Решение № 1695 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14381/2017 г.

Решение № 1695 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14381/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Нидимекс" ООД със седалище гр. София, представлявано от управителя С. Цветанов, подадена чрез процесуалния представител адв. М. Дерелиева, срещу решение № 5669/11.10.2017 г., постановено по адм. дело № 3105/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № Ж-34 от 23.02.2017 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което е прекратена преписката, образувана по жалба на "Нидимекс" ООД срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, с основни съображения, че съдът неправилно приел обжалваното решение на КЕВР за правилно, въпреки че по делото е установено, че реконструкцията на електроразпределителната мрежа не се налага във връзка с присъединяването на обекта на касатора, а самата реконструкция е след границата на собственост и е задължение на "ЧЕЗ Разпределение България" АД да я извърши за своя сметка. На следващо място касационният жалбоподател сочи, че съдът неправилно приел, че условията за присъединяване се определят едностранно от оператора на електроразпределителната мрежа и не подлежат на регулиране от КЕВР. Счита, че са били изпълнени всички условия за присъединяване, съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗЕ, поради което съдът - прилагайки правилно материалния закон, да намери, че КЕВР е следвало да действа в условия на обвързана компетентност и дължи даване на задължителни указания на разпределителното дружество за присъединяване на обекта на касатора. По тези съображения моли ВАС да отмени обжалваното съдебно решение и решението на КЕВР и да постанови ново, с което да уважи жалбата на дружеството срещу решение № Ж-34 от 23.02.2017 г. на КЕВР. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. Дерелиева, поддържа жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Петрова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за защита пред ВАС-за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна- "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София, чрез пълномощника си правоспособен юрист Рашкова в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. В откритото съдебно заседание пред ВАС и с писмени бележки, чрез процесуалния си представител адв. Трендафилова оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно по съображения, че определянето на техническите условия, необходими за присъединяването на процесния обект, са изцяло в компетентността на оператора на разпределителната мрежа, който единствен разполага с необходимия технически персонал. Намира, че КЕВР не е компетентна да регулира или определя техническите условия за присъединяване. Счита, че цената за присъединяване следва да се определи от страните доброволно по двустранно споразумение, какъвто е договорът за присъединяване, като Комисията не може да налага на страните условия, които произтичат от техни права и задължения по подписания между тях договор от 17.02.2014 г., в който са уредени финансовите им взаимоотношения. Посочва, че в случая цената за процесния ВЕЦ е определена съгласно чл. 29, ал. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници като равностойна на разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване и за планирано развитие, включително реконструкцията, модернизацията и управлението на електрическите мрежи, във връзка с присъединяването на конкретния енергиен обект. Сочи, че цитираната в касационната жалба практика на ВАС не води до извод за противоречие на решението на АССГ с нея, защото настоящото производство касае вече сключен окончателен договор, след подписване на предварителен такъв и ново споразумение към него, което е било инициирано от настоящия касатор. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и чл. 13, ал. 9 от ЗЕ и е образувано по жалба на "Нидимекс" ООД, подадена против решение № Ж-34 от 23.02.2017 г. на КЕВР, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК, във вр. с чл. 13, ал. 8 ЗЕ и на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ във вр. с чл. 157, ал. 1 от Наредба № 3 за лицензиране дейностите в енергетиката, е прекратена преписката, образувана по жалба на "Нидимекс" ООД срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Съдът счел за неоснователни доводите на жалбоподателя. Приел, че оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 22 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 142 от НЛДЕ, в изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. До този извод стигнал, като съобразил писмените доказателства по преписката, от които установил, че съоръженията до границата на собствеността на централата и външното кабелно електрозахранване до точката на присъединяване към електроразпределителната мрежа са изградени изцяло, а е оспорена предписаната в договора за присъединяване, респективно в споразумение № 1 към него, реконструкция на определения участък от мрежата, с твърдения, че извършването на реконструкцията не е свързано с присъединяването на ВЕЦ към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Съдът приел, че спорът между страните е за това кой е следвало да направи разходите за реконструкцията на въздушен електропровод "Обидим 1" от подстанция "Банско". Посочил, че при изготвяне на условията за присъединяване операторът на разпределителната мрежа следва да определи техническите изисквания, които се изпълняват за присъединяване към електрическата мрежа съобразно разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. (отм.); , а производителят е длъжен да спазва тези изисквания. Извел решаващ извод, че определянето на техническите условия, необходими за присъединяването на процесния обект, собственост на жалбоподателя, са изцяло в компетентността на оператора на разпределителната мрежа, който единствен разполага с необходимия технически персонал, а КЕВР не е компетентна да определя и регулира техническите условия за присъединяване. Така обосновал и извод, че КЕВР приела е правилно, че в раздел VI, чл. 42 от Договора за присъединяване от 17.02.2014 г. са уредени финансовите взаимоотношения между страните по договора, а цената за присъединяване на ВЕЦ, собственост на жалбоподателя, е определена съгласно чл. 29, ал. