Решение № 1694 от 15.2.2023 г. на ВАС, V о.

ВАСПето отделение15.02.2023 г.докладчик Румен Йосифов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 245/30.06.2022 г., постановено по адм. д. 54/2022 г. по описа на Административен съд Враца.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Генов, гр. Враца, [улица], против решение 245/30.06.2022 г., постановено по адм. д. 54/2022 г. по описа на Административен съд Враца. Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Счита, че дисциплинарното нарушение не е доказано, защото липсва прокурорски акт досежно телесната повреда на пострадалия. Поведението му не може да се квалифицира като нарушение на етичните правила. Съдът не е отчел при определянето на вида и размера на наказанието обстоятелствата по чл.206, ал.2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), както и че няма налагани дисциплинарни наказания, а е бил награждаван. Оспорва доказателствената стойност на приложения по делото видеозапис, както и на част от свидетелските показания. Пред съда, чрез пълномощника си адвокат В. Боянова поддържа жалбата на изложените основания. Допълва, че дисциплинарната проверка е следвало да се развие след приключването на воденото по случая наказателно производство. Претендира разноски. Ответникът директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- Враца, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г. Генов против заповед 369з-2963/23.12.2021 г. издадена от директора на ОДМВР-Враца, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение със служителя, заемащ длъжност старши полицай в група Охранителна полиция към Районно управление (РУ)- Оряхово при ОДМВР-Враца, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е направил подробен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е взел предвид доводите и възраженията на страните е установил фактическата обстановка. За да отхвърли жалбата, административният съд е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решение е валидно, допустимо и правилно. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Конкретното дисциплинарно наказание е наложено за това, че на 17.06.2021 г. около 02.00 ч. Г. Генов, заедно с колегата си Б. Димитров, били на работа и със служебен автомобил посетили по подаден сигнал бензиностанция "Фар Петролиум" в [населено място], по повод проблем с клиент в нетрезво състояние. При пристигането си те установили лицето Б. Димитров от [населено място], който действително бил в нетрезво състояние. Доближавайки го Г. Генов внезапно и непредизвикано му нанесъл удар с юмрук в лицето, вследствие на което Б. Димитров паднал в безпомощно състояние по гръб на асфалта. Двамата полицаи го изправили и го привели до контейнер за смет на изхода на бензиностанцията. Хвърлили го на земята и му нанесли побой. Запис от монитор на системата за видео-наблюдение на бензиностанцията бил презаписан с мобилен телефон от Б. Димитров и впоследствие разпространен в приложението "messenger" в Интернет, като повечето от служителите на РУ-Оряхово са го гледали. За посетения сигнал на бензиностанцията няма изготвена докладна записка и/или заповед за задържане от Г. Генов за използвана от него физическа сила и приложено полицейско правомощие спрямо Б. Димитров. Това поведение на държавния служител е квалифицирано като "тежко дисциплинарно нарушение" по чл. 194, ал. 2, т. 4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс на държавните служители в МВР), вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (дейния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), за което законът задължително предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В съответствие с приложимия материален закон е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на Г. Генов е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките за прилагане от административния орган на разпоредбите на чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание са изпълнени. По смисъла на чл. 194, ал. 2 ЗМВР нарушение на служебната дисциплина представлява виновното неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за които се налагат предвидените в чл. 197, ал. 1 ЗМВР дисциплинарни наказания. Като "тежки нарушения на служебната дисциплина законодателят е определил "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот, по време на работа, в извънработно време и по време на отпуск, държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което е съвместимо с престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Всяко неспазване на тези правила се квалифицира като дисциплинарно нарушение. В конкретния случай е безспорно установено, че държавният служител недопустимо е упражнил физическо насилие над Б. Димитров. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение на закона чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 15 "Държавния служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме" и т. ЗЗ "Държавния служител при изпълнение на професионалните си задължения зачита правото на живот на всеки човек и неговото достойнство, като не извършва провокира или толерира какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или поведение". МВР е държавна институция с основни функция да брани законността в обществото, да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред и е недопустимо служител полицай, да не съобрази законността на своите действия, да прояви незачитане достойнството на гражданин, прилагайки безпричинно физическо насилие спрямо него. Въпреки твърденията за различна фактическа обстановка, касаторът не е ангажирал доказателства оборващи установените от административния орган факти. В тази връзка не се споделят и оплакванията в касационната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд при постановяване на съдебния акт, поради необсъждане в цялост на събрани доказателства. За да достигне до обоснования на доказателства извод за законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е извършил оглед в съдебно заседание на приобщения като доказателство видеозапис в присъствие на страните. Позовал се е и на свидетелските показания, включително на служителите на бензиностанция "Фар Петролиум", [населено място], от които безпротиворечиво се установява, че Г. Генов недопустимо и непредизвикано е упражнил физическо насилие над Б. Димитров. В хода на дисциплинарното производство е извършена и експертна справка на видеозаписа при която не са установени следи от манипулация независимо, че същият е презапис от записа на охранителната камера. Това прави неоснователно възражението, че видеозаписът не бил свален от надлежен източник. Неоснователни са доводите на касатора, че дисциплинарната проверка е следвало да се развие след приключването на воденото по случая наказателно производство. На Генов не е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено престъпление, поради което не е приложима нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната. Процесното деяние, извършено чрез действия, уронва престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно дисциплинарно-наказващият орган е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР служебното правоотношение на Генов е прекратено, както законосъобразно е приел и първостепенният съд. Не се кредитират доводите в жалбата за допуснато нарушение разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Видно от съдържанието на оспорения акт в същия се съдържат подробни мотиви относно вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание, включително относно тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата при извършването му, като и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, съобразно приложената по делото кадрова справка. Отчетена е липсата на налагани до сега дисциплинарни наказания, както и двете му награди, но това правилно е прието както от дисциплинарно-наказващият орган, така и от първоинстанционния съд, че не е основание за отпадане на отговорността, поради високата обществена опасност на настоящото деяние. Ето защо, доводите на касатора за неправилност и необоснованост на съдебното решение са изцяло неоснователни. Дисциплинарната отговорност на държавния служител от системата на МВР е ангажирана поради самия факт на неспазване на правилата на Етичния кодекс, с който той е бил запознат по съответния ред. Изводите на решаващия съд кореспондират със събраните по делото доказателства, формирани са след тяхната правилна преценка и настоящият състав изцяло ги споделя. Предвид изложеното касационният състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение