Решение № 14657 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3378/2009 г.

Решение № 14657 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3378/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на началник на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - гр. Бургас против Решение № 41 от 14.01.2008 г. постановено по адм. дело № 1153 по описа за 2008 г. на Административен съд - Бургас. Релевират се доводи за неправилно прилагане на материалния закон и се иска отмяната. Излагат се оплаквания против решението в частта за разноските, възложените със съдебното решение в тежест на ОД на МВР - Бургас. Ответникът по касационната жалба - Петър Щилянов Станков не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението, подложено на касационна обжалване, Административен съд Бургас е отменил заповед, издадена от касационния жалбоподател, с което на Петър Щилянов Станков в качеството на държавен служител в МВР е наложено дисциплинарно наказание " писмено предупреждение". Приел е, че при налагане на наказанието е нарушен материалния закон, служителят не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение - небрежност в служебната дейност - чл. 226, т. 3 от ППЗМВР, както и че макар извършено от обективна страна, деянието е извършено при липса на умисъл, което изключва дисциплинарната отговорност. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Служителят е бил наказан с писмено предупреждение на осн. чл. 226, ал. 1 т. 3 от ППЗМВР за това, че на 08.05.2008 г. по повод настъпило ПТП в гр. Бургас в качеството на свидетел по него е потвърдил неистина относно самоличността за виновния водач на МПС. Това обстоятелство е станало известно по повод допълнителна проверка, в която при разпознаване на нарушителя е станало ясно, че той е представил на контролните органи свидетелство за управление на МПС на своя брат, чиято самоличност е била вписана ва АУАН. Съдът е изяснил делото от фактическа страна и е направил обосновани изводи относно липса на умисъл при извършване на вмененото нарушение на служебната дисциплина. Жалбоподателят, макар и служител в МВР, в конкретния случай не е бил актосъставител, т. е не е имал качество на орган, установяващ административното нарушение по см. на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН. Той е имал качество на свидетел по чл. 40 от ЗАНН, а задължението за проверката на самоличността на нарушителя е възложена на актосъставителя, установяващ нарушението. Свидетелят има задължението единствено да удостовери извършването на административнопроцесуалните действия, съобразно личните си възприятия. Само по себе си процесуалното качество на свидетел на административно нарушение изключва изобщо възможността свидетелят да извършва проверка на самоличността на нарушителя по документи за самоличност, т. е. да извършва процесуални действия, предоставени само на органа по чл. 37 от ЗАНН. В противен случай би се стигнало до дискредитиране на показанията на свидетелия и опорочаване на действията по установяване на нарушението. Като не е съобразил тези обстоятелства, а е изисквал от служителя като свидетел на ПТП сам да установи самоличността на нарушителя, наказващият орган е нарушил материалния закон, както правилно е прието от решаващия съд. Макар обективно самоличността на нарушителя да не била установена правилно, свидетелят по ПТП може да удостовери единствено факта, че контролният орган е извършил установяване на самоличността на лицето, предизвикало произшествието. По изложените съображения решението на Административен съд - Бургас следва да се остави в сила, включително и в частта за разноските. държавните учреждения са освободени - чл. 84 от ГПК, вр. чл. 144 от заплащане на държавни такси, когато сами инициират съдебно производство. В случая таксата от 10 лв. за завеждане на делото представлява съдебно-деловодна разноска за жалбоподателя и се дължи като такава на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение