Решение № 1466 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13193/2016 г.

Решение № 1466 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13193/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на академик П. М. Ч. от гр. С., ул. "Фритьоф нансе" № 45 за отмяна на влязло в сила решение № 7708/27.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1676/2016 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Към искането са приложени удостоверение от Държавният военно исторически архив - В. Т. ведно с придружително писмо до искателя и 2 броя писмени обяснения. Твърди се, че са налице нови писмени доказателства, които не са взети предвид от съда постановил решението, чиято отмяна се иска. Ответникът по делото - Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна на съдебния акт. Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав, намира искането за допустимо - подадено срещу влязло в сила решение и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е основателно, по следните съображения: Производството пред ВАС, трето отделение е образувано по касационна жалба на П. М. Ч. против решение № 7708/27.06.2016 г., постановено по адм. д. № 1676/2016 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 8226 от 29.12.2015 г. постановено по адм. д. № 9663/2015 г. на Административен съд - С.-град и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2-548 от 9.09.2015 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. Съдът е приел в решението си, че административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. П. същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, за което е направено предложение за награждаване, към съответните държавни служби, посочени в закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. Правомощията й визирани в закона се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона, въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия. В настоящият случай принадлежността на П. М. Ч. към органите по чл. 1 от Закона, в качеството му на секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира (§ 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА), е установена с налични документи посочени в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Тези писмени доказателства представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Комисията само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт. Правомощията й, визирани в закона, се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона, въз основа на документи, неизчерпателно посочени в чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масиви законът предполага наличие на дейност (вж. Решение № 4 по КД № 14/2011 г. на КС на РБ) без да е необходимо да се изследва въпроса за "активното участие" на лицето. Правомощието на комисията по чл. 4 от Закона е ограничено до констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност на лицето, или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност, поради което съдът е отменил първоинстанционното решение и е постановил касационното решение - предмет на настоящото съдебно производство Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК от т. 1 до т. 6 включително. Молителят претендира отмяна на основание чл. 239, т. 1 и от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Посочената разпоредба има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които не са взети предвид от съда, но съществуването им създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Новите обстоятелства трябва да са съществували и твърдяни към момента на приключване на устните състезания, в последната инстанция по същество. Обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за делото. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които, в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешение на спора, предмет на делото. Разпоредбата съдържа три предпоставки, които следва да са налице при условията на комулативност: нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В процесния случай, са изпълнени предпоставките на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК Видно от представените с искането - писмо от директор на дирекция "ДВИА", удостоверение Обр. 2 от Държавният военноисторически архив - В. Т. и 2 бр. писмени обяснения, те са свързани с предмета на спора. В разглеждания случай следва да се приеме, че представените доказателства имат характер на нови такива, по смисъла на цитираната разпоредба, с оглед установяването на нови факти, а именно свързани с основния факт твърдян в производството. През периода молителя е живял в поделение 6670, с. С., където е работил като лекар. Това обстоятелство е свързано с поддържаните доводи, че е установен като съдържател на явочна квартира. Що се касае до другите подробни доводи изложени и подържани и в с. з., те по-скоро са житейски и са относими към касационно производство и не могат да се обсъждат в това съдебно производство. По изложените съображения, петчленният състав на ВАС намира, че в случая е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Влязлото в сила решение на ВАС следва да се отмени, а делото следва да се върне на ВАС за ново разглеждане от друг състав. Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия