Решение № 4950 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 346/2011 г.

Решение № 4950 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 346/2011 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Вектра стил" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя - Ваньо Иванов Петков, против Решение № 1464/5.11.2010 г. по адм. дело № 589/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно. Ответникът- началник сектор Пловдив при РДНСК - Южен централен район, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Вектра стил" ЕООД, гр. Пловдив против Заповед № ДК-02-Пд-02/24.02.2010 г. на началник сектор Пловдив при РДНСК - Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Преустройство на мансарден етаж - остъкляване на тераси, вътрешно преустройство и приобщаване на подпокривно пространство" в УПИ IХ-1668, кв. 4 по плана на кв. "Македония", гр. Пловдив. Прието е че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Решението е правилно като краен резултат. Оспорената заповед на началник сектор - Пловдив при РДНСК - ЮЦР е на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Разпоредбата предоставя правомощие на началника на ДНСК, респ. на упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая, да издаде заповед за премахване на незаконен строеж, или на част от такъв строеж, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. При съдебния контрол за законосъобразност на заповедта се изследва наличието на предпоставките за приложението на визираната материалноправна разпоредба, които се свеждат до: наличието на строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ; извършването му без строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж, каквито се изискват за него. Съдът не може да извършва проверка за съответствие на заповедта с друга материалноправна разпоредба, която органът не е имал предвид и не е посочил в мотивите на заповедта. В случая решаващият съд неправилно е констатирал наличието на незаконен строеж и на основание чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, при положение, че оспорената заповед е издадена само на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Налице е нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, което обаче не е съществено, при положение, че съдът е осъществил контрол за наличието на незаконен строеж и по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Изводите на съда, че процесния строеж е незаконен, поради извършването му без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, са законосъобразни. По делото е установено, че извършеното преустройство на мансардния етаж, не попада в хипотезите на чл. 147, ал. 1, т. 1 - 12 от ЗУТ (при които не се изисква одобрен инвестиционен проект, но се изисква разрешение за строеж), нито пък в тези на чл. 151, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 (при които не се изисква разрешение за строеж). Правилно, предвид установените строителни работи като премахване на външни ограждащи зидове и прозорци, пробиване на отвор в стоманобетоновата плоча на подпокривното пространство, поставяне на капандури и пр., е прието, че не се касае за вътрешно преустройство по чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, а за строеж, за който се изисква наличието на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, с каквито касаторът не разполага. Липсата им обуславя правилния извод за наличието на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което издадената от ответника заповед за премахването му, како такъв строеж, е законосъобразна. При отсъствие на касационни основания за отмяна на обжалваното решение същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,