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) като равностойна на разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване и за планирано развитие, включително реконструкцията, модернизацията и управлението на електрическите мрежи, във връзка с присъединяването на конкретния енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. С оглед горното съдът преценил, че с подписването на договора за присъединяване страните се задължават съобразно указаното в него, а от представените по делото писмени доказателства е стигнал до извод, че реконструкция на мрежата се налага във връзка с присъединяването на нова мощност - енергийния обект на жалбоподателя, както правилно е преценила и КЕВР. По тези съображения отхвърлил жалбата. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В случая, при така определения предмет, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, а и доказателствената тежест е разпределена правилно. В тази връзка доводът на касационния жалбоподател за допуснато от съда нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, съгласно който към решението си съдът излага мотиви, в който се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, е неоснователен. В случая изводите на съдебния състав са направени след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК решението съдържа обосновани съображения в подкрепа на направените изводи. Несъгласието с мотивите на съда не обуславя неправилност на съдебния акт. Неоснователни са твърденията, че обжалваното решение е издадено при несъобразяване с приложимия материален, предвид следното: На първо място следва да се отбележи, че присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е регламентирано в глава Пета, Раздел Първи от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /вече отм., но действаща към релевантния период/. Съдът осъществил правилна преценка, че в случая при изготвянето на условията за присъединяване операторът на разпределителната мрежа определя техническите изисквания, които се изпълняват за присъединяване към електрическата мрежа съобразно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от Наредба № 6. Настоящият състав напълно споделя становищата на КЕВР и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, че определянето на техническите условия, необходими за присъединяване на МВЕЦ "Нидимекс" към електроразпределителната мрежа на дружеството не е в компетентността на КЕВР. Определянето на условията за присъединяване са изцяло в компетентността на оператора на разпределителната мрежа, който единствен разполага с необходимия технически персонал и същите са съгласувани с оператора на преносна мрежа ЕСО ЕАД. Дейността на електроразпределителните дружества представлява естествен монопол върху електроразпределението /по силата на чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, съгласно който за една обособена територия се издава само една лицензия за разпределение на електрическа енергия/, поради което подлежи на административно регулиране от страна на КЕВР. Целта е да бъдат защитени интересите на потребителите и предотвратена опасността от злоупотреба с господстващо положение. В предмета на тази регулация е включено и определянето на цените на присъединяване към мрежите съгл. чл. 30, ал. 1, т. 11 от ЗЕ. "ЧЕЗ Разпределение България"АД като собственик на мрежата е единственият, който има правомощия да осъществява управление върху осъществяване на дейност функциониране на мрежата и това му е вменено по силата чл. 108 от ЗЕ. Съобразно ЗЕ единствено мрежовия оператор може да отговаря за надеждното функциониране на мрежата и има капацитета да прави това и да определя условията и реда за присъединяване на нови обекти. Съгласно чл. 29, ал. 4 от ЗЕВИ средствата от авансовите плащания служат за покриване на разходите по изграждане на съоръженията за присъединяване и за планираното развитие и реконструкция и модернизация на мрежата, когато тази реконструкция касае изграждане на конкретен обект на производител. Процесната реконструкция на електропровод се налага във връзка с присъединяването на обекта на касатора, поради което разходите за неговото осъществяване следва да бъдат включени в цената за присъединяване. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице- изводите на първоинстанционния съд са основани на подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон - в случая ЗЕ, ЗЕВИ, НЛДЕ и Наредба № 6/24.02.2014 г.(отм.);., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, сега КЕВР. Предвид горното и противно на твърденията в касационната жалба, релевантните по делото факти досежно оспореното решение на КЕВР не обективират наличие на предпоставка за приложимост на основанията по чл. 146 от АПК за отмяна. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че жалбата срещу атакуваното пред АССГ решение правилно е оставена без уважение. Обжалваното съдебно решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което то следва да бъде оставено в сила. Посоченото в касационната жалба решение № 164 от 09.01.2017 г. по адм. д. № 2709/2016 г., ІV отд. на ВАС, противно на твърдяното, касае различна от процесната хипотеза, а именно искане за съдействие за доброволно уреждане на спор по сключване на предварителен договор за присъединяване на МВЕЦ към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, а настоящото производство касае вече сключен окончателен договор, след подписване на предварителен такъв и ново споразумение към него, инициирано от настоящия касатор. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение