Решение № 12503 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7663/2014 г.

Решение № 12503 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7663/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Славейкова Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на "АВС Принт" ЕООД - гр. Ябланица чрез процесуалните представители адв. Михаил Екимджиев, адв. Катина Бончева и адв. Гинка Черничерска, всичките от Адвокатска колегия - Пловдив, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 4407/27.07.2012 г., постановено по адм. д. № 6049/2011 г. на Административен съд София град, оставено в сила с решение № 8473/13.06.2013 г. по адм. д. № 12329/2012 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение. Основанието за отмяна, посочено в искането е чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) във връзка с чл. 242, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 АПК. Материалните основания за отмяна на влязлото в сила решение според молителя произтичат пряко от правото на Европейския съюз и задължителното му тълкуване, обективирано в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по български дела след влизане на процесния ревизионен акт. В искането са изложени доводи, че е налице противоречие на възприетата в съдебното решение концепция за прилагане на режима за облагане с ДДС и задължителното тълкуване на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО (Директивата). Относно процесуалното основание за отмяна според искането, то произтича пряко от принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4, § 3 от ДЕС, въпреки липсата на национални процесуални норми в ДОПК и АПК за отмяна на влезли в сила съдебни решения на основание противоречие с правото на ЕС. Въз основа на това се твърди, че за националните власти възниква задължение да преразгледат и да отменят посоченото съдебно решение. В тази връзка е изложено в искането, че имайки предвид особеностите на разглеждания случай, принципът за лоялно сътрудничество налага допускане на изключение от принципа на правна сигурност и произтичащия от него принцип на сила на пресъдено нещо. Направен е в искането подробен анализ по т. нар български дела, по които са отправени преюдициални запитвания до СЕС, като последният е отговорил по тях с решения по дела С-285/11, С-642/11, С-643/11, както и по други запитвания на съдилища на други държави-членки, като напр. решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и др. Изложени са и доводи, че ако се приеме, че чл. 239 АПК не допуска отмяна на влезли в сила решения в хипотеза като настоящата, жалбоподателят не би имал възможност да иска преразглеждане на своя случай независимо от явното противоречие на наложените му задължения с принципите, утвърдени от правото на ЕС, потвърдено с последващата практика на СЕС. Подробни съображения обосноваващи изложените доводи за отмяна на влязло в сила решение са развити в искането. Направено е и искане за отправяне на преюдициално записване до СЕС и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по искането за отмяна директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва искането. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно и като такова следва да се отхвърли поради следните съображения: С влязло в сила съдебно решение № 4407/27.07.2012 г. по адм. д. № 6049/2011 г. на Административен съд София град, оставено в сила с решение № 8473/13.06.2013 г. по адм. д. № 12329/2012 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, е отхвърлена жалбата на "АВС Принт" ООД, гр. София срещу ревизионен акт /РА/ № 21011009983/15.03.2011 г. на ТД на НАП гр. София относно определени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 107 935.48 лв., корпоративен данък в размер на 40 456.62 лв., със съответните лихви за забава общо в размер на 46 446.85 лв. Съдебният състав по същество на спора е приел, че липсват доказателства за реалност на доставките по спорните фактури поради липса на писмени доказателства за реално възникнали търговски взаимоотношения, респ. за реално извършени доставки на стоки или услуги. Съдебните инстанции по същество на спора са се позовали в решенията си на актуална практика на СЕС по Директива 2006/112/ЕО, включително на част от цитираните в молбата за отмяна решения, но са приели същите за неотносими към конкретния случай, в който липсата на представени в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства е довела до извод за липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове и не е такова за последващ инстанционен контрол за правилност на актовете на съда. До отмяна на порочния съдебен акт може да се стигне само, ако е налице някое или някои от изчерпателно посочените за това основания в чл. 239 от АПК. В конкретния случай обстоятелствата, които се сочат в молбата за отмяна имат характер на доводи за неправилност на атакуваните решения, поради неправилна преценка от страна на съда на обстоятелствата по делото. Изтъкнатите обстоятелства обаче не попадат и не представлява основанията за отмяна, посочени в чл. 239, АПК: т. 1 /нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, /т. 2 /по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключение на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото; т. 3 /актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който в последствие е бил отменен/; т. 4 /между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; т. 5 /страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани) и т. 6 /с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи/. Извън така посочените от законодателя основания, е недопустимо да се допусне отмяна на влязло в сила решение. От съдържанието на молбата за отмяна могат да се извлекат възражения за неправилно тълкуване и прилагане на Закона за данък върху добавена стойност, но тези доводи обосновават касационно основание, а не основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 - чл. 244 от АПК. Петчленният съдебен състав счита, че тълкуването, направено в решенията на СЕС, е задължително за всички първоинстанционни и касационни съдебни производства по сходни казуси, но не е основание за отмяна по смисъла на чл. 237 - 244 АПК. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. Цитираните в искането принципи и норми на съюзното право не дават основание да се приеме, че те предвиждат особен ред за отмяна на влезли в сила решения на националните съдилища. "Особеностите" на всеки случай са предмет на обсъждане на казуса в решението по съществото на спора, но не са основание за отмяна по чл. 239 АПК. Цитираните норми от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. са материални по своя характер и на това основание не са относими към поставения процесуален въпрос. В конкретния случай, предвид искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение следва да се посочи, че решенията, постановени от СЕС по отправени преюдициални запитвания третират най-вече тълкуване на правото на Европейския съюз, поради което не може това решение да се причисли към новите писмени доказателства или новите обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Соченото от молителя основание на чл. 4, § 3 от ДЕС, според който по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите, не може да се квалифицира като основание за отмяна на влязло в сила решение. Както вече се посочи, тези основания са изчерпателно изброени в АПК и извън тях не е допустимо да се допусне отмяна, а чл. 4, § 3 ДЕС не представлява такова основание. Не са налице и останалите визирани в чл. 239, т. 2 - т. 6 АПК основания. Последното е свързано с решение на ЕСПЧ при установяване на конкретни нарушения на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и то касае конкретно дело, по което България е осъдена. Решенията на СЕС не са в изброените основания по АПК и предвид тяхната особеност по тълкуване на общностните разпоредби, както и обстоятелствата, че този съд не се произнася по фактическите установяване по конкретния казус, не представляват основание нито по чл. 239, т. 1 - 6 АПК, нито по чл. 4, § 3 ДЕС. Нещо повече изрично Върховният административен съд в ТР № 6/25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. се произнесе, че чл. 239, т. 4 АПК не се отнася за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, произнасянията по които са по различни административни актове. В този смисъл на решение на СЕС по отправено преюдициално запитване по друго дело не мое да бъде основание за отмяна на влязло в сила решение. Молителят се позовава на принципа на лоялно сътрудничество, който безспорно е един от основните принципи на правото на ЕС, но въз основа на него не може да се приеме, че когато националният съд не се съобрази с решение на СЕС, това е основание за отмяна по извънинстанционния контрол. Това е така, тъй като в съюзното право липсва хармонизация относно процесуалния ред за отмяна на влязло в сила решение. Посочените решения на СЕС по отправени преюдициални запитвания по български дела са свързани с реалността на доставките и няма спор, че практиката на СЕС е категорична, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква и законосъобразно се упражнява само при доказана реалност на доставките на стоки и/или услуги. В този смисъл следва да се посочи, че СЕС в решение по дело С-234/04 е приел, че принципът за лоялно сътрудничество, който произтича от чл. 10 от Договора за Европейската общност не налага на една национална юрисдикция да пренебрегва вътрешните си процедурни норми, за да преразгледа влязло в сила решение, само защото то противоречи на общностното право. Именно с това решение СЕС е дал отговор на въпроса може ли въз основа на решение на СЕС да се допусне на национално равнище отмяна на влязло в сила решение и категорично отговорът на съда в Люксембург е отрицателен. В този смисъл е и налице практика в същия смисъл на ВАС по сходни казуси - решения по адм. дела № 4145/2013 г., № 5290/2103 г. и № 9114/2013 г. на петчленни състави на Първа колегия. В искането за отмяна е направено и искане за преюдициално запитване, свързано с въпроси по тълкуването на принципите на оправданите правни очаквания, на пропорционалност и на данъчен неутралитет, както и на разпоредбите на чл. 2, чл. 9, чл. 14, чл. 62, чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директивата, относно: 1). допускат ли посочените принципи и изброените разпоредби на Директивата държавата членка да откаже признаване на право на приспадане на данъчен кредит с мотиви, че в хода на ревизионното производство преките доставчици не са намерени и не са представили исканите доказателства; 2). от значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че ревизиращите органи не твърдят, че ДЗЛ е участвало в данъчна измама, в злоупотреба с право на признаване на ДК или в заобикаляне на данъчния закон; 3). От значение ли е, че данъчните власти не оспорват факта на извършване на редовни последващи облагаеми доставки в ревизираните периоди; 4. ДЗЛ или приходната администрация са длъжни да докажат, че е налице или не е налице фиктивна сделка; 5). Решенията на СЕС по дело № С-285/11 - "Боник" ЕООД, по дело № С-642/11 - "Стройтранс" ЕООД, по дело № С-643/11 - "ЛВК-56" ЕООД и по дело № С-18/13- "Макс Пен" налагат ли преодоляване на национална административна и съдебна практика, според която автоматично се приема, че липсва реална доставка, съответно не се признава право на данъчен кредит поради поведението на прекия доставчик, който не съхранява или не представя доказателства за произход и за движението на стоките. Както вече се изложи по-горе преюдициалното запитване се отправя от националния съд, когато установи несъответствие (противоречие) на национална разпоредба със съюзна такава. В процесния случай при липса на хармонизация на процедурните уредби, включително при института на отмяна на влязло в сила решение, се дава свобода на държавите-членки в своите законодателства да уредят въпроса със защитата от неправилни решения, които в АПК са два: по редовния инстанционен контрол по чл. 208 и сл. от АПК и извънинстанционния по чл. 237 и сл. от АПК. В този смисъл е и цитираното вече решение по дело С-234/04 на СЕС. Не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по поставените от молителя въпроси и затова искането не следва да се уважава. С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия счита, че не са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 - 6 АПК, както и по чл. 4, § 3 ДЕС и затова искането като неоснователно на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да се отхвърли. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,