Решение № 10251 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3826/2020 г.

Решение № 10251 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3826/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/- Враца против Решение № 55 от 14.02.2020 г. по адм. дело № 853/2019 г. на Административен съд – Враца, с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции № РД-09-926 от 13.11.2019 г., с която, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и чл. 59, ал. 13 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗ0/, чл. 99, ал. 2 и чл. 407, ал. 1, б. "а" от Националния рамков договор за медицински дейности /НРД за МД/ за 2018 г. и чл. 59, ал. 2, т. 1 от ИД № 060819/2018 г., е прекратен договорът по пакет "Пневмология и фтизиатрия"- частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност д-р И. Йотков, лекар със специалност "Пневмология и фтизиатрия", оказващ медицинска помощ в ЛЗ по пакет"Пневмология и фтизиатрия". Касаторът поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането му е решението да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество на спора, с който да бъде оставена в сила заповедта на директора на РЗОК – Враца. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – д-р И. Йотков, при редовно призоваване, не излъчва представител, но в писмен отговор изразява становище по подадената касационна жалба, като счита същата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, излагайки подробни доводи. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-09-926 от 13.11.2019 г., с която, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и чл. 59, ал. 13 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл. 99, ал. 2 и чл. 407, ал. 1, б. "а" от Националния рамков договор за медицински дейности /НРД за МД/ за 2018 г. и чл. 59, ал. 2, т. 1 от ИД № 060819/2018 г., е прекратен договорът по пакет "Пневмология и фтизиатрия"- частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност д-р И. Йотков. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за безспорно установено, че за периода 01.09.2018 г. - 30.09.2018 г. д-р Йотков е отчел пред НЗОК/ РЗОК-Враца на 02.10.2018 г., чрез електронен отчет за извършена дейност подписан с електронен подпис 41 амбулаторни прегледа, в т. ч. 14 първични прегледа, 15 бр. вторични прегледа и 12 броя прегледа по диспансерно наблюдение на общо 41 пациенти, като извършени на дати 15.09.2018 г. и 29.09.2018 г. по договорения пакет, когато д-р Йотков е бил извън страната, посочени подробно в заповедта и протокола от проверката. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на процесните дати не е била на територията на страната, но депозира становище, изпратено за разглеждане от арбитражна комисия. Арбитражната комисия не е стигнала до решение по констатациите на длъжностните лице, поради равен брой противоположни гласове. Впоследствие е издадена процесната заповед. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд е развил съображения, че органът има материална и териториална компетентност, а установените фактически основания не се оспорват. Не е посочил дали приема, че нарушенията са извършени, но съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, той е направил извода, че поради факта, че д-р Йотков е единствен лекар със специалност "Пневмология и фтизиатрия", извършващ дейност по договора, то "цялостното прекратяване на договора е незаконосъобразно", а не е налице повторно нарушение, което да послужи като основание за това прекратяване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира постановеното от административния съд него решение за валидно и допустимо, но неправилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Враца, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Основателни са оплакванията в касационната жалба, релевиращи необоснованост и нарушение на материалния закон. От приложеното по делото писмо от 09.09.2019 г. и Справка в АИС "Граничен контрол" за пътуване на лице – български гражданин, издадена от Областна дирекция на МВР – Враца е видно, че д-р И. Йотков, е бил извън страна в периода от 15 и до 19 септември и от 28 до 30 септември 2018 година и физически не е възможно да пребивава в лечебното заведение и да извършва дейност, която впоследствие е отчетена за извършена на въпросните дати и заплатена от РЗОК. Неговите обяснения и възражения за срив в техниката и системата са недоказани и представляват израз на защитна теза, а не обективен факт. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО, директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установени по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря / лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Установените нарушения от лекаря попадат в специфичната хипотеза на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, във връзка с чл. 59, ал. 13 от ЗЗО, в която директорът на РЗОК действа в условията на обвързана компетентност за налагане на санкцията "прекратяване на договор", при липсата на възможност за избор между две алтернативни наказания. При липса на доказателства за повторно извършване на нарушението, санкцията законосъобразно е наложена частично по пакет и само по отношение на д-р И. Йотков, като физическо лице. Предвид принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК, касационната инстанция приема, че издадената заповед е съобразена и с целта на закона, тъй като е недопустимо да се иска заплащането на медицински дейности, които не са извършени от изпълнителя на медицинска помощ, като по този начин се ощетява публичния финансов ресурс от една страна, а от друга се нарушават правата на задължително здравноосигурените лица. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд по идентични казуси: Решение № 141/07.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3978/2019 г. VІ отд., Решение № 1505/05.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4979/2018 г., VI отд., Решение № 15225/7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14415/2017 г., VI отд., Решение № 6272/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7241/2018 г., VI отд. Предвид горното, настоящият тричленен състав на ВАС не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно незаконосъобразността на заповедта за налагане на санкции. При постановяването на атакувания съдебен акт, съдът неправилно е преценил, че тя е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. С оглед на това, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното съдебно решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита пред двете съдебни инстанции, следва да се уважи. Видно от данните по първоинстанционното дело осъществената защита е реализирана чрез подаденото от надлежно упълномощената юрисконсулт Е. Русинова писмено становище и процесуално представителство в откритото съдебно заседание на 16.01.2020 г., поради което, на основание чл. 144 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за предходната инстанция, както и 200 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, или общо 400 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,