на оспорването, така и за компетентността на издателя на акта. В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 20, ал. 2 ППЗТСУ. Съгласно тази разпоредба, когато кадастралният план не е одобрен до изработване на ЗРП, той се обявява, разглежда и одобрява от органите при условията и по реда, предвидени за застроителния и регулационен план (чл. 69 и сл. от ППЗТСУ (отм.), т. е. едновременно с тях. От съда не е съобразено, че в случая с оспорената заповед са одобрени три плана кадастрален, регулационен и застроителен на вилна зона, гр. Банкя, съставляваща значителна част от населеното място, което се установява от административната преписка. Втората посочена като правно основание в акта разпоредба по чл. 73 ППЗТСУ е относима към компетентността на издалия го административен орган. По делото е установено, че въз основа на нотариални актове от 1996 г. и 2021 г. жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот, съставляващ празно дворно място (бивша нива), находящо се в гр. Банкя, с административен адрес: [улица], с пл. 1730 по предходен план, а сега 1730А, кв. 16 по плана на гр. Банкя, м. [местност] , целият имот с площ от 1383 кв. м. по документ за собственост, а по графични данни 1311 кв. м., който е нанесен с идентификатор 02659.2194.2012 по КККР на гр. Банкя, одобрени със заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК. Процесуалноправният интерес е средство за защита на материални права. За да бъде изпълнена тази цел, е необходимо да се установи връзка между съществуването на правата към момента на издаването на административния акт, към който се проверява законосъобразността му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, и носителя на тези права, макар и конкретният им титуляр при подаването на жалбата до съда да е различен поради прехвърляне на собствеността. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза идентифицирането на местоположението на имота на жалбоподателя по оспорената заповед е според отразяването му в одобрените през 2012 г. КК и КР въз основа на представените нотариални актове от 1996 г. и 2021 г. Не е спорно, че одобрените със заповедта от 1987 г. регулационен и застроителен план са действащи по отношение на територията, което се установява и от подаденото от Куюмджиев заявление за разрешаване изработването на проект за ПУП - изменение на плана за улична регулация и изменение на регулационния и застроителния план с цел образуване на нов УПИ II-2012 за жил. строителство по имотни граници на ПИ с идентификатор 02659.2194.2012, както и от мотивирано предложение към него. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че праводателите на касатора са били собственици на поземлен имот с отразени в предходен кадастрален план граници и местоположение към датата на издаване на оспорената заповед. Такъв се одобрява едва с процесния административен акт. От приетите по делото графични части не се установява имот с посочения в легитимиращите го актове планоснимачен номер 1730 по предходен план, а сега 1730А от кв. 16 по плана на гр. Банкя, м. [местност], да е нанесен в одобрения кадастрален и регулационен план, респ. той да попада в парцел II за озеленяване и в улица, както е установено от вещото лице. Такъв имот в границите му по одобрената в много по-късен момент кадастрална карта не съществува в графичната част на разработката нито като пл. 1730А, както фигурира в нотариалните актове, нито с друг номер. Като съседи на имота на жалбоподателя по документите за собственост са посочени парцели, които са нанесени в одобрените с оспорената заповед планове, но процесният имот не е отразен и не може да се идентифицира към момента на издаване на заповедта. След като жалбоподателят не доказва, че неговите праводатели са били собственици на поземлен имот, нанесен в предходен или в одобрените с оспорената заповед планове, то не се е дължало съобщаване на заповедта спрямо тях и съответно не е бил налице правен интерес те да оспорят акта. Това изключва и правния интерес на Куюмджиев да претендира отмяната му като унищожаем. Предвид изложеното изводът на съда за недопустимост на оспорването в тази му част е правилен. Решението по чл. 175 АПК1 с характер на определение в прекратителната част, е законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав констатира, че по отношение на обжалваното решение в частта, с която съдът се произнася по съществото на спора по искането за обявяване нищожността на заповедта, е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК. Не са осъществени възприетите от него предпоставки за легитимацията на Куюмджиев да оспори акта в хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ поради наличие на правен интерес към датата на подаване на жалбата до съда. Дори и при зачитането на нанасянето на имота в КК и записването в регистъра към нея на удостоверяващите правото на собственост актове, правният интерес на жалбоподателя, преценяван съобразно положението му към момента на подаване на жалбата, който е меродавният съгласно ТР 3 от 16.04.2013 г. по тълк. дело 1/2012 г., ОСК на ВАС, а не към този на издаването на заповедта, отново не е налице. Обективно няма как да бъдат засегнати и плановете да са съобразени с права, които са придобити години след издаване на заповедта. Както беше посочено, по делото не са представени доказателства, установяващи права на праводателите на оспорващия по отношение на имот, който да е предмет на одобрените с оспорената заповед планове. Самият жалбоподател се легитимира като собственик на имот, нефигуриращ в тях, с придобити права едва през 1996 г. Той би разполагал с правен интерес в случай, че неговите праводатели са носители на правото на собственост към датата на издаване на заповедта от 1987 г. по отношение на нанесен имот, който неправомерно да е отреден за озеленяване и улица, като твърдения в тази насока липсват в оспорването. Това заключение не влиза в противоречие с цитираното тълкувателно решение на ВАС. Проверката по основателността на жалбата по отношение искането за обявяване на нищожността на заповедта би била допустима при положителен отговор за съществуването на правата на праводателите към релевантния момент по чл. 142, ал. 1 АПК. Само в тази хипотеза може да се приеме, че за Куюмджиев като правоприемник на имот, засегнат от заповедта, е налице правен интерес от оспорването към датата на подаване на жалбата на основание чл. 149, ал. 5 АПК и то единствено спрямо този имот, а не изцяло. В случая обаче засягане на правата на праводателите не се установява, поради което за него липсва правен интерес да претендира и обявяването й за нищожна. Решението в отхвърлителната му част е постановено при отрицателната процесуална предпоставка по чл. 159, т. 4 АПК, поради което е недопустимо. Затова в тази част следва да бъде обезсилено, а делото - прекратено на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК. В жалбата до съда се излагат доводи за непривеждане в изпълнение на заповедта от 1987 г. и изтичането на сроковете за провеждане на отчуждителни процедури по чл. 208 ЗУТ. Тези въпроси са относими в друго производство и не обосновават правен интерес от оспорване на административния акт. Доколкото жалбоподателят претендира нанасяне на нов УПИ по границите на имота съобразно одобрената кадастрална карта, то тази цел не може да бъде постигната с отмяна на оспорената заповед или обявявяването й за нищожна, а по пътя на изменение на действащия план на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение