Решение № 12353 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15879/2014 г.

Решение № 12353 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15879/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на Районно управление "Полиция" - гр. Септември против решение № 563/10.11.2014 г., постановено по адм. д. № 653/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена негова заповед № 14-0340-000110 от 26.06.2014 г. за прилагане на принудителна административна мярка на Трайко Асенов Янков от гр. Пазарджик по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че са осъществени всички фактически предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли подадената от Янков жалба като неоснователна. Ответникът Трайко Асенов Янков не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед № 14-0340-000110 от 26.06.2014 г. на началника на РУ - Септември е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на МПС" на Трайко Асенов Янков от гр. Пазарджик на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, тъй като лицето не е изпълнило задължението си да върне свидетелството за управление на МПС, след като на водача са отнети всички контролни точки. За да отмени административния акт, съдът е приел, че не са настъпили релевантните факти, въз основа на които да бъде приложена конкретната правна норма. От фактическа страна съдът е обсъдил цитираните в приложена справка наказателни постановления, с които на водача Янков са отнети съответен брой контролни точки. Изискал е посочените правораздавателни актове от органа, обсъдил е тяхната стабилност и в изводите си е приел, че на Янков са отнети само 33 контролни точки, поради което и приложената ПАМ е незаконосъобразна. Касационната инстанция приема, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените мотиви. Правно основание за издаване на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, ал. 4 ЗДвП, съгласно която на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление (задължение по чл. 157, ал. 4 от закона), същото се изземва. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.), първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Следователно, материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка (а не санкция, както е посочено в диспозитива на оспорената заповед и на обжалваното решение) изискват на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган, при което крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влязло в сила наказателното постановление, установяващо нарушението, вида и размера на наказанието. Административният орган е издал оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като е посочил правната норма, регламентираща временното отнемане на свидетелството за правоуправление, но не е изложил никакви фактически основания, въз основа на които е достигнал до правното заключение за прилагане на ПАМ. Самата заповед съдържа като фактическа обстановка описание на извършената проверка, при която е констатиран релевантния факт на неизпълнението от страна на водача на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, но не и фактическото основание за прилагане на ПАМ. В административната преписка, изпратена по делото, се съдържа справка-картон от 31.07.2014 г. за водача Трайко Асенов Янков, описваща издадени правораздавателни актове, наложените административни санкции и отнетите контролни точки. Тази справка е изготвена след издаване на оспорената заповед, за целите на съдебното производство. Отделно от това, органът е приложил към преписката и наказателни постановления, които съдът е обсъдил в решението си. Тези актове не са описани в обстоятелствената част на атакуваната заповед, в която е посочено само, че водачът е изгубил всички контролни точки. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. В случая, в оспорената заповед не са посочени конкретните фактически основания, които органът е съобразил, за да изведе правния си извод, че са налице основанията по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Издателят на акта не се е позовал на друг предшествуващ и издаден във връзка с него документ на помощен орган - съпътстващи предложения, докладни записки, справки и други документи, които да се приемат като неразделна част от заповедта и от които да се извлекат конкретните фактически съображения, въз основа на които органът е приложил визираното в акта правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В обстоятелствената част на административния акт не са цитирани никакви официални документи или справки, които да бъдат част от фактическите констатации на органа и въз основа на които обстоятелства той да е достигнал до правния извод за нарушение на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Съдът проверява индивидуалния административен акт за наличието на реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, включително и за фактическите основания за издаването му. Липсата на мотиви е нарушение на изискването за форма на акта, водещо до неговата незаконосъобразност и основание за отмяната му. Органът не е изложил никакви конкретни съображения, които сочат какви фактически констатации е направил и въз основа на преценката на какви доказателства е приложил превантивната ПАМ. В обжалваното решение съдът е обсъдил изпратените от административния орган доказателства и въз основа на тях е извел правните си заключения, което по същество е допълване на контролирания от него административен акт с мотиви от фактическа страна, което е недопустимо. Административният орган е длъжен да изложи фактически и правни основания при издаването на акта си, като в мотивите следва да прецени всички доказателства, които са от съществено значение за административния спор, чието разрешаване се цели с издаването на административния акт. Именно наведените от издателя на акта конкретни факти и обстоятелства, подведени под приложимата правна норма, са предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Липсата им засяга съществено и упражняването в пълен обем на правото на защита от адресата на акта. Предвид изложеното, като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил, административният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд