Решение № 9316 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2162/2011 г.

ВАСII отделение27.06.2011 г.докладчик т Захаринка Тодорова

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение № 2547/10.12.2010 г., постановено от Административен съд - Варна, ХVII-ти състав, по адм. дело № 1601/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на Веселка Дякова Димитрова от гр. Варна, срещу заповед № ДК-02-ВН-38/29.03.2010 г. на Началника на сектор Варна - РДНСК, Североизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 9316 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2162/2011 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Веселка Дякова Димитрова от гр. Варна, против решение № 2547/10.12.2010 г., постановено от Административен съд - Варна, ХVII-ти състав, по адм. дело № 1601/2010 г., с което е отхвърлено като неоснователно оспорването й срещу заповед № ДК-02-ВН-38/29.03.2010 г. на Началника на сектор Варна - РДНСК, Североизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж - пристройка към складово помещение № 20 а, находящ се на I етаж в жилищна сграда в гр. Варна, ул. "Евлоги Георгиев" № 21а, ПИ 86, 24-ти м. р-н, осъществен без одобрен проект и разрешение за строеж. Касационната жалба сочи неправилност и необоснованост на решението, иска се отмяната му. Сочи се, че съдът не е взел предвид подбудите за извършването на строителството и не е обсъдил представените в тази връзка доказателства за здравословно състояние на жалбоподателката и близките й, живеещи с нея. Извършеното строителство, макар и формално да осъществява признаците на нарушение по чл. 224, ал. 1 ЗУТ, поради масовото остъкляване на тераси в жилищните сгради в цялата страна, е с явно ниска степен на обществена опасност, което се преценява като основание за отмяна на административния акт. В съдебното заседание касационният жалбоподател, не се явява и не се представлява. Ответните страни - Кмет на община - Варна и Министър на регионалното развитие и благоустройството, не изпращат представители. Приложен е по делото отговор по касационната жалба от юрк. Павлова, процесуален представител на МРРБ, с доводи за неоснователност на жалбата. Началникът на сектор РДНСК Варна - Североизточен район, чрез юрк. Белегова, моли да се отхвърли касационната жалба, като неоснователна и се потвърди постановеното от Варненския административен съд решение, което е правилно, обосновано и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна, решението е правилно, подробно и детайлно е изследвана законосъобразността на оспорената заповед, поради което и същото следва да се остави в сила. Съдът е извел обосновани правни изводи, в съответствие със събраните по делото доказателства и относимите правни разпоредби, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно в хода на делото по съществото му е установено, че процесната пристройка - строеж по смисъла § 5, т. 38 от ЗУТ, от V категория, е извършена без одобрени строителни книжа, който факт не се и оспорва от касаторката. Налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, установен е извършителя му, а предвид времето на извършване (м. 10.2004 г. - м. 12.2005 г.), законосъобразен е и изводът на решаващия съд, че за процесния строеж са неприложими разпоредбите на ЗУТ регламентиращи узаконяване или търпимост на незаконните строежи. /§ 184 от ПЗР на ЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ/. Доводите, изложени в жалбата не съставляват касационни основания за отмяна на заповедта, както обосновано е посочено в решението, недопустимо е те да бъдат съобразявани и от настоящата инстанция, с оглед изричните законови норми и непримиримостта към незаконните строежи, които е въвел законодателят, независимо от причините за осъществяването им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2