Решение № 12167 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10508/2011 г.

Решение № 12167 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10508/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството по делото е по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП. Образувано е по жалба на "Термикс ЕС" ООД гр. Пазарджик, против Решение № 879/8. 07. 2011 г. по преписка № КЗК-614/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията само в частта му, с която КЗК е оставила без разглеждане искането на жалбоподателя за присъждане на направените пред Комисията за защита на конкуренцията разноски в размер на 5 000 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Твърденията в жалбата са, че решението на КЗК в тази му част е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С жалбата се претендират и съдебните разноски в производството по делото пред Върховния административен съд. Комисията за защита на конкуренцията, Кмета на Община Антон и заинтересованата страна "Билдинг - 58" ООД София, не вземат становище по жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП и е допустима. От доказателствата по делото се установява следното: Производството по преписка № КЗК-614/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалбата на "Билдинг - 58" ООД София, срещу Решение № 05/2011 от 17.05.2011 г. на Кмета на Община Антон за класиране на участниците и избор на изпълнител на малка обществена поръчка с предмет "Изпълнение на строително-монтажни работи по проект "Внедряване на мерки за енергийна ефективност на ОУ "Св. св. Кирил и Методий" с. Антон, Община Антон", изпълнявана по Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013 г., съфинансирана от Европейски съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, открита с Решение № 02/2011 от 22.03.2011 г. на възложителя. В това производство жалбоподателя е участвал като заинтересована страна. Същият е оспорил като неоснователна жалбата на "Билдинг- 58" ООД София, като в писменото си становище пред КЗК е направил искане да му бъдат присъдени направените от него разноски по процедурата в размер на 5 000 лв., представляващи изплатено от него адвокатско възнаграждение. С Решение № 879/8. 07. 2011 г. по същата преписка Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение жалбата на "Билдинг - 58" ООД София, срещу решението на възложителя за класиране на участниците и избор на изпълнител на малката обществена поръчка и е оставила без разглеждане искането на "Термикс ЕС" ООД за присъждане на претендираните от него разноски. Съображенията за отказа за оставяне без разглеждане на искането му за разноски е обосновала с довода, че в закона не е предвидена възможност Комисията за защита на конкуренцията да се произнася по този въпрос. Върховния административен съд намира подадената от "Термикс ЕС" ООД жалба срещу решението на КЗК жалба в атакуваната му част за неоснователна, по следните съображения: С разпоредбата на чл. 143 от АПК са определени правилата за дължимост на разноски, направени в производството пред съда, като във всички предвидени хипотези, тежестта за понасяне на сторените по делото разноски е обусловена от резултата при оспорването на административния акт. Правният разум, залегнал в текстовете на чл. 143, ал. 1 - ал. 4 от АПК, изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно. В случая в производството пред Комисията за защита на конкуренцията "Термикс ЕС" ООД е участвало като заинтересована страна по повод жалбата на "Билдинг 58" ООД София, срещу решението на възложителя. При отхвърляне на оспорването срещу административния акт, който е благоприятен за жалбоподателя, той по принцип има право на присъждане на разноски, но само за тези сторени в производството пред съда. Настоящият състав счита, че не следва да присъждат разноски, които страната е направила в производството пред административния орган. Следва да се отбележи, че такава правна възможност, не е предвидена в разпоредбата на чл. 143 от АПК. Систематическото място на този текст е в Дял трети - производства пред съд, Глава девета - общи правила т. е. изричната процесуална правна норма, която регламентира отговорността за разноски, е приложима само за производство, което се е развило пред съд. Процесуалният ред не предвижда възможност съдът да се произнася по искане за присъждане на разноски, направени от страната в производството пред административния орган в това число и за производства при които на административен орган са възложени функции по преразглеждане на акт на възложител в процедура за възлагане на обществена поръчка. Изрична разпоредба в тази насока липсва и в специалния Закон за обществените поръчки. Липсва и специална норма, аналогична на разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от ЗЗК, която да дава възможност на Комисията за защита на конкуренцията да се произнася по въпроса за възлагане на направени разноски от страните в това производство. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не може да бъде прилагана по аналогия от съда като основание за присъждане на разноски направи в производството пред Комисията за защита на конкуренцията, тъй като този текст изрично предвижда възлагане на разноските за административния орган, но само когато актът е отменен от съда в развило се пред него производство по оспорване. Прилагането на тази процесуална норма по аналогия е недопустимо, поради което не може да се приеме, че по този ред съдът има възможност да присъжда разноски, направени от страната в производството по преразглеждане на акт на възложителя, развило се пред Комисията за защита на конкуренцията. Единствената възможност за страните при тази ситуация е да реализират правата си по исков ред. С оглед на тези доводи, настоящият съставна Върховния административен съд счита, че подадената от "Термикс ЕС" ООД гр. Пазарджик жалба, срещу Решение № 879/8.07.2011 г. по преписка № КЗК-614/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта му, с която КЗК е оставила без разглеждане искането на жалбоподателя за присъждане на направените от него пред Комисията за защита на конкуренцията разноски в размер на 5 000 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. С оглед резултата от оспорването пред ВАС и обстоятелството, че административния акт, в случая решението на възложителя е благоприятно за жалбоподателя, на същият в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в производството пред Върховния административен съд. Касае се за сумата от 50 лв., представляваща платена от него държавна такса за образуване на съдебното производство пред Върховния административен съд. Доказателства за други сторени от него разноски пред съда, не са представени. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 122е, ал. 2 от ЗОП, Върховния административен съд - четвърто отделение,