Решение № 7571 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 739/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Х. Х. М., чрез процесуален представител адв. Г. Сабриева, срещу Решение 158/23.11.2023 г., постановено по адм. дело 167/2023г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлено оспорването против Решение 2153-27-71/06.06.2023г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт град Шумен и потвърденото с него Разпореждане 2113-27-1665#7 от 05.04.2023г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване относно отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Наведените в касационната жалба възражения относно необоснованост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради нарушение на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Шумен, чрез процесуален представител Л. Илиева, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-27-71/06.06.2023г. на директора на ТП на НОИ Шумен и потвърденото с него Разпореждане 2113-27-1665#7 от 05.04.2023г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване, с което на лицето е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх. 2113-27-1665 от 14.12.2022г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, от първоинстанционния съд е прието за установено, че със заявление вх. 2113-27-1665/14.12.2022г. жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО. Към заявлението не са представени документи за осигурителен стаж, а е направено искане да се ползват писмените доказателства, намиращи се в пенсионното досие, представени към предходно заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. 2113-27-1484/25.10.2021г., което е приключило с постановяване на отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, обективиран в Разпореждане 2113 27-1484#8 от 24.02.2022г. на началника на отдел Пенсии при ТП на НОИ -гр.Шумен. С цитираното разпореждане за действителен осигурителен стаж на лицето е зачетен осигурителен стаж от втора категория - 04г. 08м. 29дни, от трета категория - 09г. 09м. 01дни, общ осигурителен стаж без превръщане - 14г. 06м. 00дни, от които 12г. 05м. 14дни действителен осигурителен стаж и 02 г. 06м. 16 дни недостигащ изискуем действителен осигурителен стаж. Въпросното разпореждане е връчено на оспорващия на 04.03.2022г., като по делото не е спорно, че не е обжалвано и е влязло в сила. С ново заявление 2113-27-1665/14.12.2022г. Х. Х. М. прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО, аргументирайки се и с допълнително придобития осигурителен стаж от 16.05.2022г. до 30.11.2022г. в размер на 00г. 06м. 15дни в Пиле - Надарево ЕООД, с. Плъстина, като прави искане за допълване на осигурителния стаж до необходимия минимум от 15 години. За установяване правото на пенсия, в хода на административното производство, от отдел КПК при ТП на НОИ Търговище, е извършена проверка на действителността на осигурителния стаж за периода от 16.05.2022г. 30.11.2022г., положен в Пиле Надарево ЕООД, с. Плъстина. Резултатът от проверката е обективиран в Констативен протокол КП-5-25-01292907/03.02.2023г., с който е установено, че осигурителният стаж е действително положен и данните за трудовото правоотношение в Регистър Трудови договори и Регистър на осигурените лица са коректно подадени. За изчисляване на индивидуалния коефициент на Х. Х. М., с писмо изх. 2113-27-1665#1 от 21.12.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, издадено на основание чл. 32, ал. 6 от Инструкция 5 от 30.06.2015г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудово-правни документи на прекратени осигурители без правоприемник, от сектор Осигурителен архив при ТП на НОИ Шумен е изискано да бъде издадено Удостоверение обр. УП 15 за периода 01.06.1987г.-13.06.1989г. за положения от оспорващия осигурителен стаж в МТС гр. Върбица. За посочения период административният орган приема за установено, че според данните от трудова книжка 370/25.10.1975г., лицето е работило при този осигурител от 16.06.1987г. до 13.06.1989г. и има приключен календарен осигурителен стаж от 02г. 11м. 27 дни. Въз основа на съхраняваните в сектор Осигурителен архив Шумен, при ТП на НОИ Шумен разплащателни ведомости, е издадено Удостоверение образец УП-15 5509-27-17/11.01.2023г., за времето от 01.06.1987г. до 31.05.1989г., като по данни от удостоверението, за м. 01, 02 и 03.1988г. Х. Х. М. е отработил дни, неотговарящи на пълен месец, а именно: през м.01.1988г. 17 работни дни; през м.02.1988г. - 14 работни дни и през м.03.1988г. 18 работни дни. Междувременно, във връзка с проверката на действителността на осигурителния стаж за периода от 16.05.2022г. 30.11.2022г., положен в Пиле - Надарево ЕООД, с. Плъстина, с Разпореждане 2113-27-1665#3 от 30.12.2022г. административното производство по заявление 2113-27-1665/14.12.2022г. на Х. Х. М. е спряно, на основание чл.98, ал.2, т.1, б. а КСО. След получаване на Констативен протокол КП-5-25-01292907/03.02.2023г., относно извършената проверка за действителността на стажа, положен от оспорващия в Пиле - Надарево ЕООД, с. Плъстина, както и след преценка на Удостоверение образец УП-15 5509-27-17/11.01.2023г., ръководителят по пенсионно осигуряване издава Разпореждане 2113-27-1665#7 от 05.04.2023г., с което е възобновено производството по заявление 2113-27-1665/14.12.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Х. Х. М., както и издава отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето по същото заявление. За да постанови този правен резултат, пенсионният орган приема, че оспорващият е роден на [дата]. и към датата на подаване на заявлението 14.12.2022г. е на възраст [възраст], която отговаря на изискуемата по чл.68, ал.3 КСО. Констатирано е, че въз основа на представените и събрани в хода на пенсионното производство доказателства, на лицето е зачетен следния осигурителен стаж: от втора категория - 04г. 08м. 29дни; от трета категория - 10г. 03м. 07дни; общ осигурителен стаж без превръщане - 14г. 11м. 25дни; действителен осигурителен стаж 14 г. 11 м. 25 дни, включително и периода на наборната военна служба. С оглед на изложеното ръководителят по пенсионно осигуряване формира извод, че е налице недостигащ изискуем действителен осигурителен стаж от 00 години 00 месеца и 05 дни, поради което отказва отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление 2113-27-1665/14.12.2022г. След анализ на приложимата нормативна уредба, първоинстанционният съд намира, че съгласно чл. 68, ал. 3 КСО, ако лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 през 2022г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 66 години и 10 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че в конкретния случай правилно е определен действителния осигурителен стаж на оспорващия от трета категория труд в размер на 14г. 11м 25 дни, респективно за него не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка по чл. 68, ал. 3 КСО, а именно придобит не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. По изложените съображения, отказът за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 и 3 КСО, е приет от първоинстанционния съд за постановен при правилно приложение на материалния закон, с оглед на съдържащите се в него мотиви. Върховният административен съд намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред първоинстанционния съд, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. В първоинстанционното производство са приобщени като доказателства разплащателните ведомости за III бригада Менгишево за месеците 01, 02 и 03 1988г., в които е открит жалбоподателят и въз основа на които е издадено Удостоверение образец УП-15 5509-27-17/11.01.2023г. От записите в тях се установява по безспорен начин броят на отработените дни през спорните периоди, като съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. 001 от 05.03.2021г., се констатира, че имената Х. Х. М. и В. Х. М. (с което име лицето фигурира в разплащателните ведомости), са на едно и също лице. Въз основа на данните в разплащателните ведомости се установява, че касаторът има отработени дни, неотговарящи на пълен месец, а именно м.01.1988 г. 17 р. дни, м.02.1988 г. 14 р. дни, и м.03.1988 г. 18 р. дни. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в трудовата книжка трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Предвид горното неоснователни са наведените от касатора доводи, че осигурителният стаж по оспореното разпореждане е зачетен въз основа на документ, отразяващ осигурителен доход, а не осигурителен стаж. От страна на административния орган е приложена и справка за пресмятане на осигурителния стаж при съблюдаването на правилото по чл.96, ал.4 от ППЗП (отм.), чиято разпоредба понастоящем е пренесена в правилото на чл. 38, ал. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Същата е приета по делото, като жалбоподателят не оспорва начина на извършване на математическите изчисления. Направените от органа по пенсионно осигуряване изчисления в разпореждане 2113-27-1484#8 от 24.02.2022г., не представляват пречка за преизчисляване на установения осигурителен стаж, тъй като преценката за съответствие с материалния закон се извършва от административния орган при всяко негово произнасяне и при съблюдаване на действащите към този момент нормативни разпоредби (арг. от чл.142, ал.1 от АПК). Липсата на проведено производство по реда на чл.99 АПК по отношение на влязлото в сила разпореждане 2113-27-1484#8 от 24.02.2022г. не препятства възможността на административния орган да извърши нова преценка досежно осигурителния стаж на лицето, тъй като в пенсионното производство е разписан специален ред за отпускане и изменяне на пенсията, установен в чл. 98 99 КСО. Редуцирането на положения от оспорващия стаж в МТС-Върбица съобразно изискванията на чл.96 от ППЗП (отм.), е извършено въз основа на данни, които се съдържат в Удостоверение вх. 2113-27-1665#4 от 11.01.2023г., респективно не са били известни към датата на издаване на разпореждане 2113-27-1484#8 от 24.02.2022г. По развитите съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и не страдат от други пороци по чл. 146 АПК. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид изложеното Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,