Решение № 5118 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15289/2012 г.

ВАСVI отделение11.04.2013 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1541 от 30.10.2012 г., постановено по адм. дело № 598 по описа за 2012 г. на Административен съд - Благоевград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5118 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15289/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Катина Петрова Равначка от с. Крупник, общ. Симитли, срещу решение № 1541 от 30.10.2012 г. по адм. дело № 598 по описа за 2012 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 052/03.08.2012 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Благоевград. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Благоевград, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е направил заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Благоевград е решение № 052 от 03.08.2012 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 444 от 25.06.2012 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол", с което Катина Петрова Равначка от с. Крупник, общ. Симитли, е задължена да възстанови неправомерно получени парични обезщетения с общ размер 2280.01 лв. за отглеждане на малки деца - Катерина-Мария, род. на 23.03.2008 г., през периода 19.10.2009 г. - 23.03.2010 г. и Георги, род. на 26.05.2010 г., през периода 14.11.2011 г. - 31.03.2012 г., заедно с лихви в размер на 656.78 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Благоевград законосъобразно е приел, че жалбоподателката Равначка като прабаба на децата (баба на техния баща Светослав Равначки) е извън кръга на лицата по чл. 53, ал. 2 от КСО с право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. В подадените заявления-декларации за отпускане на паричните обезщетения невярно е декларирано, че жалбоподателката Равначка е баба на децата, което обосновава извод за недобросъвестно поведение от нейна страна. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. С чл. 164, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е създадена възможност допълнителният отпуск за отглеждане на малко дете да се разрешава със съгласието на майката (осиновителката) на следните лица: на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. Бащата (осиновителят) или лицето, което е поело отглеждането на детето, имат право на месечното парично обезщетение, предвидено в чл. 53, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. В разглеждания случай е установено, че паричните обезщетения за отглеждане на децата Катерина-Мария и Георги неправомерно са били изплатени на тяхната прабаба Катина Равначка по подадени заявления-декларации от 19.10.2009 г. и 14.11.2011 г., в които е декларирано, че ползващото отпуска лице е баба на децата - родител на техния баща. Ползването на отпуска е разрешено със заповеди на работодателя ЕТ "Петър Равначки - Равно", приложени към заявления-декларациите. Несъобразено със законовата разпоредба на чл. 53, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 164, ал. 2 от КТ е изразеното в касационната жалба становище, че към момента на отпускане на паричните обезщетения жалбоподателката "е отговаряла на всички законови изисквания" за получаване на обезщетение за отглеждане на малко дете. Жалбоподателката е извън кръга на лицата с право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО, защото не е родител на един от родителите на децата. В хипотезата на чл. 53, ал. 2 от КСО отглеждането на малкото дете се поема от лицата с право на отпуск на основание чл. 164, ал. 2 от КТ. В образеца на заявление-декларацията изрично са посочените качествата, в които лицата имат право да получават паричното обезщетение по чл. 53 от КСО - майка/баща/баба/дядо/осиновител/лице, при което е настанено детето по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/настойник. Преценката на длъжностното лице, че са налице условията за отпускане на паричното обезщетение, е направена въз основа на подадените заявления-декларации с декларирани неверни данни относно родствената връзка на жалбоподателката с децата и приложените заповеди за разрешен отпуск. Жалбоподателката не може да черпи права от неизрядното си правно поведение, изразяващо се в деклариране на неверни обстоятелства с цел неправомерно получаване на материална облага. Като е приел, че неправомерно получените парични обезщетения за отглеждане на малко дете подлежат на възстановяване от получилото ги лице, Административен съд - Благоевград е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата срещу административните актове е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2