Решение № 9378 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4484/2014 г.

Решение № 9378 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4484/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), против решение № 1727 от 07.02.2014 г., постановено по адм. дело № 2930/2013 г. на тричленен състав на Върховен административен съд - четвърто отделение. С него е отменено решение № 30 от 21.01.2013 г. на ДКЕВР, в частта по т. 1, с която задължава "ЕВН България Електроразпределение" АД, да изкупи кабелен електропровод "Яна 3" 20 kV, собственост на "Яна" АД, гр. Бургас, който представлява елемент от електроразпределителната мрежа. Със същото решение е върнато делото като административна преписка на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване на указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона, като е определен 60-дневен срок за произнасяне с административен акт. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде оставено в сила решението на ДКЕВР в частта му по т. 1. Ответникът "Яна" АД със седалище гр. Бургас, чрез пълномощника си адв. Стилиян Стоянов, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, взема становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна "ЕВН България Електроразпределение" със седалище гр. Пловдив, редовно призована, не се явява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 1727 от 07.02.2014 г., постановено по адм. дело № 2930/2013 г. на тричленен състав на Върховен административен съд - четвърто отделение, е отменено решение № 30 от 21.01.2013 г. на ДКЕВР, в частта по т. 1. С него е задължена "ЕВН България Електроразпределение" АД, да изкупи кабелен електропровод "Яна 3" 20 kV, собственост на "Яна" АД, гр. Бургас, който представлява елемент от електроразпределителната мрежа. Със същото решение е върнато делото като административна преписка на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване на указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона, като е определен 60-дневен срок за произнасяне с административен акт. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че ДКЕВР не е изпълнила указанията, дадени с предходно решение на ВАС - решение № 14414 от 08.11.2011 г. по адм. дело № 12844/2011 г. относно предмета на конкретното административно производство - да се произнесе по жалба с вх. № Е-12-00-1206/15.04.2009 г. от "Яна" АД срещу "ЕВН България Електроразпределение" АД относно принадлежността на кабелен електропровод 20 kV "Яна 3" към електроразпределителната мрежа и дължими ли са цени за достъп и пренос. Вместо това ДКЕВР се е произнесла по реда на чл. 21, ал. 1, т. 14 от ЗЕ по предложение по с вх. № Е-13-48-30/10.05.2008 г. от "ЕВН България Електроразпределение" АД за изкупуване на енергиен обект - кабелен електропровод 20 kV, собственост на "Яна" АД, по което е направен отказ от последното дружество за продажба на съоръжението. Както при предходното си произнасяне ДКЕВР отново направила смесване на различни процедури в изпълнение правомощията си по чл. 21, ал. 1, т. 14 и чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Освен това тричленният състав на Върховния административен съд е счел, че ДКЕВР в нарушение на чл. 35, чл. 36 и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК не изяснила фактите и обстоятелствата от значение по случая относно спора за принадлежността на кабелен електропровод 20 kV "Яна 3" към електроразпределителната мрежа, не събрала и преценила всички доказателства в тази връзка, като при издаване на акта не посочила въз основа на какви фактически основания е дала задължителни писмени указания и на какво правно основание, както и в разпоредителната част не определила правата на кабелен електропровод 20 kV "Яна 3" към коя електроразпределителната мрежа принадлежи. Освен това първоинстанционният съд е приел, че ДКЕВР при извършване на проверката и изясняване на фактическите обстоятелства, не е съобразила, че енергиен обект - кабелен електропровод 20 kV, собственост на "Яна" АД, междувременно вече е бил свързан към електропреносната мрежа на "НЕК" АД и от последното дружество е осъществявано търговското измерване в подстанция "Рибари", собственост на "НЕК" АД. Поради това към момента на постановяване на решението на ДКЕВР липсвали доказателства, че процесния кабелен електропровод принадлежи като елемент от електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД. Също така ДКЕВР с оспорваното т. 1 от решението си не съобразила наличието на изградени собствени съоръжения от "ЕВН България Електроразпределение" АД в замяна на съществуващия енергиен обект - кабелен електропровод 20 kV и ТП "Яна3", с оглед преценката за отпадане задължението за изкупуване в съответствие с § 4, ал. 5 от ПЗР на ЗЕ. Обжалваното решение е правилно. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че при постановяване на оспорваната т. 1 от решение № 30 от 21.01.2013 г. на ДКЕВР е направено смесване на две различни процедури, които се разглеждат по различен ред и са въз основа на различни правомощия на регулаторния и контролен орган. В решение № 30 от 21.01.2013 г. на ДКЕВР е посочено, че произнасянето на административния орган е по жалбата на "Яна" АД с вх. № Е-12-00-1206/15.04.2009 г. и описани три искания по тази жалба, както и въз основа на решение № 14414 от 08.11.2011 г. по адм. дело № 12844/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, потвърдено с решение № 5314 от 11.04.2012 г. по адм. д. № 1270/2012 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. След подробно описание на фактите по спора и установеното през последните четирите години от подаване на жалбата от "Яна" АД през 2009 г., е постановен резултата с т. 1 от процесното решение, което не е свързано с предмета на спора по жалбата на "Яна" АД, нито с задължителните указания на ВАС по посоченото негово решение. Действително освен жалбата на "Яна" АД е съществувало и предложение с вх. № Е-13-48-30/10.05.2008 г. на "ЕВН България Електроразпределение" АД за изкупуване на енергиен обект-кабелен електропровод 20 kV, собственост на "Яна" АД и по принцип ДКЕВР разполага с правомощието по чл. 21, ал. 1, т. 14 от ЗЕ да се произнесе по това искане, но това е различно правомощие от това на което е издадено решение № 30 от 21.01.2013 г. на ДКЕВР - чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 101 от НЛДЕ (отм.), като двете правомощия се осъществяват в различни процедури и ред и общото между тях е само, че компетентността по двете е на един и същ административен орган - ДКЕВР. Въпреки, че фактите по предложението от 2008 г. за изкупуване на кабелния електропровод е коментирано в процесното решение на ДКЕВР, това е във връзка с очертания в началото предмет на спора - по жалбата на "Яна" АД, а не самостоятелно основание за произнасяне но предложението от 2008 г. Следва да се съобрази и това, че предложението е било направено преди близо пет години преди произнасянето на ДКЕВР с процесното нейно решение, като до този момент по това предложение не е имало произнасяне от ДКЕВР, нито съдебен спор по него, респ. отмяна на изричен или мълчалив отказ на ДКЕВР. Затова произнасянето по предложението почти пет години след подаването му, при това в друго производство, осъществявано по различен ред, е незаконосъобразно. Затова то правилно е отменено от тричленния състав на ВАС с оспорваното решение и е върнато делото като административна преписка на ДКЕВР за ново произнасяне. Правилни са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд и относно несъобразяване от ДКЕВР на настъпилите факти след подаване на предложение с вх. № Е-13-48-30/10.05.2008 г. на "ЕВН България Електроразпределение" АД за изкупуване на кабелния електропровод. Установено е, че кабелния електропровод вече служи за снабдяване с електрическа енергия само на един потребител - "Яна" АД, при това въз основа на договори на това дружество с "НЕК" АД - договор за пренос на електрическа енергия № Р 2007/2010 г. от 02.10.2010 г. и договор за продажба на електрическа енергия № 2007/2010 от 02.08.2010 г. със срок до 31.12.2010 г. Също така е установено, че от 09.02.2009 г. няма захранване през кабелен електропровод "Чистота" до ТП "Яна3", респективно резервиране през процесния кабелен електропровод "Яна3". При тези факти правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че процесния кабелен електропровод "Яна3" вече не принадлежи като елемент от електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД, поради което няма основание по реда на § 4, ал. 1 от ЗЕ той да бъде изкупен. Извън липсата на предпоставка по § 4, ал. 1 от ЗЕ, налице е и препятстваща предпоставка по § 4, ал. 5 от ЗЕ на задължението за изкупуване на кабелен електропровод "Яна3". Установено е, че "ЕВН България Електроразпределение" АД е изградила собствени съоръжения в замяна на съществуващия кабелен електропровод "Яна3". Това е станало като "ЕВН България Електроразпределение" АД е изградило собствен електропровод "Макаренко" 20 kV от п/ст "Рибари" до трафопост "Родопа". По този начин се резервира кабелен електропровод "Чистота", собственост на електроразпределителното дружество и присъединените към него трафопостове. Затова разпореденото с процесната т. 1 от решението на ДКЕВР е незаконосъобразно и тричленният състав на ВАС правилно го е отменил с оспорваното решение. С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав на ВАС - I колегия, приема, че решение № 30 от 21.01.2013 г. на ДКЕВР, в частта по т. 1, е незаконосъобразно, поради което правилно е отменено от тричленния състав на ВАС, а делото - върнато като преписка на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване на указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона, като в съответствие с чл. 174 от АПК е определен 60-дневен срок за произнасяне с административен акт. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,